Доц. Иво Инджов, политолог: Кризите бавят разграждането на модела „Борисов-Пеевски-Гешев“

0

- Advertisement -

Около прословутите 100 дни на новото българското управление в националните медии шестваха почти изцяло само анализатори, които изразяват герберския прочит на събитията в страната. Картината у нас – къде донякъде реалистично, къде силно манипулативно, бе представяна като апокалиптична. Безспорно новото управление на моменти изглежда лаишко, в още повече моменти изглежда слабо и поради това дразнещо ни, но все още има един сериозен коз пред българските граждани. И той е, че дава сигнали да е като старото, което наблюдавахме около 12 години.

За да чуем, а Вие, нашите читатели да прочетете и един далеч по-обективен анализ на социално-политическата реалност в България, от ФАКТИ разговаряхме с политолога и преподавател по политически комуникации – доц. д-р Иво Инджов.

– Доц. Инджов, над три месеца ново управление в изпълнителната и законодателната власти. Как може да се обобщи работата му?

– Първо бих я оценил. Оценката е между 4 и 5. Според критиците ѝ тази оценка е по-ниска, а по принцип би могла да бъде и по-висока, ако новото мнозинство управляваше в по-комфортни условия. Правителството нямаше такъв шанс и работи при няколко взаимно наслагващи се кризи, които забавят и дори водят до буксуване на стратегическата цел – борба с корупцията и разграждане на модела „Борисов-Пеевски-Гешев“ . Първо беше коронакризата, след това повишаването на цените на енергоносителите, инфлацията, после дойде войната на Русия срещу Украйна. А междувременно, България най-после трябва да вземе ясна позиция относно членството на Северна Македония в Европейския съюз.

Всичко това породи съмнения, колебания и по-висока степен на недоверие към „Продължаваме промяната“ като водеща партия в управляващото мнозинство и към самата коалиция, отколкото това би се случило в едни по-нормални условия.

Разбира се, правителството допусна и грешки. Направи някои недомислени неща, но като цяло това е, което може да имаме след почти 12 години управление на ГЕРБ, амбициозните, но само стартирали усилия по времето на служебните правителства за отвоюване на превзетата държава и една четворна коалиция, в която всеки тегли към себе си.

– Тъй като сте експерт по политически комуникации, няма как да не попитам: добре ли според Вас комуникира горекоментираната власт с гражданите в тези месеци?

– Много важен въпрос. Политическата комуникация легитимира всяка една политика и до голяма степен определя продължителността на живота на всяко едно правителство. Сама по себе си политическата комуникация е политика. Трудно може да се отговори как комуникира новата власт, защото едно е комуникацията на „Продължаваме промяната“ като водеща партия, друго е комуникацията на отделните партии в управляващата коалиция, трето е на самото правителство. Няма някакъв общ център в политическата комуникация на новата власт, но и няма прекалено голямо разнобой в темите и посланията. Самият факт, че досега няколко препъникамъка бяха преодолени, въпреки недоволството на отделни партии в коалицията и на моменти по-бурната реторика, е доказателство, че противоречията не излизат от контрол и че въпреки острите на моменти сблъсъци между отделните „актьори“, се търсят по-скоро работещи решения. Един от тези примери е, когато се повиши максималният осигурителен доход – тогава „Демократична България“ беше против, но в крайна сметка нейната опозиция си остана в сферата на вербалното несъгласие. Политически действия не последваха.

Още по-ясен пример е, когато БСП имаше резерви към общата българска позиция в парламента спрямо войната на Русия в Украйна. Социалистите подкрепиха декларацията с две резерви – по отношение на санкциите и по отношение на изпращането на военна помощ за Украйна. Но отново, както и при първия пример, не бяха преминати граници, чието прекрачване би могло да доведе до разпад на коалицията. Считам, че с оглед всичко казано до момента, политическата комуникация в рамките на новата власт, макар и доста турбулентна, работи за нея. Или най-малкото, не ѝ вреди.

– Вариантът за разпад на коалицията се коментира в общественото пространство, друг въпрос е доколко наистина има такава опасност. Ще издържи ли в рамките на годината това мнозинство в парламента, а посредством него и правителството?

– Да, по-скоро ще издържи. Ясно е все пак, че категоричните прогнози са рисковани. Въпреки изброените препъникамъни и подводни мини в управляващата коалиция, досега се търсят взаимноизгодни компромиси и общи работещи решения. Не вярвам войната в Украйна да разруши българската коалиция, още повече, че през последните дни има доста сериозни признаци за предстоящо дипломатическо регулиране на конфликта. Това е от една страна. От друга, колкото и да следват собствените си интереси съуправляващите партии, а такива откриваме и в сблъсъка за нов управител на Българската народна банка, на този етап не се очертава разпад на мнозинството. Партиите в коалицията си дават сметка, че сега не е моментът за четвърти в рамките на само една година парламентарни избори, при това не само защото са застрашени с влошаване на резултатите си. Хората са уморени от кампании и гласуване, партиите нямат достатъчно ресурс, ГЕРБ, колкото и да използват в политическата си реторика своята теза за предсрочни избори, също надали ги желаят искрено. Тоест от една страна имаме обективни причини, а от друга страна имаме егоистични причини, които ще крепят това правителство в рамките на тази година.

– Малко встрани от изговореното до момента. Ще се съгласите ли, че макар вече да не сме в режима на споменатата от Вас партия ГЕРБ, фокусът на медиите и обществото отново пада върху изпълнителната власт, а не върху законодателната, която според Конституцията ни е водещата в управлението?

– Остава такова усещане, но това не е чисто българско явление. То е характерно за късномодерните демокрации. Изпълнителната власт е тази, която по ред причини се явява на практика по-видимата част от останалите две в системата на разделение на властите. Броят на министрите е много по-малък от този на депутатите, те са по-видими и е закономерно медиите да се фокусират повече върху тях като отделни личности. Съставянето на правителство също е един политически ритуал, който привлича силно вниманието на медиите и просто България не прави изключение.

Добре е, че доверието към Парламента се възроди, като това започна още от миналата година. Тогава двата краткосрочни Парламента реабилитираха парламентарната публичност. Сегашното Народно събрание очевидно ща има по-дълъг живот, в неговите рамки има остри конфликти. Освен това вече няма човек от изпълнителната власт, който да натиска копчето на своето парламентарно мнозинство. Това сега е трудно да се случи и по простата причина, че имаме четири съуправляващи партии и най-голямата от тях в никакъв случай не е партия хегемон.

И все пак, за да завърша с конкретика на въпроса ви – да, Парламентът остава на втори план. От друга страна това е общо явление за късномодепните демокрации, но от трета българското Народно събрание в сегашната му конфигурация може да допринесе за реабилитиране на същността на парламентарната демокрация. И то въпреки че към него има обвинения, че изостава със законодателството, че е прекалено парцелиран и т.н.

– Ако приемем, че при „Продължаваме промяната“ виждаме проблем с кадрите, можем ли да кажем, че този проблем всъщност е национален?

- Advertisement -

– Да, в България има проблем с кадрите. И „Продължаваме промяната“ като една българска формация не прави изключение от него. Този проблем при тях донякъде е обясним с това, че те много бързо излязоха на политическата сцена и нямаха време да отгледат своя банка с кадри.

Тази формация обаче има и други два проблема, не е само липсата на достатъчно опит и подготвени кадри. Единият е, че тя все още не е партия и не е ясно какво ще се случи с партийното строителство при нея. Всяка една партия, която няма силни партийни структури, се проваля. Пример за това е НДСВ, която въпреки че създаде някакви структури по места, много бързо залезе и изчезна от политическия небосклон. При положение, че постигна много по-убедителна изборна победа от „Продължаваме промяната“.

Другият проблем при водещата днес политическа сила е липсата на ясна идеология. Някои анализатори се хващат за казаното от Кирил Петков преди изборите, че тя ще следват „леви цели с десни инструменти“, други смятат, че като цяло в ПП са неолиберални политици, трети пък казват, че в действията им има популизъм. Всички критици са някак си прави, но най-силно се набива на очи отсъствието на ясна идеология, която да се оглежда в една стройна програма за по-дългосрочни действия. Това прави новите политици уязвими.

– Но в българския контекст това не е ли дори позитив? Чувал съм много хора да казват, че им е писнало от приказване за ляво и дясно, а от друга страна, но в същия смисъл на протестите срещу Гешев и Борисов през 2019 и 2020 година често се чуваше „няма ляво, няма дясно, всичко заедно срещу мафията“.

– Идеологиите не играят ключова роля в такива моменти, когато трябва да се отвоюва превзетата държава – това се видя по време на протестите срещу Борисов и Гешев. Когато обаче трябва да се прави държавно строителство, идеологиите имат много голямо значение. Те и дебатите за тяхното значение бяха реабилитирани в цял свят и особено в Западна Европа през последните 10-15 години. И особено в светлината на необходимостта държавата да се намеси много по-активно в икономическите процеси и в защитата на обществения интерес, както стана по време на пандемията от коронавирус. Тепърва в България трябва да се случва сблъсък между ляво и дясно, между либерално и консервативно, между европейско и националпопулистко. Това, че „Продължаваме промяната“ нямат ясна идеология, може да им дава някакви моментни предимства – сега например формацията на Кирил Петков и Асен Василев сърфира успешно на вълната на нежеланието на мнозинството от българите да се оказва военна помощ на Украйна, с чиито страдания иначе се солидаризираме. Подобен род поведение не решава големите проблеми, а само ги отлага. А те са много.

– Оставаме на полето на партийността, макар и за нещо, което все още не е създадено. Стефан Янев даде ясни сигнали, че ще учреди или съучреди партия. Каква очаквате да е политическата същност на тази очаквана политическа партия?

– Стефан Янев не е известен с много голяма конкретика в политическото си говорене – дори много да говори, казва малко. На база поведението му до момента и публичните му изяви, както и от Фейсбук статуси, аз очаквам неговата формация да бъде умерено националистическа, най-малкото защото хора с такъв профил заявяват подкрепа за него в социалните мрежи. Тя ще бъде в известна степен и консервативна като ценностна система. Не е ясно какво ще предлага в социалната сфера. Не съм чул нищо по отношение на ролята на държавата, данъчна реформа – трябва ли да има, не трябва ли да има, каква да бъде държавната политика към социално слабите, работещите бедни, пенсионерите, затруднените домакинства. Във външната политика линията, която ще се следва, в никакъв случай няма да е антинатовска, но на първо място ще се калкулира т.нар. от Янев български национален интерес. На база на неговите изказвания той може да се дефинира като „снишаване в рамките на НАТО“.

– Как оценявате и коментирате публичното поведение на президента Румен Радев в тези последни над три месеца, за които говорихме в началото в контекста на изпълнителната и законодателната власт?

– Президентът демонстрира активност, която от една страна е похвална за ролята му на коректив, но от друга го позиционира и като опонент на правителството, както и на отделни министри. Критики имаше за политиката към Северна Македония, за смяната на ръководството на „Булгаргаз“, за действията на правителството към ценовия шок и др. Президентът критикува и смяната на военния министър (б.р. Стефан Янев), по-късно обаче критикува и самия сменен военен министър.

Румен Радев е активен и по темата Украйна. Заеманата от него позиция олицетворява нагласите на мнозинството от българите. Покрай нея обаче възникват и въпроси, свързани с това доколко активна и разбираема е позицията на България по отношение на съюзниците ѝ, независимо какво мислим за НАТО.

– Сред чужда аудитория той говори различно. Не мислите ли?

– Наистина „навън“ е по-критичен към Русия, към поведението на Кремъл. В България някак си е по-обран. Сякаш се опитва да говори на онази немалка част от българското общество, може би дори мнозинство, което действително осъжда войната, но същевременно не може да скъса с едни по-архаични разбирания за русофилство.

– „Бронежилетки само за цивилно и преимуществено българско население в Украйна“. Вербална грешка ли е това според Вас?

– Това изказване беше грешка, защото така излиза, че има две категории заплашени и уязвими хора в Украйна. А това не е така.

Автор: Петър Здравков

Източник: Fakti.bg

- Advertisement -

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече