- Advertisement -
Войната в Украйна попари надеждите на туристическия бранш у нас. Само до преди месец светът се надяваше, че тази година ще бъдe годината на нaй-нaтoвapeния тypиcтичecĸи лeтeн ceзoн дoceгa. Очакваше се, че хората, които повече от две години бяха заклещени по домовете си заради пандемията Ковид 19, най-сетне ще се отърсят от притесненията си и ще възстановят радостта от ваканциите си. Само че… нещата не се развиха така. Особено за България.
Както каза министърът на туризма Христо Проданов през седмицата, „Никой не отива на почивка в милитаризирано море“. И не скри, че прогнозира трети пореден тежък сезон. Този път заради войната в Украйна.
От една страна, „дежурните“ руски туристи няма дори да посмеят да си помислят за ваканция във „вражеска България“. От друга страна руските собственици на имоти по нашето Черноморие ще останат в родината си, заради забраната на редовните полети. А от трета страна туристите от западните държави, които само до преди месец се надпреварваха да правят резервации, изведнъж осъзнаха, че се задават космически цени на горивата и тока, а заради тях – и на всички останали стоки и услуги. С две думи – излишни пари за щастлив туризъм не се предвиждат.
Един от основните въпроси, който беше коментиран през седмицата в парламентарната комисия по туризъм бе как ще се справим без руските гости.
Според прогнозите от преди войната, хотелиерите по Черноморието очакваха не по-малко от 350 000-400 000 руснаци. В сегашната ситуация обаче дори и най-мрачните предвиждания могат да не се сбъднат.
С цел преодоляване на проблемите в сектора, които
не просто чукат на вратата, а направо са я изкъртили вече,
министър Проданов е на мнение, че би трябвало да се заделят повече средства за реклама в други „свободни“ пазари, например – Северна Македония, Сърбия и Румъния. За да тушира донякъде песимизма, туристическият министър обяви, че загубите от „липсата“ на руснаците нямало да са чак толкова трагични, защото те били едва 2-3 процента от общия брой на почиващите у нас.
Статистически погледнато обаче картинката не е чак толкоз успокояваща, защото от сметките трябва да извадим и украинските гости, които – според данните в единната система за туристическа информация – през юли и август 2021 г. са били около 350 000 души. С други думи, за да излязат сметките през септември-октомври, туристическият бизнес трябва да компенсира отсъствието на около 700 000 руснаци и украинци.
Надеждите за организиране на приличен сезон
са свързани с възможността за привличане на туристи от британския, немския и скандинавския пазар. Защото записванията в другите държави, чиито граждани традиционно летуват в България – като Полша, Чехия и Словакия, например, от началото на войната рязко са спрели.
Експерти предполагат, че затварянето на въздушното пространство над Русия и Украйна силно ще затрудни полетите между Западна Европа и Далечния изток, поради което много европейци може би ще предпочетат да почиват на Стария континент, което дава някакви шансове и за българския туризъм.
- Advertisement -
В момента самолетите заобикалят Русия по дестинацията Монголия – Казахстан – Каспийско море – Кавказ – Черно море (или Турция) и т.н Според Ройтерс, само за една седмица броят на полетите над Казахстан е скочил три пъти – от 150 на 450 полета на ден. Вярно времето във въздуха е по-дълго с няколко часа, а разходите за гориво много по-високи, но… по време на война не толкова важно кое колко струва, а дали го има или го няма.
Превозвачи като финландската Finnair, която използва въздушното пространство на Русия за своята обширна азиатска мрежа, вече предупреди за силно редуциране на броя на полетите. Засега обаче е трудно да се правят предположения дали тази ситуация ще увеличи притока на западноевропейски туристи в България през лятото.
Не е за подценяване и проблема който със сигурност ще възникне и при круизния туризъм. Очакванията, че той да се възроди това лято след двегодишен тотален колапс заради пандемията, не се оправдаха, защото едва ли ще са много корабособствениците, които биха рискували с маршрути из Черно море.
В опит да спасят положението, управляващите разчитат и на това, че парите за туризъм тази година са повече от миналата. Само за реклама са заделени 18 млн. лв, или с 6 млн. лв. повече от 2020 година. А като цяло, бюджетът за туризъм тази година е повишен с 10 на сто.
Според председателят на парламентарната комисия по туризъм Илин Димитров, оттук нататък да се прицелим в сегмента на високоплатежните туристи. Тази тема не за първи път се поставя на дневен ред, но по някаква неписана традиция винаги е изпадала от полезрението на туристическите ни началници.
Казано по друг начин, отново стигаме до омагьосания кръг, познат и като риторичния въпрос „Как със съмнителното и смехотворно на места качество на обслужването, ще привлечем дори един елитен турист?“
Темата с професионализма на работещите в този бранш
за пореден път ще попари амбициите ни
да „вдигнем“ България в по-високия сегмент на предлагания туристически продукт. Липсата на кадри е хроничен проблем, който при сегашната ситуация ще се задълбочи още повече. Очевидно защо – войната ще стопира пристигането на стотици и хиляди сезонни работници от Русия, Украйна и Молдова, които през последните години кърпеха положението у нас. Особено при нискоквалифицираните позиции – от помощник готвачи до камериерки.
Министър Проданов не крие притесненият си, че с оглед напредналия етап на подготовката за летния сезон, лесно ще се намерят алтернативни пазари на нископлатена работна ръка. Според него са необходими спешни мерки и максимално облекчаване на режима за издаване на разрешителни и работни визи, защото в противен случай ни очаквал голям бой. Тоест – липсата на работна ръка като нищо ще стане причина доста обекти да останат затворени и през лятото, което ще доведе до нова вълна от анулирани резервации и загуби, пред които днешните мрачни прогнози ще изглеждат като розов захарен памук.
Автор: Мариета Велинова
Източник: „Банкеръ“
- Advertisement -
