Каква е играта на „Булгаргаз“ с азерския газ?

0

- Advertisement -

Къде е азерският газ? Защо не идва цялото договорено количество, за да се намали цената за потребителите? Върти ли държавното дружество „Булгаргаз“ игри с по-евтиното синьо гориво на газовите борси за собствена печалба? Изнася ли суровина от газохранилището в Чирен за чужбина, от което се възползват други играчи и клиенти? Застрашава ли това енергийната сигурност? Може ли страната да остане без газ и на студено?

Това са част от въпросите, които все по-често се въртят в публичното пространство през последните месеци на ненормално скъп газ на европейските борси. В началото всичко това се дискутираше в по-тесни експертни кръгове. Но след идването на новата власт през декември една от най-горещите обществени теми е начинът, по който „Булгаргаз“ управлява газовите си потоци и формира цените за българския пазар. И няма как да е другояче, при положение, че има битови клиенти, отопляващи се директно с газ, които са получили декемврийски сметки за над 900 лв.

След десетилетия само на руски газови доставки при цена, вързана към петролните пазари, днес българските потребители са изложени в голяма степен на сътресенията на европейските газови борси. От март 2020 г. именно борсовите цени формират 70 процента от стойността на газа, купуван от „Газпром“. Своеобразна спирачка срещу още по- рязък ръст на газовите цени у нас е влезлият в сила от 2021 г. договор за доставки на азерски газ. Макар „Булгаргаз“ да не успява да внесе целия годишен обем от 1 млрд. куб. м, обяснявайки това с незавършената газова връзка с Гърция, държавният доставчик постоянно изтъква, че именно заради азерския газ цените у нас се движат с 25 до 35 процента по-ниски нива спрямо европейските газови борси. Причината е, че цените на азерския газ са изцяло вързани към нефта, а той поскъпва по-малко от газа.

Доставчик под прицел

Енергийният министър Александър Николов миналия четвъртък изчисли, че загубата на българските потребители от това, че „Булгаргаз“ не внася пълните количества азерски газ от находището „Шах Дениз ІІ“, е 1.5 млн. лв. дневно. Ден по-късно пък сметна, че ако всички договорени обеми газ се получават по алтернативни трасета – 1 млрд. куб. годишно, цената би била с 10 процента по-ниска.

Цялата щекотливост на въпроса с азерския газ идва от това, че „Булгаргаз“ систематично отказва да каже какви точно количества внася от „Шах Дениз ІІ“, позовавайки се на търговска тайна и клаузи в договора. Неофициалната информация е, че за цялата 2021 г. постъпилият у нас азерски газ е около 350 млн. куб. м или малко над една трета от договореното. Уверенията на шефа на дружеството Николай Павлов са, че всички взети количества се включват в цената, която се внася ежемесечно за утвърждаване в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). За януари тя е 133.41 лв./МВтч – поскъпване над 30 процента спрямо декември. Именно на тази утвърдена от КЕВР цена, „Булгаргаз“ реално продава суровината на предприятията, газоразпределителните дружества, топлофикациите, а над нея вече продава на двете двете газови борси – държавният газов хъб „Балкан“ и частната „Българска енергийна търговска платформа“. „Булгаргаз“ по закон е длъжен да доставя на хъба определени количества – процент от потреблението за предходната година, който ежегодно нараства.

Именно борсовите сделки на газовото дружество са повод за съмнения сред пазарните играчи, че то е в сговор с определени търговци, които купуват значително по-евтиния спрямо съседните пазари газ и го продават зад граница. Публично известните досега дестинации са Италия и Румъния. Преди дни енергийният министър съобщи, че се проверява дали „Булгаргаз“ е продал евтин газ от хранилището в Чирен за Румъния. Павлов обяви това за абсурдно и обясни пред Mediapool, че запасите се ползват само за вътрешния пазар.

Ще се вдигне ли булото на търговската тайна?

Търговската тайна, на която шефът на „Булгаргаз“ се позовава, и фактът, че енергийният регулатор в ценовите си решения не дава абсолютно никакви данни за формирането на цената, са основните причини да се смята, че с тези количества се извършват злоупотреби. В предишни години КЕВР публикуваше поне количествата газ, които влизат в цената. Посочваше се колко се внася от „Газпром“, зимата – колко се добива от Чирен, включително колко е от местния добив, когато такъв все още имаше. Днес решенията на комисията съдържат единствено цената, дузина членове, алинеи и мноооого нули.

Регулаторът със сигурност разполага с тези „секретни“ данни, проблемът е, че той може само да приема подадените му данни и да се съгласи с тях. Два пъти правителството на ГЕРБ забавяше приемането на газовите цени с проверки как се образуват. Последно това стана точно преди изборите миналия април, когато заявлението на „Булгаргаз“ бе за стабилен ръст.

Сегашното правителство явно все още се чуди какво да прави – не спря поскъпването на газа чрез фиктивна проверка, както и не включи газовите цени в мораториума, който парламентът наложи върху поскъпването на тока, парното и водата (едно само по себе си абсурдно решение, но това е друг въпрос).

Очевидно новият кабинет не е доволен от действията на директора на „Булгаргаз“ Николай Павлов, комуто също така явно няма доверие. Но той бе служебен министър на енергетиката в правителството на Огнян Герджиков в началото на 2017 г. и се счита за човек на президента Румен Радев, което явно прави отстраняването му не толкова лесно.

Павлов на свой ред уверява, че прави всичко в интерес на българските потребители. Продължава да твърди, че няма друг вариант за внос на азерския газ освен сегашния – през пункта на границата с Гърция Кулата – Сидирокастро. Той е договорен през 2020 г. като временно трасе до изграждането на интерконектора Комотини-Стара Загора, което не е ясно дали ще приключи и до юли 2022 г.

„Още през 2016 г. в договора за азерския газ е фиксирана точката за доставка – Комотини. След преговори тя временно е променена на Неа Месемврия в Гърция, а от там до Кулата-Сидирокастро като количествата, които получаваме, изцяло зависят от азерската страна“, обясни Павлов пред Mediapool. Така той коментира и оповестените през декември от Българската газова асоциация части от конфиденциалния контракт за азерския газ.

След това Павлов дори поиска намеса на ДАНС, заради изтеклите публично цитати от газовия договор. Той дори заподозря, че дружеството е жертва на промишлен шпионаж.

Веднага след като Павлов би тревога пред медиите, ГЕРБ започна да му приглася. Енергийният експерт на партията Делян Добрев обяви, че има опасност „Булгаргаз“ да загуби азерския договор и той да бъде взет от конкуренти. Произнесе се дори бившият премиер Бойко Борисов, който отиде по-далеч в коментара си за изтеклата конфиденциална информация. „Ударът по „Булгаргаз“, който се готви, ме води до мисълта, че искат да правят нещо с „Булграгаз“, заяви бившият премиер. Несъмнено Борисов знае за какво реално става въпрос.

Но и в правителството би трябвало също да знаят.

- Advertisement -

Интересното в случая е, че енергийният министър в началото на седмицата с половин уста призна пред журналисти, че наистина не може да се внесат пълните договорени количества азерски газ, защото против това били някои от акционерите в консорциума, експлоатиращ находището „Шах Дениз ІІ“. Мажоритарен акционер в него е британската БП (28.8%), азерската СОКАР държи 16.7 процента, турската ТРАО – 19%, малайзийската „Петронас (15.5%), по 10 на сто имат руската „Луйкойл“ и Иранската национална петролна компания. Николов не посочи кой от акционерите създава проблеми, но отбeляза, че има такива и при преноса. Това обаче не му попречи дни по-късно да обяви, че има алтернативни трасета и ако те се използват, цената на газа у нас би била по-ниска с 10 процента.

Следвай парите!

Всъщност нещата, както в почти всички случаи, опират до пари. Ироничното е, че само до преди около две година питанката беше къде „Булгаргаз“ ще пласира тези милиард кубични метра годишно от „Шах Дениз ІІ“, при положение, че има договор за доставка на над 3 млрд. куб. м с „Газпром“, а приблизително на толкова се равнява годишното потребление на газ у нас. А азерският, както и руският договор, е с клауза „вземай или плащай“.

Така в момент на изключително ниски борсови цени през 2020 г. заради пандемията от коронавирус, когато руският газ бе доста по-изгоден от азерския, „Булгаргаз“ най-вероятно с охота е приел намалените обеми от „Шах Дениз ІІ“, за да не плаща неустойки.

През лятото на 2021 г. обаче ситуацията на енергийните пазари внезапно се промени, цените полудяха и поеха нагоре, още повече след като стана ясно, че „Северен поток 2“ няма да го бъде скоро, а „Газпром“ започна да си играе с доставките за Европа. Така азерският газ, дори в малките количества, стана изключително важен за „Булгаргаз“, осигурявайки по-ниски цени спрямо съседните пазари. Така дружеството реализира печалби на българските газови борси. За консорциума „Шах Дениз ІІ“ спестените „български“ количества също стават важни, тъй като могат да бъдат реализирани при далеч по-изгодни борсови условия. Тоест, те нямат никакъв интерес да дават пълните обеми на „Булгаргаз“, при положение, че имат формална причина да отказват това – неосигурената точка за свързване по договор.

Пазарни участници дори подозират сговор между двете страни по договора за реализация на недоставените количества на свободния пазар, от които да се облагодетелстват и двете страни, но това бе коментирано от Павлов като „пълни небивалици“.

Борсови игри

„Количествата по двата договора влизат в микса (за вътрешния пазар), заедно с количествата от Чирен, планирани за добив през съответния месец. При наличие на свободни количества, неизползвани поради някаква причина от клиенти на дружеството на дневна база, те се продават на газовите борси в България. Цената и на двете борси е значително по-висока от продажната цена на „Булгаргаз“. Физическо разграничаване на газа, който се продава на клиентите и на борсите, не може да се направи, тъй като внесеният от доставчиците газ се миксира в газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“, заявяват от газовия доставчик в официална позиция до Mediapool.

Павлов допълни, че в момента дружеството му получава с 20 процента повече азерски газ спрямо предходната година и това ще продължи до края на юни 2022 г., но ако дотогава не е готова газовата връзка с Гърция, не е ясно какво ще се случи с доставките. Според него няма нищо нередно в това, че дружеството продава на газовите борси излишните си количества газ на дневна база и увери, че сделки се пускат на държавната или частната платформа според това къде са по-високи цените в момента.

На обвиненията на газови играчи, че държавната фирма предпочита частната борса пред тази на дружество от собствената му холдингова група и продава на предварително договорени купувачи, Павлов отвръща, че търговията е анонимна – той разбирал кой е купувачът едва като пристигне плащането. По думите му „Булгаргаз“ е реализирал много по-големи количества на хъб „Балкан“ и то не само по задължителната програма за освобождаване на количества, в която миналата година са пласирани 32.5 млн. МВтч. В отделната свободна търговия на държавната борса продадените от фирмата количества били по-големи от тези на частната. Факт е обаче, че на „Българска енергийна търговска платформа“ за осемте месеца съществуване през 2021 г. са реализирани близо 28 млн. МВтч в сделки ден за ден и по двустранни договори. Хъбът, извън програмата за освобождаване на газ, е изтъргувал едва 8.5 млн. МВтч за цялата година.

Според газови търговци причините за спекулациите около азерския газ и въобще за свободните сделки на „Булгаргаз“, се крият в непрозрачността на процеса. По мнение на играчи в момента ръцете на Павлов са развързани да договаря с когото си иска на каквато си иска цена свободните количества газ, извън тези по дългосрочните си договори с клиенти. Дружеството не е имплицинтно задължено да ги продава на борсите, но участници на свободния пазар негодуват например от това, че държавният доставчик не пуска по-големи от задължителните количества по програмата за освобождаване на газ. Според тях това са истинските аукциони, които при това се контролират от КЕВР, за разлика от останалите търгове. Те настояват именно тази програма да се разшири, за да се развие по-сериозно свободният пазар и да има конкуренция.

„Булгаргаз“ е критикуван и за 12-те месечни продукта за 2022 г., които предложи в края на м.г. Парадоксално, но най-малки обеми се предлагат точно за зимните месеци, когато търсенето е най-голямо.

Държавното дружество обаче обяснява, че причината за това са резервираните обеми по договорите му с топлофикациите и газоразпределителните дружества, които резонно в това време са най-големият потребител, и малките свободни количества. „Булгаргаз“ няма нормативно задължение да предлага еднакви количества природен газ по програмата за освобождаване на месечна база“, посочва доставчикът, който в понеделник – 10 януари, изкарва на хъба непродадени в предишните търгове по програмата общо около 300 хил. МВтч природен газ за периода май, юни и юли на цена от 135.85 лв., което е малко над регулираната за януари.

Чакаме проверките

Енергийният министър преди дни обеща след проверките на „Булгаргаз“ компонентите в ценообразуването да станат прозрачни. Ясно е, че цените по руския и азерския договор няма шанс да бъдат обявени, а и според пазарни участници няма такава нужда. Но в ценовите решения на КЕВР поне могат да се върнат данните за микса на доставките за съответния месец. Предлага се също законово да се повишат количествата по програмата за освобождаване на газа, както и да има повече прозрачност на борсовите сделки, но и на сделките за капацитет на газопреносната мрежа.

Осигуряването на пълните азерски обеми за „Булгаргаз“ наистина е от първостепенна важност в сегашните пазарни условия. Но всъщност по-важното е да има прозрачен и свободен пазар и конкурентни играчи, които също да могат да стигат до крайните клиенти. Плачът на ГЕРБ, че „Булгаргаз“, който реално е монополист на българския пазар, е под атака и бизнесът му щял да бъде иззет от конкуренти, е смешен. Ако държавното газово дружество не може да защитава пазарното си положение по правилата, то няма място на него. Макар и обществен, доставчикът не е социално дружество, но при всички положения сегашната ситуация може да послужи като начало за много сериозно подобряване на пазара по начин, който да носи ползи на всички негови участници – включително онези, които накрая плащат сметката.

Автор: Владислава Пеева

Източник: Mediapool.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече