Еврото раздели властта – едните напират за приемане, другите искат допълнителни анилизи и разчети

0

- Advertisement -

Въвеждането на еврото раздели коалицията. “Продължаваме промяната” и “Демократична България” бързат с плана за въвеждане на единната валута, а БСП и “Има такъв народ” настояват преди окончателно решение за преминаване към евро от началото на 2024 г. да се направи анализ на ефектите от въвеждането на единната европейска валута. След спорове между партньорите, които не дадоха резултат вчера от ИТН спряха плана за еврото. Депутати от партията на Слави Трифонов внесоха проект за решение, според което планът ще влезе в сила след като парламентът приеме анализ на БНБ и министерство на финансите.

Според финансисти от БСП и ИТН едва ли в началото на 2024 г. страната ни ще отговаря на критериите. Шефът на бюджетната комисия в НС Любомир Каримански изрази съмнения, че България ще е достигнала средните европейски доходи и че ще сме близко до покупателните възможности на държавите, които са в еврозоната. Предупреди и че инфлацията също може да ни спъне за приемане на единната валута. Същите съмнения изрази и Румен Гечев от БСП.

“Бяхме се разбрали коалиционните партньори на експертните съвети, че планът влиза и го даваме на банките, за да могат да се подготвят технически за приемането на еврото. Отделно се прави анализ”, обясни Иво Мирчев от “Демократична България”.

Шефът на ПГ на “Продължаваме промяната” Андрей Гюров продължи да повтаря тезата си от времето, когато бе кандидат за управител на БНБ, че еврото трябва да се въведе от януари 2024 г. и че час по-скоро трябва да започне техническата подготовка за това.

От ИТН посочват в мотивите да блокират плана за еврото, че анализът на БНБ и министерство на финансите трябва да съдържа данни за основните политики в еврозоната, икономическата и финансовата политика на България, състоянието на икономиката ни, ефектите от въвеждането на еврото в други държави.

Под документа, внесен в деловодството на НС стоят подписите на Любомир Каримански, Ива Митева и Тошко Йорданов.
“Необходимо е обществото в България да бъде убедено, че приемането на еврото елиминира валутния риск за гражданите, бизнеса и правителството и курса евро-лев задължително да е фиксиран на 1.95583”, посочват в мотивите към проекта за решение от ИТН. Според вносителите от съществено значение е да бъде отчетено влиянието на вътрешната и външната среда, както и възможният ефект от шока, породен от инфлацията, да стане постоянен. “През месец юни се очаква новият доклад на Европейската централна банка за конвергенцията на България, който ще включва състоянието на икономическия напредък на страната ни в догонването на останалите страни в Еврозоната, както и критериите за годишния среден темп на хармонизираните индекси на потребителските цени, инфлацията в България, бюджетното салдо и дългът на сектор “държавно управление”, както и дългогодишният лихвен процент.

От ИТН припомниха, че в коалиционното споразумение е записано, че планът за еврото се приема след анализ за ефектите от въвеждането му. От партията реагираха срещу бързането на правителството да приеме плана. На 27 май шефът на бюджетната комисия в НС Любомир Каримански предупреди, че Министерски съвет се гласи тайно да гласува документа за въвеждане на еврото. Като аргумент той посочи това, че на репортерите е изпратен дневен ред, в който не фигурира точка за плана, а в сайта на МС точката съществува под №31.

След заседанието на кабинета на 27 май се разбра, че министрите на ИТН и на БСП са гласували против с обяснението, че не са против еврото, но първо искат да се направи анализ. Финансови експерти смятат, че България няма как да въведе еврото, тъй като не покрива критериите и за доходи, и за инфлация.

Разправията се прехвърли в Туитър

Тошко Йорданов спори с министър от ДБ 

На задочен спор в “Туитър” станаха свидетели последователите на Тошко Йорданов от ИТН и Божидар Божанов от “Да България”. Повод за размяната на реплики между тях бе приетият план за въвеждане на еврото от Министерски съвет, пише „Трибюн“. “В петък гласувах “за” приемане на плана за въвеждане на еврото. Не просто по технически причини, които са посочени в другия туит, а защото приемането на еврото е стратегическо важно. “Демократична България” е твърдо “за въвеждане на еврото”, написа в “Туитър” Божидар Божанов. “В петък си гласувал, нарушавайки коалиционното споразумение”, отговори му Тошко Йорданов.

Левон Хампарцумян, банкер: Политическото решение е взето преди 2007 година

Политическото решение да се присъединим към еврото е взето още преди 2007 година, когато сме подписали, че ще се присъединим. Там няма ангажимент кога точно ще стане това, но този въпрос е решен преди доста време. Същите тези партии, които искат сега анализ, са си бъркали в носа вместо да придвижат нещата напред както в Прибалтика, в Хърватия, в Словения. Говоря за страни, които като размер на икономиките си са сходни с нашата. Не идентични, но сходни. И не лошо си живеят тези хора с еврото. Така че политическото решение е взето отдавна. Тези партии искат да бъдат забелязани, да им се вдигне рейтингът, но не става дума за техническа компетентност.

„Възраждане” ще искат референдум? Това са едни особени хора, не мога да ги коментирам, но какъв референдум ще искат с техните нещастни проценти?

Има една поговорка – когато човек иска нещо да стане, намира начин, а не да търси поводи защо това няма да стане. С какво Хърватия има по-добри политици, по-организирана администрация, по-разумно обществено мнение? Може би всичко това е вярно. Но това означава да се самозапишем в “Б” отбора, а аз не искам това. Искам да сме на масата, на която се взимат решенията в ЕС, което включва и еврозоната. А да седиш на тъчлинията с някакви нещастни падащи проценти – един иска референдум, друг анализ – ключовият въпрос е в компетентността на хората, които ще употребят тези анализи и референдуми за техните политически цели.

Александър Иванов, ГЕРБ: Свидетели сме на хаос и нарушаване на всички критерии за Еврозоната

Компрометираните институции доказват за пореден път, че не могат да се справят с управлението на държавата. Виждаме инфлационните процеси, бюджетният дефицит, който многократно надвишава допустимите за влизането в Еврозоната, когато и да е то. Не виждаме проблем, ако има план за приемане на еврото, да бъде разгледан от всички заинтересовани страни. Но план трябва да има. От ГЕРБ оставихме България със стабилни финанси, но в последната една година сме свидетели на хаос и нарушаване на всички критерии за приемане на България в Еврозоната. Тази нестабилност не води до нищо добро, явно няма и комуникация между управляващите, което е още по-притеснително за България.

Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания към БАН, пред “Труд”: Хората само ще загубят, чака ни гръцки сценарий

- Advertisement -

Облагите от въвеждането на еврото ще се разпределят единствено между представителите на т. нар. “елит”, т. е. политици, банкери, едри предприемачи. За обикновените хора ще остане само задължението да платят цената, а точно тях никой не ги пита. 

Затова преди всичко трябва да се проведе допитване сред българските граждани, а политическият елит трябва най-после да влезе във функциите си и да представи сериозен анализ. Не да провежда агитация и при това – с пари на данъкоплатците. 

БНБ имаше ангажимент да представи такъв, но обществото все още не е видяло резултат от него. Не вярвам да не са го направили, просто вероятно резултатите няма да ни харесат. Не може да бъде иначе, при положение, че стандартът на живот в България е едва наполовина от средния за Европейския съюз. Логиката е същата, като при категориите в бокса или като лигите във футбола. Не може да пуснете “Бистришките тигри” срещу “Манчестър” и да очаквате някакъв смислен мач. 

Единият отбор ще използва другия само като спаринг-партньор, а крайният резултат би бил предизвестен. Аналогична е ситуацията, когато в еврозоната влезе икономика с много по-нисък стандарт. Тя не може да получи друго, освен ролята на периферия и това бе причината за т. нар. “гръцкия сценарий”, който тепърва ще се репликира.

Гърците бяха абсолютно неподготвени за присъединяване към еврозоната, но въпреки това бяха включени там (от политически съображения) и в резултат на това Гърция бързо натрупа дългове, които не могат да бъдат обслужени. Не можеше да бъде иначе. Когато влезете в общност, с чиито доходи не можете да се сравнявате, но искате да получавате същото количество стоки и услуги, които получават и старите страни-членки, обикновено компенсирате с кредити.

Влизането в Еврозоната ви дава именно това – безкрайно улеснен достъп до евтини заеми. Там автоматично ви вдигат рейтинга и намаляват лихвите. До едно време. След като дълговете се увеличат до ниво, в което не могат да бъдат обслужвани, те започват да живеят свой собствен живот и да нарастват само от лихвите по тях, които постоянно се трупат. От там нататък единственото, което можете да направите, е да късате парчета от страната си, за да изпълнявате така наречените оздравителни програми. Така поне направи Гърция, която пусна за продан острови, пристанища и т. н. и въпреки това си остава най-задлъжнялата страна в еврозоната. В това е проблемът. Има причина да се определя възрастова граница за вход в заведенията, в които се продава алкохол. Точно такава граница за зрелост би трябвало да има и всеки съюз, който иска да се изгради като общност между равнопоставени партньори.

Виктор Папазов, икономически съветник на ПП “Възраждане”: Равнява се на национално предателство

Голяма грешка е влизането ни в еврозоната. Това се равнява на национално предателство. Държавният суверенитет, държавната независимост се крепи на няколко неща. Едното е армия, която да пази териториалната цялост и свободата на една страна, а второто нещо е финансовата система. В момента, в който приемем еврото, губим своята независимост и ще бъдем подложени на грабеж, както се случи с всички други страни. 

Има едно интересно изследване на Център за европейски политики. По случай 20-годишнината от еврото направиха изследване кой печели и кой губи от еврото. То показва, че само две страни са спечелили от въвеждането на еврото. Това са Германия и Нидерландия. Всички останали страни са загубили милиарди и трилиони, като най-загубилите са Италия и Франция. Освен това вече се вижда с просто око, че след тази военна операция в Украйна предстои светът да се раздели на валутни зони. Почти съм убеден, че еврото няма бъдеще. Какво ще правим, когато се качим на един Титаник, който потъва, и излезем от собствената си спасителна лодка. В момента левът е привързан към еврото, но парламентът може в даден момент да каже, че премахваме валутния борд. Навремето той беше сложен заради безотговорността на българските политици и една група финансисти и злоупотребата с властта, която имаха. Влизането в еврозоната ще ни донесе обедняване и пълен срив на България. Ако някой е готов да остане в историята като причинител на още една национална катастрофа, да го направи. Влизането ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. Последиците ще бъдат катастрофални. Защо страни като Дания и Швеция не искат да са в еврозоната. Подписали са, че уж ще влязат в еврозоната, но си държат на националните валути.

Румен Гълъбинов, финансист, пред “Труд”: Ще допринесе за влизането ни в Шенгенското пространство

Приемането на България в еврозоната не зависи само от нашата воля. Крайното решение се взима от органите на еврозоната – Еврогрупата и Европейската централна банка. Те се произнасят по искането на България да се присъедини към еврозоната. В средата на 2020 г. ние се присъединихме към валутно-курсовия механизъм ERM II, който е преддверието на еврозоната. Това предполага една по-интензивна комуникация с Европейската централна банка и съответно подготовка с план за въвеждане на еврото в България. Добър пример би бил да наблюдаваме какво прави Хърватия.

От началото на 2023 г. Хърватия предстои да бъде приета като пълноправен член на еврозоната и да започнат да се разплащат с евро банкноти и монети. Хърватия ще бъде първата новоприсъединила се държава след Литва, която се присъедини през 2015 г. С Хърватия групата от държави в еврозоната ще стане 20 от общо 27 страни членки на ЕС. За останалите седем членки – Дания и Швеция не са членки на еврозоната, за Чехия, Полша и Унгария няма данни да са кандидатствали, а другите две държави са Румъния и България. Би следвало да има повече ползи от влизането ни в еврозоната, защото се присъединяваме към поредния вътрешен икономически и финансов съюз в рамките на ЕС.

Това е една задълбочена интеграция на България в ЕС. Многократно са изтъквали ползите от влизането ни в еврозоната, свързани с лихвите и трансакционните разходи. Членството в еврозоната прави реалистично скорошно приемане на България и в Шенгенското пространство. По своята същност това са различни неща, но членството в еврозоната доближава като интеграция съответната държава и до Шенгенското пространство за по-свободно движение на стоки и цялосто интегриране в Евросъюза. Членство и в Шенген не е загубило смисъл, въпреки че имаше ограничения покрай ковид пандемията през последните две години, свързани със свободното придвижване. Сега, когато поотмина пандемията, се вижда, че не е малко като полза да си член на Шенген. По друг начин се отнасят останалите европейски държава към тези, които са в Шенгенското пространство.

Стоян Панчев, икономист, пред “Труд”: Решението за еврото е подигравка с демокрацията и политическата нормалност

“Продължаваме промяната” и “Демократична България” не желаят дебати за еврото. Не искат да четат анализи от БНБ, МФ, БАН или който и да е друг. Не искат да слушат и коалиционните си партньори. 10 към 8 за решение, което се взима на 100 години. Едва ли в последните 20 години такова решение в Министерски съвет се е взимало не с единодушие, а гласуване. Гласуване на необявена в дневния ред точка за смяна на 140-годишния лев и 25-годишния валутен борд.

Решение за смяна на паричната система по време на невиждана от 40 години световна инфлационна криза. Подигравка с демокрацията и политическата нормалност. Отговорът на това е един – референдум и нормалност.

Автор: Екип на „Труд“

Източник: „ТРУД“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече