Арестът на Борисов – замисълът е много по-дълбок

0

- Advertisement -

Арестът на Бойко Борисов е малко нелеп, ако го мислим в тесните рамки на българската политика. Защо им е на властите да го изкарват герой в един момент, в който положението им е разклатено? Злите езици го наричат велика глупост, но аз уважавам властта и затова се опитвам да разкрия по-дълбокия замисъл.

За да разкрием дълбокия замисъл, трябва да поставим този изненадващ ход в контекста на международното положение. А какво се случва с него? Осеменено от трагедията в Украйна, международното положение ражда ново международно положение. САЩ накара Стария континент да коленичи и да се откаже от своята огромна суровинна колония – Русия.

От този момент Европа е осъдена да обеднее и да зъзне, дишайки праха на Азия. Тя слиза по стълбището към по-долния етаж на световната йерархия. От метрополия – към периферия. И най-живописно се срива статутът на европейския лидер Германия. Отказвайки се от евтиния руски газ и другите въглеводороди, отказвайки се и от атомните централи, и от въглищата, тя няма на какво повече да разчита, освен на животинската сила. Така първите стават последни, а последните – първи.

А коя беше германската партия у нас? ГЕРБ, разбира се. Беше, но вече май не е. Двамата ѝ заместник-председатели, Томислав Дончев и Даниел Митов, са силно свързани с “Отворено общество” и с Демократическата партия на САЩ.

Арестуваме Борисов – и какво остава? Остава “Америка за България”. Вместо ГЕРБ трябва да стане ГАРБ – Граждани за американско развитие на България. Виждаме, че арестът на Бойко Борисов бе знамение за радикалната промяна в световната система и българската политика в частност.

Скъп гост на конгреса на ГЕРБ бе Манфред Вебер, който освен председател на Европейската народна партия (ЕНП) е и сред ръководството на баварската партия ХСС, сиамския близнак на ХДС. Фондацията “Ханс Зайдел”, която принадлежи на ХСС, изигра решаваща роля в изграждането на ГЕРБ по време на тройната коалиция. По онова време всичко у нас бе немско – и СДС/ДСБ бяха на яслата на фондацията “Конрад Аденауер”, Симеон си беше и още е Сакскобургготски, а вестниците бяха на ВАЦ.

Днес обаче нещата се обърнаха. Вече знаем кое посолство дърпа конците изкъсо, и то не е немското.

И така, на конгреса Манфред Вебер прегърна Бойко като стар и близък съратник. Два дни по-късно Бойко Борисов бе арестуван като мафиот. Не смятате ли, че това е шут по репутацията на самия Манфред Вебер? Вече никой не цепи басма нито на ЕНП, нито на Германия. Хващам се на бас, че ако г-н Борисов се бе прегърнал с г-жа Виктория Нюлънд (зам.- министър на външните работи на САЩ), Рашков не би му сложил белезниците. Сигурно би му пратил цветя.

Но превръщайки партията си от прогерманска в проамериканска, Бойко Борисов извъртя любимия си тактически ход – надцака коза на своя опонент. Подобен ход използва и през лятото, когато предложи на Слави да въведат мажоритарен вот. Слави се дръпна и партията му се срина.

Та така и сега – Бойко заяви, че България трябва да даде на Украйна и самолетите, и ракетите. Това се случи точно преди у нас да дойде министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, за да ни ги иска, а правителството на Кирил Петков едвам събираше кураж да откаже.

- Advertisement -

Коварно! Шут право във фабержетата! Като се вмъкна между ПП и САЩ в такъв деликатен момент, Борисов даде да се разбере, че неговото правителство би било по-лоялен съюзник на САЩ от този хибриден сбирток.

И Кирил Петков просто бе длъжен да го арестува. Нямаше друг полезен ход. Той трябваше да покаже на Лойд Остин, че Борисов е куц кон и на него не трябва да се залага. Че в България САЩ нямат и не могат да имат по-вярно овчарско куче от ПП.

Разбира се, посещението на европрокурорката Лаура Кьовеши направи положението още по-международно. Независимо дали тя е насърчила ареста или не, важен е аранжиментът. Знаков арест между две знакови визити –и Кристо не можеше да го опакова така.

А как ще се отрази този арест на вътрешната политика? Бъдещето ще покаже. На пръв поглед проамериканската маневра на Борисов ще му струва част от електората. Да не забравяме, че той дължи част от възхода си на носталгията по соца и братската дружба. Когато изгря на политическия хоризонт, той отиде на откриването на паметника на Живков в Правец, прожектира “Ние сме на всеки километър” в центъра на София и подари на Путин кутре от любимата си порода. После се придвижи по посока на Меркел, а сега с един скок прескочи океана.

Това бе хитроумна външнополитическа тактика, но дали е добра вътрешнополитическа стратегия – предстои да видим. Забелязал съм, че бат’ Бойко владее рокадата на гросмайсторско равнище.

Той не може да не е отчел, че любовта на електората вече не е толкова важна, колкото международните приоритети в условията на световна промяна.

Нашите партии така скъсаха с електората, че станаха като холограми, които посолствата прожектират ту на стената, ту на тавана, ту върху тоалетната чиния. Нищо не пречи проруската партия да се окаже русофобска, а консервативната да стане революционна. “Продължаваме промяната” е направо виртуална реалност, тя няма ни активисти, ни структури. И както казва нейният лидер, тя постига леви цели с десни мерки. Партия с бъдеще е тази, която няма никакво минало – или “Възраждане”, или неродената рожба на Стефан Янев, или новият победител в “България търси талант”. България може да го търси, но международното положение го намира. Гледано от долу на горе, откъм обикновения българин, това може би изглежда странно и объркващо. В Украйна се гърми, в България се арестува бат’Бойко, в Саудитска Арабия обесиха 80 дисиденти наведнъж, а в суматохата Асен Василев рапортува, че няма да продължи договора за доставка на газ от Русия.

И всичко си дойде на мястото. Тъй де, вече изгубихме две световни войни заедно с Германия, защо да не изгубим и третата?

Автор: Валери Найденов

Източник: „24 часа“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече