Мераци срещу факти: България не е готова за Еврозоната

0

- Advertisement -

Както Банкеръ вече писа, България е посочена в  доклада на Европейската централна банка, публикуван на 1 юни, сред шестте страни – Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Швеция, които не са готови да се присъединят към еврозоната. Диагнозата гласи, че законите свързани с Българската народна банка не са съвместими със законодателството на Европейската централна банка и че инфлацията в страната е прекалено висока.

По отношение на законодателната рамка, 

забележките в доклада на Европейската централна банка 

за конвергенцията са следните:

По силата на Член 13, ал. 2 от Закона за БНБ се предвижда, че управителят на БНБ полага клетва пред парламента. Посоченото съдържание на клетвата обаче трябва да се промени, за да може да включи и новите ангажименти на управителя, подуправителите и другите трима членове на Управителния съвет на БНБ, които ще тряба да изпълняват и задачи, свързани с дейността на Европейската система на централните банки.

Освен това в клетвата трябва ясно да се подчертае независимостта на централната банка съгласно член 130 от ДФЕС – Договора за функциониране на Европейския съюз. Необходимо е и Член 13 от Закона за БНБ да бъде адаптиран по такъв начин, че да отразява статута и задълженията на управителя на БНБ като член на съответните органи, които взимат решенията на Европейската централна банка.

На следващо място в доклада се обръща внимание на 

заложената в законодателството на БНБ забрана 

за финансиране и привилегирован достъп до кредити.

По силата на чл. 45, ал. 1 от Закона за БНБ, Централната ни банка не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма на Министерския съвет, на общините, на други държавни и общински институции, организации и предприятия от публичния сектор, както и на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, централното управление, регионалните местни и други органи на публичната власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на предприятия от публичния сектор на държавите-членки на Европейския съюз. По същия начин не може и да закупува пряко от тях дългови инструменти. Да напомним, че голяма част от тези забрани бяха приети по силата на ограниченията, предвиждани от въвеждането на Валутния борд у нас преди четвърт век.

Сега се оказва, че списъкът с изброените субекти, посочени в член 45, параграф 1, представлява сам по себе си несъвършенство в законодателната уредба и следва да бъде изменен с оглед включване на национални публични субекти, посочени в член 123, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21.1 от Европейската система на централните банки и от Устава на Европейската централна банка.

Друг проблем е, според член 45, ал. 2, която е свързана с чл. 33, ал. 2 от Закона за БНБ, член 45, ал.1 не се прилага за отпускането на кредити на държавни и общински банки в спешни случаи на ликвиден риск, който може да повлияе върху стабилността на банковата система. Обхватът на това освобождаване от задължение (на БНБ) следва да бъде изменено, за да бъде изцяло в съответствие с текста на член 123, ал. 2 от от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21.3 от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и от Устава на Европейската централна банка.

- Advertisement -

В Закона за БНБ има редица положения, които 

са несъвместими със задачите на ЕСЦБ и ЕЦБ:

  • отсъствието на общо позоваване на БНБ като неразделна част от ЕСЦБ (в член 1, ал. 1 от Закона за БНБ). Това не е направено и по отношение на определящите дейността й правни актове на ЕЦБ (виж член 16 (1) и (2) и 60 от Закона за БНБ);
  • дефиницията за парична политика и парични функции, операции и инструменти на ЕСЦБ (член 2(1) и (3), 16(4) и (5), 28, 29, 30, 31, 32, 33, 35, 38, 41 и 61 от Закона за БНБ);
  • осъществяването на валутни операции и определяне на валутната политика (чл. 20 (1), 28, 29, 30, 31, 32 от Закона за БНБ);
  • правото на издаване на банкноти и монетите (членове 2(5), 16(9), 24 до 27 от Закона за БНБ);
  • непризнаването на ролята на ЕЦБ в областта на международното сътрудничество (членове 5, 16, ал. 12 и чл. 37, ал. 4 от Закона за БНБ);
  • правото на ЕЦБ да налага санкции (чл. 61, 62 от Закона за БНБ).

Също така има много несъвършенства и по отношение на:

  • непризнаването на ролята на ЕЦБ при функционирането на платежните системи (чл. 2, ал. 4 и чл. 40, ал. 1 от Закона за БНБ);
  • непризнаването на ролята на ЕЦБ и на ЕС при събирането на статистически данни (член 4, ал. 1 и чл. 42 от Закона за БНБ);
  • непризнаването на ролята на ЕЦБ и на нейния Управителен съвет при назначаването на външен одитор (чл. 49, ал. 4 от Закона за БНБ);
  • липсата на задължение за спазване на Режима на Евросистемата за финансовото отчитане на операциите на Централната банка (член 16, 46 и 49 от Закона за БНБ).

Във връзка с ценовата стабилност се отчита следното:

Дванадесетмесечният среден процент на инфлация, който се използва за оценяване на конвергенцията, бе над референтната стойност към момента на първото измерване на показателите на България през 2020 година. След това обаче тя намаля и достигна ниски нива от 0.5% през март 2021 година. После инфлацията бързо се увеличи и през април 2022 г. референтната й стойност бе 4.9 процента. До този резултат се стигна при изчисление на средната стойност на 12-месечната инфлация във Франция, Финландия и Гърция плюс 1.5 процента. Съответно инфлацията в България стана 5.9%, т.е. 1 процент над референтната стойност. Прогнозите за следващите 12 месеца са темпът на инфлацията у нас да остане над референтната стойност.

Очакванията на ЕЦБ са през 2023 г. така наречените хармонизирани индекси на потребителските цени да спаднат до 5% и да няма силни вторични ефекти като задействане на спиралата заплати-цени. Тогава, за да се намали рискът от прегряване в средносрочен план и максимално да се гарантира увеличаването на дългосрочната производителност, ще трябва публичните инвестиции ефективно да разширят производствения потенциал на икономиката.

Но според доклада в България е налице риск от натрупването на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, което ще затрудни страната ни да отчете някакви положителни разлики в инфлацията у нас спрямо тази в еврозоната. И за да се помогне на процеса на догонване, авторите на доклада коментират, че ще са необходими подходящи политики. 

Те обаче не са оптимисти, че в по-дългосрочен план ще могат да се регистрират индикатори за устойчива инфлационна конвергенция. Нещо повече – в процеса на догонване е вероятно да се стигне до положителни разлики на инфлацията в България спрямо тази в еврозоната. И причините са лесно обясними – БВП на глава от населението и нивата на цените ще са все още значително по-ниски у нас, отколкото в еврозоната.

Така че не са съвсем прави онези анализатори, които смятат, че конвергенцията не трябва да се приема като важен и съществен критерий за готовността ни да станем част от еврозоната.

Автор: Теодора Георгиева

Източник: „Банкеръ“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече