Путин разбира войната в Украйна като продължение на Втората световна. А у нас как?

0

- Advertisement -

Речта на Путин на 9 май оставя потискащо впечатление. Липсва онази гордост, спокойствие и увереност от предишни години.

Русия е поставена под изпитание. Сама се е поставила. Путин я е поставил.

Въпреки медийната среда, типична за военна пропаганда, няма как да не се усети, че не цари оптимизъм сред официалните лица по трибуните на военния парад.

Путин говори като обсебен, води война с някакви нацисти, много широко понятие, в което причислява кажи-речи целия Запад. Колко от хората около него са убедени в правотата му?

Учудването на Макрон, изразено преди време, колко Путин бил вторачен в историята, е слабо казано. Той говори за исторически земи, наша земя. Не много различно от Ердоган, впрочем.

Традиционният парад винаги е бил свързван с почит към жертвите и победата над фашизма, а Путин сега се опитва да използва тези настроения като мотивация за войната, която поведе в Украйна. Като продължение на войната срещу фашизма.
Досега Русия имаше подкрепа от различни хора по света за своята роля във Втората световна война. На 9 май се събираха руски и американски ветерани, в онези времена на Студената война и Желязната завеса. Като победител над фашизма Русия имаше симпатизанти и по време на СССР и съветския режим.

След падането на Берлинскта стена много хора, не само руснаци, бяха обидени, че заслугата на Русия за тази победа се неглижира. Също, че приравняват антифашизма с фашизма. Тези противоречия продължават.

Сега ситуацията се промени. Путин използва тези настроения да оправдае своята война в Украйна. Същевременно с действията си предизвика аналогии и обвинения във фашизъм.

Тоталитарни практики са се проявявали в различни страни, включително развити демокрации, но да се говори за фашизъм като голяма опасност от Запад е параноя. И в Украйна крайнодесни националистически партии са слабо представени на избори. Има извращения на фашизоидни групировки, но ако решението е война с Украйна, то сега извращенията са много по-големи – разрушени градове, жилищни райони, емигрирали 5,5 млн. души. Путин постави на изпитание съюзниците и партньорите си като Китай и Индия със своята война. Те мълчаливо приемат и не налагат санкции на Русия, но очевидно не са щастливи от ситуацията, която ги противопоставя на Запада.

- Advertisement -

Западът не е бил справедлив с Русия, действал е срещу нея като враг, по-опасен от времето на СССР. Западът не направи нужното да не се стига до тази война, въпреки че е имал възможности. Както писа един британски журналист – ръчкал е с пръчка мечката в окото. Но всичко това няма как да оправдае нахлуването в Украйна.

Путин, разглезен от абсолютната си власт, изглежда е изпаднал в известна заблуда, че светът ще реагира на войната както реагират неговите подчинени. Реакциите на света, обаче, надминаха и най-песимистичните очаквания на Кремъл. Кадрите от парада и Червения площад напомнят кадри от Северна Корея. Путин изглежда като Ким Чен Ир.

Зеленски в изявление пред Съвета за сигурност драматично иска да изключат Русия от него или ООН да се саморазпусне. Наивно, но показателно. Дори за Северна Корея няма такива искания.

Русия е в изолация от Запада както никога досега, цели страни са готови да понасят несгоди, за да се откажат от руски петрол и газ. Не е най-голямата беда за руснаците, че западните заводи и вериги магазини в Русия затвориха. Там могат да се справят и без западните автомобили (както е било навремето), без магазини „Икеа“, закусвални „Макдоналдс“ и др. Но дали руснаците ще търпят дълго това? Който не е съгласен с войната да го наричат предател. Докога ще продължи? Колко ще имигрират на Запад?

Русия вместо да защити границите си, сега е изправена пред риска Швеция и Финландия да влязат в НАТО, в перспектива и Украйна, с която вече има траен разрив. Вече никой не вярва на Русия – страх от нея е обзел съседни държави. Малко преди да започне войната, Русия обясняваше, че само луд може да мисли, че ще нападнат Украйна. Лавров дори неотдавна каза, след месец война, че Русия не е влизала в Украйна. Сега Путин обясни в речта си на 9 май, че това било изпреварващ удар, щели да нахлуят в Донецк. Каквото и да каже официално руската страна, вече никой не вярва. Путин е загубил връзка с реалността. И точно затова подходът към него трябва да е друг, а не нови оръжия за Украйна, които само ще го предизвикат да пуска още ракети и в крайна сметка да пусне ядрения арсенал. Тогава ще е все едно чий е Крим, дали там искат да са към Украйна или към Русия.

Обществени реакции – и на Запад , и на Изток – не дават повод за оптимизъм. Надделява разбирането, че с продължителна война Путин може да бъде победен, че въобще войната е средство да се реши проблемът. Призивите за търсене на политическо решение, преговори, компромиси се оценяват като подкрепа за Путин. Дори отказът да се доставя тежко оръжие за Украйна се смята за подкрепа за Русия. На български жаргон това звучи така – „Значи да клекнем на Путин?“ и „Позор!“. У нас политическото противопоставяне измести вътрешните проблеми на страната. Забравиха за Гешев, забравиха за демонтиране на модела „Борисов“, инсталиран на всички равнища в държавата. Путин е по-голям дразнител.

Предстои да видим какво ще стане, когато у нас усетят тежестта на санкциите – защото те са нож с две остриета, не са насочени само към Русия, а означават лишения и от страната на тези, които ги налагат. Дали като бензинът надмине 4 лева, отоплението стигне 1000 лева и т. н., ще има все още ентусиасти за продължителна война.

Автор: Иван Бакалов

Източник: E-vestnik.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече