Инфлацията изяде 15 млрд. лева от спестяванията ни – от тук накъде?

0

- Advertisement -

Високата инфлация изяде над 15 млрд. лв. от спестяванията на хората и бизнеса в банките. В резултат домакинствата станаха по-бедни, а бизнесът губи пари, които в друга ситуация биха отишли за инвестиции и за разкриване на работни места.

Общият размер на депозитите в банките е над 105 млрд. лв., показват последните данни на БНБ към края на април. Това са пари, които стоят на влог при почти нулеви лихви. За големи депозити над определен праг банките дори въведоха такса съхранение. Същевременно годишната инфлация нарасна до рекордните 14,4%, показват данните на НСИ. Такава висока инфлация не е имало след 2008 г., когато беше световната финансова криза. В резултат на всеки 1000 лв. на депозит в банка хората за година реално са изгубили по 144 лв., защото с тях вече могат да купят по-малко стоки и услуги. Ако човек има 10 хил. лв. в банка, реално е изгубил 1440 лв. само през последните 12 месеца. А общият размер на загубите на фирмите и домакинствата от спестяванията им в банките е над 15 млрд. лв. Като в тези изчисления влизат само депозитите, но не и парите по разплащателни сметки и под дюшеците. Реално загубите на хората и фирмите са много по-големи.

В резултат всички хора, които имат спестени пари, обедняват. Това се отнася не само за хората с високи доходи, но и за тези от средната класа, които години наред спестяват, за да могат да си купят кола или да съберат пари за начална вноска за покупка на нов апартамент. Заради високата инфлация може да се окаже, че парите, на които са разчитали да променят към по-добро живота си и са спестявали с години, вече не са достатъчни за покупката на кола или апартамент. Или пък вместо да купят нова кола, ще трябва да се задоволят с автомобил на 4-5 години. Или пък вместо със събраните пари да направят първа вноска за жилище от 80 км. метра, където цялото семейство да се чувства удобно, ще трябва да живеят в по-малък апартамент от например 64 квадрата. В резултат инфлацията не само намалява текущите ни доходи, а намалява стандарта ни на живот.

Според управляващите инфлацията е привнесена отвън. Това обаче не е точно така. Средната годишна инфлация в страните от ЕС е 8,1% към края на април, а у нас е значително по-висока. Стигна се до там, че в магазините често вносни храни са по-евтини от българския им еквивалент и то при положение, че има по-големи разходи за транспорта им до България, а заплатите в страните, където са произведени, са по-високи от тези в България. Доскоро само вносните плодове и зеленчуци бяха по-евтини от българските, но все по-често това се случва и с кашкавала, сиренето и месото. А причината за това е, че в другите страни от ЕС има държавна политика, която позволява производството на храни и други стоки на по-ниска себестойност. Една от основните причини за високата инфлация в България е забавянето на компенсациите за бизнеса заради високите цени на тока, несигурността дали тези компенсации ще бъдат получени и недостатъчният им размер. И то при положение, че България произвежда евтина електроенергия и я изнася на високи цени.

Мерките на кабинета ни правят по-бедни

Предложените от правителството антикризисни мерки ще доведат до още по-голямо покачване на инфлацията, категорични са финансовите експерти, които “Труд” потърси за коментар. В резултат всички ще станем още по-бедни. Защото за всеки човек е важно не само какви доходи получава в момента, а и какви спестявания има. Голяма част от пенсионерите също имат пари в банки, които са спестили по време на целия си трудов живот. А в момента високата инфлация изяжда спестяванията им и в резултат те също ще могат да купят по-малко стоки и услуги с парите си. Но вместо правителството да помисли как да защити спестяванията на хората и да стимулира икономиката като укроти инфлацията, се опитва да трупа политически дивиденти и да се хареса на населението без да мисли да последиците.

Рекорд при заемите за луксозни жилища

Купуват къщи и ваканционни имоти

Най-голям ръст от 42% в рамките на година има при кредитите за домакинствата в размер между 250 хил. и 500 хил. лв. Повечето от тях се използват за покупка на луксозни имоти.

Рекордно нарастват жилищните заеми за покупка на луксозни имоти, показват данните на БНБ. Причината за това е, че ниските лихви и високата инфлация карат все повече хора да инвестират в покупката на апартамент или къща.
Най-голям ръст от 42% в рамките на година има при кредитите за домакинствата в размер между 250 хил. и 500 хил. лв. За година те се увеличават с близо 600 млн. лв. и в края на март общият размер на тези кредити надминава 2 млрд. лв. БНБ. Такива големи заеми домакинствата взимат предимно за покупка на жилища. Тъй като купувачите трябва да осигурят поне част от парите за сделката с имота чрез собствени средства, реално тези кредити са за покупка на жилища с цена над 150 хил. евро. Разбира се, част от заемите може да са взети от граждани със свободни професии като лекари, адвокати и нотариуси, като целта е да ги вложат в бизнеса си. Но често тези пари отново са за покупка на имот – за офис или за лекарски кабинет.

На второ място по ръст са кредитите за домакинствата в размер между 500 хил. и 1 млн. лв. За година техният брой се увеличава с над 35%. Това са предимно заеми за покупка на луксозни жилища. Интересът към такива имоти нараства, защото хората с големи финансови възможности искат да имат просторен имот с отделна стая за всеки човек от домакинството. Освен това все повече хора купуват и луксозни селски къщи или ваканционни имоти, където да ходят със семейството през уикендите. Като само за първото тримесечие на годината най-голям ръст от 9% има именно при тези заеми между половин и един милион лева.

На трето място по ръст са кредитите за граждани в размер между 100 хил. и 250 хил. лв. За година отпуснатите от банките кредити в такъв размер се увеличават с близо 24% и достигат обща сума от над 7,2 млрд. лв., показват данните на БНБ. Именно в този сегмент от пазара на кредити общият размер на отпуснатите от банките суми е най-голям. Повечето от тези заеми също са за покупка на имоти.

Ползват жилищата за защита на парите

Повечето мениджъри в строителството очакват повишение на продажните цени през следващите три месеца.

Мениджърите очакват поскъпване

- Advertisement -

Натрупаните спестявания и ограничените алтернативи за тяхното инвестиране в среда на ниски лихвени проценти продължиха да бъдат сред факторите за покачване на цените на жилищата, пише в изданието на БНБ “Икономически преглед”. Освен това нарастват разходите за строителството – за труд и за материали. През четвъртото тримесечие на 2021 г. съотношението “цена/наем на жилищата” продължи да надвишава съществено (с 28,9%) историческата си средна стойност, посочват от БНБ. Това е сигнал, че решенията на домакинствата за придобиване на жилище се определят от мотиви, които са различни от това да печелят чрез отдаване под наем на новопридобитите имоти. Такива причини биха могли да бъдат очаквания за продължаващо нарастване на цените на жилищата (и реализиране на печалба след продажба в бъдеще) или възприемане на жилищата като алтернативен актив за съхранение на стойността на парите в условия на ниски лихви и значителен растеж на потребителските цени. В същото време оценките, направени с макроиконометричен модел на БНБ, показват слабо отклонение на текущите цени на жилищата в България от дългосрочното им равновесно ниво. Това се дължи на факта, че нарастването на доходите на домакинствата в комбинация със запазващите се ниски лихви по жилищни кредити повишават достъпността на жилищата, което в макроикономическия модел се отразява като повишение на равновесната им цена. Според регулярна анкета на НСИ, 51,8% от мениджърите в строителството предвиждат повишение на продажните цени през следващите три месеца.

По-високи лихви по депозити и кредити

Може да се очаква повишаване на лихвените проценти по депозитите и по кредитите в страната, пише в изданието на БНБ “Икономически преглед”.

Ръстът на влогове на домакинствата се забавя, търсят алтернативи

Лихвите по депозитите и кредитите в страната ще нараснат, прогнозират експертите от БНБ в изданието на Централната банка “Икономически преглед”. Започналото затягане на паричната политика от Федералния резерв на САЩ в условията на ускоряваща се глобална инфлация, както и сигналите на Европейската централна банка (ЕЦБ) за скорошно преустановяване на нетните покупки на активи, последвано от покачване на основните лихвени проценти, са предпоставка условията за финансиране на българското правителство и на частния сектор да се влошават, посочват от БНБ. Може да се очаква тенденцията на увеличаване на лихвите на междубанковия паричен пазар в еврозоната да предизвика повишаване на лихвените проценти по депозитите и по кредитите в страната, пише в изданието на Централната банка.

Очакваме общата инфлация да продължи да се увеличава през второто и третото тримесечие на 2022 г., посочват от БНБ. Това ще се определя от по-високите международни цени на основни селскостопански продукти и енергоносители (петрол, газ и електроенергия), които ще повишават разходите за производство на фирмите. Все още силно стимулиращата парична политика на ЕЦБ допринася за задържане на отрицателни реални лихвени проценти по депозити и кредити за домакинства, което в съчетание със стимулиращата фискална политика се предвижда да продължи да подпомага растежа на потреблението и да оказва натиск за повишаване на потребителските цени. Значителни рискове от реализиране на по-висока инфлация произтичат и от възможни промени в регулираните цени на тока, ВиК услугите и парното за битови потребители, посочват от БНБ.

Очакванията на мениджърите също са за покачване на цените. Според регулярна бизнес анкета на НСИ продължава да нараства делът на фирмите, които предвиждат увеличение на продажните цени през следващите три месеца. При мениджърите в търговията на дребно, предвиждащи растеж на цените, преобладават очакванията, че повишението на цените ще бъде както досега или дори по-бързо, което е предпоставка през следващите месеци да продължи да се отчита ускоряване на инфлацията, посочват от БНБ.

През първото тримесечие на годината значително се увеличават депозитите на фирмите в банките. Вероятно това се дължи на отлагане на инвестиционни проекти на бизнеса заради по-голяма несигурност в икономическата среда, посочват експертите. Същевременно при депозитите на домакинствата се забавя растежът им. Сред причините за това е намаляването на реалния доход на домакинствата в резултат от високата инфлацията. Същевременно силно отрицателните реални лихвени проценти по депозитите и таксите, прилагани от банките за парични наличности над определен размер, стимулират домакинствата да пренасочват своите спестявания от депозити към алтернативни възможности за инвестиране или запазване на стойността на парите им, пише в анализа на Централната банка.

Васил Велев, председател на АИКБ:

Актуализацията на бюджета не ни удовлетворява

Предложеното в актуализацията на бюджета не ни удовлетворява. Планът за реформи, които да бъдат заложени в актуализацията на бюджета, се преформатира в антикризисни мерки, т. е. няма да правим реформи, а ще има антикризисни мерки. Въпросът е каква е кризата. Основната антикризисна мярка за бизнеса трябва да е компенсиране на високите цени на електроенергията. Това е първата, втората и третата мярка. Три пъти, за да стане ясно колко важно е това. Това ще доведе до спиране на обедняването, защото високата инфлация води до това, че със същите пари хората могат да си купят по-малко неща – както с текущите заплати, така и със спестените в банките 100 млрд. лв., които вече реално са 85 млрд. лв. 15 млрд. лв. са заминали, инфлацията ги е изтрила. Ако не вземем тези мерки, за които ние настояваме, ще стане така, че след още няколко месеца инфлацията ще изтрие още десетина милиарда лева.

Автор: Стефан Кючуков

Източник: „Труд“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече