Авторитетът на Петков се срива, този на „Възраждане“ расте – защо?

Вече три социологически агенции засякоха сходен тренд: спад на властовия лидер – „Продължаваме промяната“ и увеличаване на гласовете на последния – „Възраждане“. Всичко останало е долу-горе същото. При предсрочни избори сме отново в патовата ситуация, в която първи са ГЕРБ, без да могат да образуват мнозинство в парламента, а всички останали…не могат да образуват мнозинство в парламента. 

За тези две промени в електоралните нагласи има обяснение. 

Първо, спадът на „Продължаваме промяната“ е повече от сигурен. Причините са две – едната е спекулативна, другата реална. Спекулативната причина са обвиненията към Кирил Петков за това, че той по някакъв начин би могъл да реши струпването на глобални кризи – война, инфлация, пандемия. Тоест герберският наратив, в който „при Бойко бензинът беше, олиото беше, животът беше…“, така сякаш епохата на Бойко е нещо като миниатюрен излаз на Бай Тошо втори в историята, някакво оазисно десетилетие от 2009-та до 2021 г. с леки прекъсвания, в което благоденствието и престъплението се смесват така, че да тъжиш за първото и да забравиш второто, в случай, че алцхаймерът ти действа избирателно – или корупцията положително. Разбира се, Петков няма как реши актуалните глобални проблеми; да кажем, че максимумът, който може да постигне едно правителство при струпване на три световни кризи, е да не допринесе за тях. 

Реална причина за спадът на подкрепата обаче има и ще я нарека така: бързо появили се грешки на харизмата. Например: ако извадите едно от ранните гостувания на Кирил Петков като служебен министър, да кажем при Цветанка Ризова, свързани със скандалите с Българската банка за развитие, ще видите ясна реч, добра дикция, последователен и логичен ум: все неща, заради които бе избран. И ако Асен Василев все още демонстрира същите качества, при Петков настъпиха известни промени. Комбинацията от лапсуси със заекване, грешно съгласуване на думи, измисляне на думи, лош български и (изненадващо) лош английски, не са най-добрият атестат за харизмата на министър-председател. Тези неща не са за подценяване – макар да са широко разпространени в политическия пейзаж, то очакванията бяха за някакъв по-добре овладян изказ. Филологическата прецизност не е дребнаво заяждане: това е качество, което доказано печели избори, повишава доверието и внушава усещане за стабилна фигура във властта. Към това може да добавим и особени изказвания на Петков, да кажем по повод ветото към Северна Македония, например, че трябва да „превъзмогнем егото и историята“, така сякаш историята е въпрос на его, а не на факт, и човек може да я превъзмогва с програма за личностно развитие и емоционална интелигентност, надскачайки я като свръхчовек в смисъла не на Ницше, а на Юли Тонкин. Тоест, дори Петков да иска да свали ветото, то той трябва да намери малко по-интелигентно обяснение на собствените си действия.  Докато не се справи със стила си на говорене – както по смисъл, така и по форма, вероятността за още спадове на „Продължаваме промяната“ ще расте. 

Втората промяна: растежът на „Възраждане“. Има много явно и ясно обяснение за това. И обяснението – ето че и това може да ни се случи в един анализ – минава през Волен Сидеров. Волен Сидеров много често казва следното изречение: „Аз тези неща ги говоря от еди си коя година“. И това е вярно –  всичко, което „Възраждане“ казва, е казвано от Сидеров в еди си коя година. Много често е и казвано по-добре: не в смисъла на безспорни истини, а на ораторски хватки. Тогава, защо Волен Сидеров е занулен в електоралната подкрепа, а „Възраждане“ расте? 

Ако проявите кураж, тоест абстрахирате се от различни омерзения, и разгледате малко по-подробно партията, ще видите, че това е политическата сила с най-добре изградена инфраструктура в социалните мрежи. Това ще рече: систематично, ритмично създаване на съдържание (използвам думата „съдържание“, защото това е терминът, по който функционира алгоритъмът, когато разпределя статуси и видеа към публиката), взаимодействие между профили и въобще онлайн присъствие. В една система на политическото мнение, което работи като опиат (вече писах за това тук), дисциплинираното и добре организирано производство на съдържание, е нещото, което различава „Възраждане“ от другите националисти. С една дума: Волен, ВМРО и НФСБ ги мързи, първи вариант. Втори вариант – нямат базово познание за начина, по който работят днешните медиуми и формалните трикове, които може да се използват. Иначе по кашоните може да намерите поне пет книги на Сидеров, които Костадинов общо взето цитира всеки ден, неволно или съзнателно: книгите обаче нямат разпространението на социалните мрежи. В резюме и по Хазарта: ако имате шепа нещастни фашисти, те биха били безобидни без мегафон. Но едните го имат и го използват системно – това е съществената разлика и тя води до съществен растеж.

Автор: Райко Байчев