Доц. Григор Сарийски, икономист от БАН: Влизането на България в Еврозоната е безумие

0

- Advertisement -

Отново беше отворена дискусията за плюсовете и минусите от влизане в еврозоната. На проведена в парламента кръгла маса на тема „Инфлация и икономически растеж“ мненията на финансисти и политици бяха различни. Някои бяха за максимално бързо влизане в еврозоната, но други изказаха опасения, че ще има и много негативи. Затова с въпроси за плюсовете и минусите от влизане в еврозоната се обърнахме към доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН.

Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН, снимка: „ТРУД“

– Доцент Сарийски, как възприемате новината за въвеждането на еврото от 2024 г. и защо, според вас се вдига толкова шум, при положение че с нашия фиксиран курс ние отдавна на практика се разплащаме с евро?
– Радетелите за еврото често поставят знак за равенство между нашия валутен борд и влизането в еврозоната, само че нищо не може да бъде по-далеч от истината. Едно е да ползвате чуждата валута като котва и съвсем друго – да се циментирате към дъното. От акта на присъединяване произтичат множество последващи задължения като например участие в спасителните механизми (сегашни и бъдещи), поемане на пропорционална част от разходите за провеждане на паричната политика и пр., които рядко се артикулират, но това ни най-малко не ги отменя. Част от разходите като например вноската в единния фонд за преструктуриране са вече направени, поради включването ни в банковия съюз, но от момента, в който влезем в еврозоната, ще поемем пълната цена за тази „привилегия“, а с времето тя само ще нараства и ще тежи дълго върху следващите поколения българи. Във всеки случай доста след като популярните лица изчезнат от екрана. На този фон изглежда странно, че болшинството от досегашните оценки за разходите и ползите са меко казано половинчати, а сериозният анализ изобщо отсъства от дневния ред на обществото, освен ако не броим откровено пропагандните инициативи, които нашият политически и икономически елит организира с подхвърляне на шапки и неоправдан оптимизъм. За мен е трудно да споделя всеобщия ентусиазъм и възприемам датата 1.1.2024 г. като такава, каквато е. Като деня за изпълнение на смъртната присъда над българския лев.

– Защо го възприемате по този начин?
– Защото на тази дата България ще загуби правото на самостоятелна парична политика. В момента тя на практика не провежда такава, тъй като валутният борд налага строги рамки върху поведението на БНБ. В същото време България притежава суверенното право да овласти БНБ да използва отново тези инструменти и това е изцяло в правомощията на българския парламент. Поне до влизането в еврозоната, когато това право ще бъде изгубено завинаги. Радетелите за скорошно присъединяване изтъкват като довод, че щом не го ползваме от толкова време, въпросното право е напълно излишно, но това е като да ви агитират да унищожите акта си за собственост, понеже от години не сте упражнявали правата си да продадете или да отдадете под наем някой свой имот.

– А не се ли притеснявате, че премахването на борда може да доведе до катастрофа? Българите пазят горчиви спомени от времената, когато имахме плаващ курс.
– Не може да набеждаваме лева за кризата, която ни сполетя през 90-те. Румъния, например поддържа плаващ режим на своята валута и от 2007 г. досега леята се е обезценила с 1/3 спрямо еврото. В същото време реалните доходи на хората нарастват и сега румънският БВП на човек от населението по стандарт на покупателна способност е с една втора по-висок от нашия (75% от средното за ЕС срещу 55% в България). Очевидно е, една икономика може да се развива на пълни обороти както с фиксиран, така и с плаващ курс. Кризата, за която споменавате, беше предизвикана от бездействието на тогавашния елит, който под благосклонния поглед на БНБ тогава позволи (и участва) в изграждането на пирамидални структури в банковата система. Имаше и други фактори, които също „подпомогнаха“ този процес, но кризата в никакъв случай нямаше да достигне тогавашния си мащаб, ако беше въведена адекватна регулация в банковото дело. Вероятно помните, че в онези години не се изискваше дори удостоверение за произход на капитала и това позволяваше буквално да извадите натрупаните депозити от една банка и с тях да създадете друга – абсолютно куха структура, в която потънаха парите на българите. При сегашната регулаторна рамка репликирането на онези събития е немислимо, а и според мен в момента няма абсолютно никаква нужда да се премахва бордът. Бих казал, че той изпълнява ролята на клетка, в която затваряте лъва, колкото да не хапе хората наоколо. Тази клетка изпълнява отлично своето предназначение и няма никаква причина да убивате лъва, само за да махнете клетката.

– Повечето експерти твърдят, че с присъединяването си България ще стане част от „клуба на богатите“. Не е ли това, което всички искаме?
– Има доста богати страни, като например Швеция и Дания, които не желаят да влизат в този клуб, така че влизането там не ви прави нито по-богати, нито пък по-успешни. Единственото сигурно там е членският внос, а той тепърва ще нараства. При положение, че нашите доходи са едва наполовина от средните за „клуба“ това означава, че българите в буквалния смисъл ще трябва да си изгладуват своето членство, или пък ако искат да се доближат до клубния стандарт, ще могат да го направят само на кредит. Вероятно ще стане точно това, тъй като с влизането си ще получим по-висок рейтинг, по-изгодни лихви и така по-лесно ще потънем в дългове. Като съседна Гърция, чийто публичен дълг до влизането в Европейския съюз беше едва 50% от БВП, но през 2001 г., когато страната влезе в Еврозоната вече достигна над 100%, а след това, до началото на дълговата криза съотношението се увеличи двукратно. Това са кредити, за които можем само да гадаем как са харчени от предишните правителства. Това са същите „лесни пари“, отпускани от големите кредитори с ясното съзнание, че няма да бъдат върнати по нормалния начин, поради което сега тежат върху бъдещето на много следващи поколения. Между другото, често се изтъква, че ЕЦБ и европейските рейтинги са помогнали за „спасяването“ на Гърция, но в духа на тежката пропаганда се пропуска, че първо – Гърция изобщо не е спасена (тъй като в момента съотношението между нейния дълг е над два пъти техния БВП) и второ – че ако тази страната не беше допуснала грешката да приеме еврото, тя никога нямаше да задлъжнее толкова. Просто високите лихви и по-ниският рейтинг щяха автоматично да спрат процеса още в зародиш.

- Advertisement -

– За повечето хора би било трудно да приемат ниските лихви като нещо лошо.
– Евтините пари са като джънк фууд. Те са винаги подръка и когато разполагате с достатъчно от тях, забравяте за нормалното и пълноценно хранене. Именно достъпът до евтини кредити ще стимулира отпочването на всякакви безсмислени проекти с ниска добавена стойност, които не носят нито нормална печалба, нито приходи за хазната, нито достойна заплата за ангажираните в тях. Банката за международни разплащания ги нарича „зомби“, тъй като съществуването им е възможно само благодарение на малките разходи за обслужване на техните дългове. По правило подобни компании не могат да осигурят достойно възнаграждение на заетите в тях и това ще доведе до допълнително стагниране на реалните доходи на българите, които бездруго и в момента са най-ниските в рамките на ЕС.

– Подобен поглед не е ли донякъде едностранчив? Влизането в еврозоната би трябвало да донесе някакви позитиви. Най-малкото ще отпаднат таксите за обмен на валута.
– Действително, таксите за превалутиране от лева в евро ще отпаднат. Това често се изнася на преден план от еврофилите, които засипват българите с обещания за стотици милиони, обаче пропускат да отбележат, че хората няма да помиришат и стотинка от тези пари. Това поне показва опитът от налагането на ограничения върху таксите за преводи, в резултат от разширяването на обхвата на Регламент (ЕО) №924/2009. Тогава, през 2020 г. търговските банки с охота компенсираха понижените такси с налагане на нови такива или пък с увеличение на съществуващите – за откриване на сметка, за наличност, за теглене и пр. и няма причина да се очаква, че през 2024 г. ще постъпят иначе. Все пак няма банка, която ще се съгласи да печели по-малко само заради това, че на българското правителство му е хрумнало да се натресе в някакъв валутен съюз, пък бил той и европейски. Проблемът е, че новите такси ще бъдат преразпределени между всички клиенти, т. е. докато сега разходите за превалутиране тежат основно на компаниите с доставки или пласмент в Европа, то компенсацията за отпадналите приходи от превалутиране ще натежи върху джобовете на всички българи.

– В такъв случай не можем ли просто да приемем новите разходи като цена, която трябва да платим за по-строгия контрол над нашите банки. Така най-малкото ще предотвратим фалитите.
– Разликата по отношение на надзора ще бъде трудно забележима с невъоръжено око. ЕЦБ и в момента упражнява пряк контрол над петте системно значими банки във всички аспекти на тяхната дейност – дистанционен надзор, инспекции на място, оценка за надеждност и пригодност на членовете на управителните органи и пр., така че заветната 2024 г. няма да промени почти нищо. Що се отнася застраховката срещу фалит, би било добре да се каже, че досегашният опит на страните от периферията буди известно недоверие към подобни уверения. Достатъчно е да се споменат имена, като „Монте Паски ди Сиена“, „Банко Ешпирито Санто“, „Банко Пополар ди Виченца“, „Банка Венато“ и други от периферията на Съюза, които бяха спасявани за сметка на данъкоплатците поради тяхното меко казано разклатено финансово здраве. На този фон е трудно да се разчита, че европейският регулатор ще съумее да опази българските банки. Нещо повече – влизането в еврозоната всъщност ще подкопае устойчивостта на българските банки, тъй като (с времето) ще позволи се освободят част от буферите, които в момента гарантират тяхната стабилност. Бидейки страна, която не е член на валутния съюз България поддържа по-строги изисквания за стабилността на банките, функциониращи на нейна територия. Така например в края на първото тримесечие на 2022 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на търговските банки в България е над 22%, докато в Еврозоната е под 16. Подобна е и разликата между коефициентите на ликвидно покритие (около 260 в България срещу 160 в еврозоната). Именно освобождаването на въпросните буфери е един от основните мотиви на банкерската гилдия. Неслучайно именно нейните представители са най-активни по темата, тъй като за тях това означава повече свободен ликвиден и капиталов ресурс, или с други думи означава, че чорбаджиите в бранша ще започнат да печелят повече. Проблемът е, че по дефиниция свиването, на който и да е буфер води до понижена устойчивост и при един неблагоприятен развой на събитията лесно може да се стигне до фалит. Подобни случаи не са рядкост в страните от периферията и след като България стане част от нея, този сценарий би бил напълно възможен и за нейните банки.

– Но при един неблагоприятен сценарий няма ли да можем да разчитаме на ЕЦБ, като кредитор от последна инстанция?
– Вижте Кипър и ще разберете колко важи подкрепата на ЕЦБ. През 2013 г. тамошните банки държаха голям обем гръцки ДЦК, които осигуряваха доста добър доход, но и носеха риск, който беше официално подценен в рейтингите на големите агенции. Гърция беше член на еврозоната и поне на хартия не би трябвало да има проблеми с обслужването на заемите си. Проблемите за Кипър започнаха, когато в резултат от мерките по преструктуриране на гръцкия дълг, портфейлите на кипърските банки рязко се обезцениха и възникна риск от банкрут на цялата банкова система. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „предложиха“ на банките в засегнатата страна да се спасяват самостоятелно, с цената на частична експроприация на средствата на своите депозанти. Това е абсолютно несъвместимо с принципа за неприкосновеност на частната собственост, но ЕЦБ просто не предлага друго.

– Настроен сте негативно. Защо не чуваме тези неща в коментарите на колегите ви?
– Критиките по темата по правило се размиват в подходящи пропорции с приказки за светло бъдеще и европейски доходи. Рядко се споменава например, че след като консумира спекулативният ефект от приемането на еврото и навлезе в дълбока криза, Гърция устойчиво се отдалечава от европейския стандарт и от 93% спрямо средното за ЕС-27 през 2009 г. сега тя достига едва 65%. Влошаването на този показател е налице за повечето страни от периферията, като спадът в Португалия, Италия и Испания например е между 1/10 и 1/8 за същия период. Особено любопитен е фактът, че от приемането в еврозоната Словакия влошава показателя си с около 8 пункта (до 68%), а в същото време Чехия, която и досега се въздържа от „членство в клуба“ за същия период успява да подобри своя резултат с 8 пункта – до 92%. Подобни сравнения пораждат множество въпроси, които старателно се държат под килима, защото като минимум биха развалили общото настроение, а и кой знае – може да накарат обществото да осъзнае колко е безумна тази инициатива… и защо е цялото бързане.

Автор: Стефан Кючуков

Източник: „ТРУД“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече