Богът-слънце Борисов: Ние ли му омръзнахме, той ли ни омръзна, че падна от власт?

0

- Advertisement -

Остана без отговор въпросът как така градената три десетилетия мафиотска система в България, която достигна върха си при управлението на Борисов, се сгромоляса тъй внезапно? Почти през целия му трети мандат неговият пламенен фен Георги Марков ни уверяваше, че той ще ни „управлява, докато му мръзнем“.

 Ние ли му омръзнахме, той ли ни омръзна, че падна от власт? До последната година от управлението му нищо не предвещаваше такава внезапна раздяла.  Той успя да изгради авторитарна система, която подчини на волята му трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна, към които се добавя и най-безпроблемната четвърта власт, приписвана на медиите.  Всички бяха на негова служба докрай, защото той не се стесняваше да показва, че им раздава постовете и парите. А някои му служат и до днес.

 Къде стана пробивът? Точно там, където гледаше с презрение – в беззъбата медийна среда.

България  с нейните жалки медийни подобия, които я запратиха в африканския сектор по медийна свобода, се бе превърнала в медийно блато, където властта неусетно затъна и накрая бе погълната. Заради властовия комфорт медиите придобиха вид на пиар служби, които с пропагандните си усилия сякаш се бяха върнали в предишните тоталитарни времена. Създаваното от тях измамно спокойствие приспиваше вниманието на властт,а която си въобразяваше, че си е подсигурила безопасно съществуване за неограничено време.

 Медийната империя на Делян Пеевски, която наедря на хранилката на Борисов, се отнасяше надменно към малкото вестници и сайтове, убегнали от авторитарния контрол, като ги наричаш чеше „бутикови издания“. В своето самодоволство тя не схващаше, че колкото е по-равна повърхността на блатото, толкова по-силен ефект има всяко камъче хвърлено в него. Властта не осъзнаваше и друго, че когато почти всички медии започнат да си прилича в купа, отблъскват обществения интерес, защото хората търсят новото и различното. Политическата реклама като всяка друга реклама не е същинският медиен продукт, който да привлича вниманието на аудиторията. Предозирането и не води до превръщане на лъжата в истина, както е смятал Гьобелс, а в най-безобидния случай, предизвиква досада.

 Самият Борисов, който изгря на политическата сцена като медиен продукт, усещаше това изхабяване и затова в последния си управленския етап престана да разчита на обезличените от него медии и си направи селфи медия във Фейсбук чрез своята пиарка, един смартфон и един джип. Това бе неговото последно убежище, своеобразен медиен бункер, където се чувстваше в безопасност. Получи се парадоксален ефект. „Бутиковите медии“, които властта тормозеше системно, за да изцеди ресурсите им и да ограничи разпространението им, придобиха по-голямо влияние от тиражите си.

- Advertisement -

 Без да играят ролята на колективни агитатори, пропагандисти и организатори на масите, която прилягаше на проправителствените медии, те даваха достатъчно верни ориентири в тъмната мъгла,  за да може обществото да добие представа за унизителното си подчинение на една криминална система. Трупаше се гняв,  който можеше да се взриви всеки момент, както стана през лятото на 2020 година.

От всички власти първа се срина медийната. И въпреки че останалите три оцеляха по-продължително, вече бе ясно, че не могат да останат в стария си вид. Мисленето на хората се бе променило значително и дори угодническите пиар и социологически агенции не можеха да го върнат в старите рамки.

Започналата трансформация на медийната среда е недовършена

 Пеевски се оттегли формално от нея, но неговото наследство дълго ще помрачава образа й.  Първият тест дали медиите му са станали други при новите си собственици, ще бъде признаването на професионалните стандарти, смятани за базови във всяка демократична държава. През 2013 година Пеевски и негови съмишленици се обединиха, за да отхвърлят приетия през 2004 година Етичен кодекс на българските медии, като обявиха, че ще се придържат към свои професионално-етичен кодекс. Видя се какво представлява той и колко се придържат към етиката. Ако същите медии отново загърбят Етичния кодекс на българските медии, ще дадат ясен знак, че като Пеевски се старае да сменят само външността, но не и нрава си.

 Автор:  Светослав Терзиев

 Източник:  вестник „Сега“

*Заглавието е на Debat.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече