„Да дарим по една заплата за Украйна“: Кога управляващите ще си сверят часовника с живия живот?

0

- Advertisement -

Да дарим по една заплата за Украйна“. Думите са на премиера Кирил Петков. Човекът, който върна надеждата на хиляди млади хора, че оправия може да има. Човекът, за когото те излязоха и гласуваха по съвест и убеждения, отвратени от досегашните глозгания на държавата.

Но и думи на човек, който преди няколко месеца декларира 700 000 долара в чужда банка и 20 000 лв. в банка в България.

Онзи, който декларира автомобил за 60 000 лв. и 50 000 лв. налични средства – тоест пари, с които разполага в кеш.

Човек с проспериращ бизнес в областта на биотехнологиите.

Съпоставимо ли е изобщо да иска от народа по една заплата за Украйна, акцентирайки върху личния си пример да дари средства?

През януари 2022 г. 13 страни членки, разположени в източната и южната част на ЕС, са имали минимална заплата под 1000 евро месечно.

България е на първа позиция с обидните 332 евро.

Тайна ли е, че сме най-бедните, най-болните и най-тъжните в голямото европейско семейство?

Докога градското илюзорно мислене на властимащите ще се разпростира от Министерски съвет до Народното събрание на жълтите павета? Кога управляващите ще си сверят часовника с живия живот по тия географски ширини?

Нима е невидима другата България? Онази, която тъне в разруха. Онази, чиито села пустеят. България, в която все още гладуват деца, а родителите са на ръба на оцеляването.

България, в която всеки ден може да видите как пенсионер брои стотинки за хляб и едно кисело мляко.

Уважаеми политици, слепи ли сте, че нещата катастрофално висят на косъм.

С тези цени на горива, ток и храни?

- Advertisement -

Уважаеми политици, слепи ли сте, че елементарните услуги стават лукс?

Че вървим в посока регрес, характерен за едни зловещи и мрачни времена?

Слепи ли сте и колко много състрадателни българи помогнаха на бедстващи украински семейства с подслон, подадена ръка, вещи и стоки от първа необходимост, с намиране на покрив и постоянна работа?

Слепи ли сте, че и без да ни призовавате да дарим по една заплата, нашият народ е съпричастен в болката и страданията на невинните в този конфликт.

Че въпреки пропагандата и от двете страни на фронтовата линия голяма част от обществото успя да отсее истината и независимо чия страна заема да останат хора със сърца? Защото никой нормален не би се радвал да гледа как умират деца или как се ликвидират болници…

„Войната е епидемия от травми“, е казал един хирург и анатом, учен от световна величина, бил на фронта по време на три войни – Кримската, Френско-пруската и Руско-турската.

А политиката?

Не се ли превърна и тя в напаст. Епидемия от несъобразителност, липса на такт и възпитание.

В липса на способност да влезеш в обувките на обикновения наш човек в стремежа си да угодиш на чуждите изисквания и етикеция.

А когато един политик изгуби тази си ловкост, отива всички знаем къде.

Автор: Димана Дойчинова

Източник: „ТРУД“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече