От кого зависи ще има ли ядрена война?

0

- Advertisement -

Президентът Джо Байдън се опита да избегне директното въвличане на САЩ или НАТО във войната в Украйна от страх, че ситуацията може бързо да ескалира до ядрена война с Москва. Този страх се основава на неговия опит, но и на една проста реалност, че всички американски президенти от 1945 г. насам са имали неограничената власт да изстрелват ядрените оръжия по всяко време. По време на Студената война това се разглеждаше като стабилизиращ и възпиращ фактор. Днес тази президентска власт – известна като ядрената „единствена власт“ – е опасен анахронизъм, който почива твърде много на стабилността и всъщност на здравия разум на всеки президент. Стабилността в Белия дом не е даденост.

Като направи тази теза още по-ясна, Доналд Тръмп, който изглежда, че вероятно ще се кандидатира отново за президент на САЩ, все още говори свободно за заплахата да използва ядреното оръжие, този път срещу Русия. Ако спечели изборите през 2024 г., той ще си върне контрола над американския ядрен арсенал от 4000 бойни глави, и е способен на глобално унищожение за минути.

Конгресът и президентът Байдън сега имат тесен прозорец да ограничат възможността на всеки бъдещ президент да изстрелва ядрените оръжия без съгласието на други висши служители, освен в отговор на ядрена атака срещу Америка или нейните съюзници.

Конгресът трябва да работи с администрацията на Байдън за справяне с тази опасност, като напише нови закони, които не позволяват на президента да инициира благодарение на собствената си власт първа употреба на ядрени оръжия в конфликт и трябва да се изисква от него да получи съгласието за потвърждение от служител на Сената, като напр. секретарят на отбраната или председателят на Обединения комитет на началник-щабовете. Ако нито една от тези позиции все още не е потвърдена от Сената, тогава това може да дойде от председателя на Камарата на представителите или от временния президент на Сената – втори и трети в конституционната линия на наследяване на властта. В миналото са правени усилия за промяна на настоящия протокол, но перспективата за една втора администрация на Тръмп прави това още по-спешно.

Премахването на ядрената власт на президента няма да попречи на способността на Америка да защитава съюзниците на САЩ пред лицето на ядрена атака. Но новите бариери пред първата ядрена употреба биха могли да намалят риска от непреднамерена ескалация, като изяснят, че САЩ няма да предприемат ядрен удар без нито провокация или нито един умишлен процес. Преди всичко, приемането на тези промени би осигурило на американската армия законната власт, от която се нуждае, за да застане на пътя на един обезумял президент, който възнамерява да започне ядрена война за своята политическа полза.

Много от стандартите, които ръководят днешните ядрени операции, са родени от Студената война. Тогава оцеляването на американските ядрени сили и способността им да възпират съветската агресия, зависеха от способността на президента да изстреля бързо тези оръжия при предупреждение за атака или по времето на атака.

Ако Съветският съюз смяташе, че може да нанесе бърз ядрен „удар“ и да унищожи бомбардировачите или ракетите на САЩ в силозите им, американските военни се опасяваха, че това може да изкуши Русия за подобна атака. По този начин необходимостта президентът да може да предприеме бързо атаката и по всяко време се смяташе за решаваща за отбраната и за възпирането. В крайна сметка американските подводници с балистични ракети в морето предоставяха огромна и почти неоткриваема сила, която би възпирала всеки ядрен противник да нанесе удар по Америка. И все пак, въпреки че ядреният пейзаж се промени, старите политики остават непокътнати.

- Advertisement -

И това, от което те се диктуват, е несъстоятелно и противно на това, което много хора вярват, че нито един цивилен или военни лидер, включително министърът на отбраната и председателят на Обединения началник-щаб, в момента не са във веригата на командването за издаването на заповед за нанасяне на ядрен удар и тази верига се състои само от президента, като главнокомандващ на въоръжените сили. За да се постави още по-точна точка, нито едно длъжностно лице не би трябвало дори да бъде информирано, че е нареден ударът, ако президентът не иска да им каже, макар че той обикновено се консултира с тях, преди да вземе решение.

Подробностите как работи това са много ясни. Ядреното куфарче, което съдържа страници с информация за ядрени цели по целия свят и които ядрените оръжия на САЩ могат да унищожат пътува навсякъде, където отива президентът. Той винаги носи със себе си кодовете за удостоверяване (същият като този, който получавате на телефона си, за да влезете в банковата си сметка) в ламинирана опаковка, наречена „бисквитката“. Нощ или ден президентът може да вдигне телефона, и да поиска да бъде свързан с Националния военен команден център в Пентагона, да отвори бисквитката и да разреши атаката навсякъде по света. След като издаде заповед за изстрелване и удостовери самоличността си, ракетите ще полетят за минути и това е всичко. Единственият ограничаващ фактор е, че планът за атака трябва да бъде в рамките на предварително одобрения набор от опции, но дори и тогава президентът може да препрати оръжието към нова цел по своя преценка. Всичко това може да се случи за по-малко време, отколкото е необходимо да се прочете тази статия.

Да се тревожиш, че един неуравновесен президент може да изложи света на риск, не е пресилен сценарий. В последните му седмици на поста през 2021 г. поведението и действията на Тръмп бяха толкова тревожни, че председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси публично изрази загриженост, че той може да нареди ядрен удар. А председателят на Обединения началник-щаб, Марк Мили, насаме поиска персоналът на Военния команден център да го уведоми в случай, че има заповед за ядрен изстрел. Той също така се обърна към китайския си колега, за да го увери, че Америка няма да атакува Китай по време на президентския преход. Това, че председателят на Камарата на представителите и самият висш командир на президента са предприели подобни стъпки във време на национална криза, показва, че това не е някаква теория на конспирацията, а е проблем в реалния свят.

Ако смятате, че да се даде на Тръмп възможността да командва над 4000 ядрени оръжия е невероятно рисковано, прав сте. Но ако мислите, че рискът се ограничава само до Тръмп, грешите. Тръмп не е единственият президент, чийто персонал насаме се тревожи от неговата компетентност да командва ядрения арсенал, способен да убие земното кълбо. Министърът на отбраната Джеймс Шлезингър също трябваше да отиде до крайни и вероятно незаконни усилия, за да предотврати възможността Ричард Никсън преди да си подаде оставката да нареди пиян да се нанесе ядрен удар в края на скандала Уотъргейт. Шлезингер каза на военните да се свържат с него, ако президентът се опита да нареди ядрен изстрел. От чие правомощие е направил това остава неясно, както и дали инструкциите му са били спазени.

Америка имаше 14 президенти в ядрената ера, като се започне от Хари Труман. Поне двама от тях са причинявали тревога в собствените си подчинени, така че последните да са действали в противоречие със закона и военната командна верига, за да предотвратят „невъзможното“ да стане много възможно. За щастие Байдън разбира ядрените проблеми и е добре запознат и е опитен в теорията на възпирането и на ядрените операции. Отговорът на Байдън на руската инвазия в Украйна се ръководи изрично от опасенията му за ядрената ескалация и риска.

Автор: Джон Б. Уолфстол, theatlantic.com

(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)

Източник: „ТРУД“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече