Корупцията в КАТ – кауза пердута

Ефективната борба с корупцията в МВР и в частност в „Пътна полиция“ изглежда обречена. Повод за такъв горчив извод ни дават последните скандални разкрития за рушветчийски схеми в КАТ, както и находчивите контрамерки на пътните патрули за елиминиране на корупционния контрол върху дейността им.

Самият шеф на столичната „Пътна полиция“ – комисар Тенчо Тенев, не е загубил надежда, че действията, предприети за ограничаване и ликвидиране на тези схеми, са обречени. В телевизионно интервю миналата седмица той заяви, че явлението „неподкупен катаджия“ не е утопия.

Крехката му надежда е вдъхновена от разкритите под негово ръководство корупционни случаи в КАТ-София, ощетили държавата с милиони левове. Не е тайна, че от години на пункта за регистрация на автомобили рушветите са нещо нормално. В една от разкритите схеми са установени 12 служители на „Пътна полиция“, които са участвали

в измама при регистрацията на товарни влекачи

като специални автомобили и по този начин са спестили на собствениците им по 3-4 бона на влекач.

Схеми вървят не само в София. През февруари т.г. началник на отдел в КАТ-Пловдив беше арестуван, защото прибирал рушвети от собствениците на МПС-та със свалени заради наказание регистрационни табели. Срещу определени суми той връщал табелите преди изтичане на срока за наказанието.

Не са обнадеждаващи новините и от последното явяване на вътрешния министър Бойко Рашков пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента тази седмица. От изслушването му стана ясно, че служителите на „Пътна полиция“ са намерили начини да елиминират средствата за видеоконтрол на дейността им. По повод скандал между шофьор на турски ТИР и двама катаджии, които му ударили шамар, Рашков разкри, че боди камерата, която следи как те изпълняват задълженията си, е била манипулиран.

„Този случай с турския шофьор на ТИР беше повод да разпоредим проверка. На този етап сме установили, че записът, който е направен, точно за момента какво правил полицая там, е изтрит“, заяви Рашков. Проверяващите са установили, че в

патрулната кола е имало специално техническо устройство,

което на практика елиминира боди камерата.

Рашков призна пред депутатите, че има служби, върху които контролът е занижен и не се знае какво правят. „Има там една служба в Дирекция на полицията, която се занимава с гледане на снимки. Например караме, снимат ни по пътищата, защото сме много красиви. След което идва един фиш и там се намират едни, които решават по разни причини, че снимката не е много ясна. Уникално способни сме да направим така, че един доста сериозен сегмент в една такава голяма централна служба да не функционира, както трябва. Сега ще вземем доста сериозни мерки в тази връзка“, закани се МВР-шефът.

Вътрешният министър коментира, че реализираната идея за боди камерите би трябвало да лесно да установи детайлите при противоречие в интересите на проверяващия и проверявания на пътя. Факт е обаче, че патрулните полицаи вече имат начини да избегнат ефективния контрол. И на практика

компрометират усилията на МВР-ръководството

за овладяване на ширещата се корупция в пътна и охранителна полиция.

А колко хвалби за края на корупцията сред катаджиите бяха изречени през 2020 г., когато Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) обяви обществена поръчка за изграждането на Автоматизирана информационна система (АИС) за нуждите на патрулната дейност на „Охранителна полиция“ (АИСПДОП). Проектът бе озаглавен „Намаляване нивото на корупция сред патрулната и пътна полиция чрез въвеждане на видеонаблюдение в полицейските автомобили“, а цената му бе фиксирана на 500 000 лв., осигурени от Фонд „Вътрешна сигурност“ 2014-2020 година.

Автоматизираната система осигурява възможност за определяне на маршрутите на патрулите, позволява определяне на местата за непосредствено изпълнение на дейността в определен часови интервал. Времето за патрулната дейност на всеки един от полицаите също се определя от системата. Тя позволява извършване на подробна справка за дейността на наряда, местоположението на патрула и справка за планирания и изпълнения маршрут, а чрез мобилните устройства информацията „заминава“ в дежурните центрове.

Освен това, чрез АИС се проверяват

данни на издирвани лица или автомобили,

правят се проверки на разрешителни за оръжие, осигурява и достъп до автоматизираната информационна система „Административно-наказателна дейност“. А МВР се ангажира с доставянето на компютърни конфигурации за Дирекция „Вътрешна сигурност“, която е натоварена със задачата да осъществява непрекъснат контрол върху съдържанието на записите от видеорегистраторите и камерите в служебните автомобили на „Охранителна полиция“.

Рушветът обаче продължава да е вечно жив. Просто КАТ, а и още някои звена на МВР, са територията, където третият закон на Нютон действа безотказно. Там на всяко антикорупционно въздействие съответства равно по сила и противоположно по посока корупционно противодействие.
 

С камери срещу рушвета

През септември 2015 г. тогавашният вътрешен министър Румяна Бъчварова представи амбициозен план, според който само за три месеца трябваше да ликвидира корупцията в МВР. Под лупа бе разгледана практиката на КАТ,  „Охранителна полиция“, „Криминална полиция“, дирекция „Човешки ресурси“, сферата на обществените поръчки и контролът на общоопасните средства (КОС).

Решено бе двете вътрешни разследващи дирекции на МВР „Инспекторат“ и „Вътрешна сигурност“ да се грижат за интегритета и лоялността на служителите на МВР с тестове за интегритет. Решено бе също така да бъдат анализирани и имуществените декларации на работещите в системата, ченгетата да минават периодично през детектор на лъжата, патрулните коли на КАТ да бъдат оборудвани с видеокамери, ченгетата – боди камери. Нищо от това обаче не бе осъществено.

През 2017 г. също се заговори за камери. Този път в рисковите корупционни играчи МВР вкара и граничните полицаи, като измисли от 2018 г. те да бъдат снабдени с камери, които да се закрепват на униформите им. Бе обявена обществена поръчка „Доставка на камери за носене на униформата на гранично-полицейски служители“ . Необходимите аксесоари бяха 300 на брой, а прогнозната им цена – 390 000 лева.

МВР финализира процедурата, а през септември 2018 г. дори сключи договор с изпълнителя „Оптикоелектрон груп“ АД от Пазарджик на стойност 195 100 лв. без ДДС.

През декември 2019 г. обаче възложителят едностранно прекрати договора заради отклонение от изискванията в техническата спецификация и плати неустойка от 9755 лева. Така граничните полицаи останаха без камери, а борбата на МВР с корупцията сред служителите си продължи по  старому – на сляпо. 

Автор: Румен Савов

Източник: „Банкеръ“