Ужасен край или ужас без край: какви са сценариите за бъдещето на коалицията и за избори

0

- Advertisement -


Много от депутатите на „Има такъв народ“ са научили за „изтеглянето“ на министрите на партията като всички – гледайки изявлението на Слави Трифонов, излъчено в сряда (8 юни) следобед. Те били в стаята на парламентарната група в Народното събрание и според неофициална информация на „Дневник“ сред тях имало недоволни от така обявения от лидера им край на коалицията.

Ще има ли народни представители на „Има такъв народ“ (те са общо 25), които ще напуснат групата, ще продължат да подкрепят кабинета и достатъчно ли ще са на брой, за да работи той, беше публичен въпрос и в изявите на премиера Кирил Петков пред медиите по-късно, когато обяви че ще направи всичко възможно да управлява с правителство на малцинството. Било е тема и на коалиционния съвет на лидерите на „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“, които се събраха в сряда вечерта.

Министър-председателят няколко пъти повтори, че се търсят 12 независими депутати за подкрепа работата им да продължи, но съпредседателят на групата на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов беше скептичен в коментар в тв интервю, че ще се намерят „12 предатели“ сред тях. Така в първите часове на най-сериозния трус за властта досега този ключов въпрос за бъдещето ѝ няма ясен отговор.

А шест месеца след създаването му правителството „Петков“ изглежда с минимални шансове да изпълни не само пълния си четиригодишен мандат, но дори и една година от него. Временно удължаване на работата му с гласове от ГЕРБ и ДПС може да противоречи на целите му – да управлява прозрачно и да направи системни промени срещу модела на завладяване на държавата от бившите управляващи.

 Извънредна новина

Най-важните новини в момента, в който се случват – директно в имейла Ви.

БСП и „Демократична България“ заявиха категоричната си подкрепа за коалицията, която остава в троен формат (и със 109 депутати), и срещу рисковете от предсрочни избори. Няма официална информация на коалиционния съвет да са обсъждали наследници на министрите на Трифонов и как ще разпределят постовете в новата конфигурация – партията имаше едни от т.нар. най-ресурсни министерства (като регионалното и на енергетиката) и ключовото в настоящия геополитически контекст – на външните работи.

Очаква се първо „изтеглянето“ да бъде потвърдено с официални оставки на министрите. Според непотвърдена информация на „Дневник“ енергийният Александър Николов е получил покана да остане. Неговата работа в момента е ключова заради ефектите върху газови и петролни доставки от войната в Украйна и оценката за нея в кабинета е добра.
На вътрешния министър Бойко Рашков пък е предложено да оглави антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Това беше официално потвърдено от премиера в сряда (няма обаче официална номинация за негов наследник в МВР). Петков обяви, че забързват работата и по новия антикорупционен закон, като внасят проект още в четвъртък, той е сред забавените приоритети на управляващите.

Така на правителството ще се наложи да търси подкрепа в парламента за смяна на между трима и петима министри, за евентуално назначаване на Рашков в КПКОНПИ и най-спешно за ключовата актуализация на бюджета, а след това и за реформа на антикорупционния орган. Всичко изглежда почти невъзможно за успешно гласуване, освен ако не се предвидят възможностите с кворума в пленарна зала и необходимите гласове за избор спрямо него (които падат много под 121 гласа).

Всъщност прогнозите, че „Има такъв народ“ ще е партията, която ще напусне правителството, без за това да има ясна политическа логика, а някакви други интереси, са отдавна, но бяха потвърдени в сряда. Версията, че като повод ще бъдат представени преговорите за Северна Македония, но причините са повече и различни – също се потвърждава.

Каква обаче е комбинацията от обстоятелства освен обявените публично причини това да бъде направено точно на 8 юни засега няма пълен отговор.

„Пари, пари, пари, искаме пари“ – така говорителят на правителството Лена Бориславова представи в коментар пред „Нова тв“ исканията на Тошко Йорданов и министър Гроздан Караджов. Малко преди това двамата в друго интервю пред Би Ти Ви обвиниха премиера в куп лъжи (повече по темата – тук).

Дали ще успее опитът на Трифонов да предизвика смяна на властта с нов кабинет в този парламент или с предсрочни избори (независимо че електоралните нагласи поставят партията му на ръба за следващо Народно събрание) и да спре ключови реформи ще зависи и от депутати на „Има такъв народ“, и от опозицията.

Заради приоритетите за разширяване на евросъюза и войната в Украйна, усложнила геополитическата обстановка, са вероятни и засилени и дипломатически усилия и от европейските партии партньори за намиране на формула, под която правителството да оцелее.
Президентът Румен Радев не коментира в сряда промяната в политическата ситуация.

Ще успее ли кабинетът „Петков“ да управлява като тройна коалиция и на каква цена ще си осигурява подкрепа? Колко време може да издържи правителство на малцинството и падането от власт на кабинета означава ли предсрочни избори са въпросите, които си задават всички в последните часове.

„Дневник“ събра какви са основните възможни сценарии:

Сценарий 1: премиерът печели време за преговори със забавяне на смените

В конституцията е записано (чл. 84), че само по инициатива на Министерския съвет (по предложение на премиера) могат да бъдат предлагани на Народното събрание промени в правителството. Тоест четиримата министри на Слави Трифонов не могат сами да внесат оставките си в Народното събрание. От квотата на „Има такъв народ“ министрите са:

  • Теодора Генчовска, на външните работи
  • Александър Николов, на енергетиката
  • Гроздан Караджов, на регионалното развитие
  • Радостин Василев, на спорта.

Те първо трябва да депозират официално оставки и премиерът да ги внесе в парламента за гласуване. Конституцията не предвижда срок, в който той е длъжен да го направи, обясни за „Дневник“ конституционалистът доц. Наталия Киселова. За пример посочи, че през 1996 г. министър-председателят Жан Виденов е внесъл оставката на министъра на външните си работи Георги Пирински четири месеца след като я е подал.

Въпросът е има ли смисъл за Петков да бави подадените оставки и ако го направи, колко ще буксува работата на ключови министерства. С известно забавяне обаче той може да спечели време за договаряне на подкрепа за различни цели, включително от различни групи в парламента.
Функциите на министрите на „Има такъв народ“ не могат пълноценно да бъдат пренасочени към втория ешелон на властта – зам.-министри и съветници, защото може да нямат необходимите правомощия. Те се определят със заповеди на съответния министър, коментира доц. Киселова.

Сценарий 2: успешна смяна на министрите и трудни преговори за подкрепа след това

Най-очевидният сценарий е този, в който премиерът внася в парламента подадените оставки, за да се изберат на тяхно място нови. Коалиционният партньор БСП е известен с апетитите си към постове и добра организация да постига целите си, но в тази ситуация как да се преразпределят освободените места се очаква да бъде съобразено с договарянето на гласове за избора на нови министри. Включително с представители на „Има такъв народ“, ако някои от тях решат да продължат да подкрепят кабинета.

С опозицията преговори могат да бъдат свързани с влияние върху кворума в пленарната зала при избора.

Събирането на достатъчно гласове за нови министри ще е и своеобразен вот на доверие към правителството на Петков.

Според обясненията на доц. Киселова конституцията не задължава премиера да внесе в парламента всички оставки наведнъж. Тоест възможно е да бъдат освободени поетапно министрите на „Има такъв народ“, като аргументът да е, че за даден пост вече има човек, а за другите търсенето продължава.

- Advertisement -

Ключовото е и дали Министерският съвет ще внесе проекторешение за едновременно гласуване на освобождаването на министрите и на назначаването на новите. Това е важно, защото иначе новото мнозинство – „Има такъв народ“ с досегашната опозиция, може да одобри оставките, но не и новите предложения. Но дори и в тази хипотеза конституцията предвижда, че министрите в оставка продължават да управляват до избирането на нови.

По думите на доц. Наталия Киселова практиката е парламентът да гласува непосредствено едно след друго освобождаване и назначаване.

Практиката е да се гласуват заедно, защото трябва да има непрекъсваемост на дейността на изпълнителната власт.


Тя обяснява още, че все пак с нарочно решение народните представители могат да се отклонят от практиката.

Сценарий 3: смяна, но не на всички министри

Въпреки анонсите от „Има такъв народ“, че изтеглят всичките си министри от управлението, стои въпросът дали действително всички ще подадат оставки

От вчерашното правителствено заседание (8 юни), което министрите на Слави Трифонов напуснаха, отсъстваше този на енергетиката – Александър Николов. Причините за липсата му не са публично известни. През последния месец, след като руската „Газпром“ спря доставките на природен газ до България, Кирил Петков и Александър Николов показваха, че координират добре работата си.

В интервю по Би Ти Ви в сряда министър-председателят оцени, че Николов „върши добре работата си“.
Самият Александър Николов е показвал, че избягва политическите конфронтации и че предпочита да се позиционира като експерт. Когато беше назначен през декември миналата година, се смяташе, че той е малко известен в енергийните среди, тъй като е работил предимно в други сфери. Неговият пряк опит в енергетиката беше три месеца – като зам.-министър в това ведомство в първия служебен кабинет на Стефан Янев.

Слави Трифонов обяви, че оттегля министрите си, но няма информация (а заради изявлението му по неговата телевизия „Седем осми“ въпроси не беше възможно да се задават – бел. авт.) за заместник-министрите в министерствата, политическите кабинети и други чиновници, нито за областните управители от квотата на „Има такъв народ“, които също се назначават от Министерския съвет.

Сред депутати имаше и коментари дали спортният министър Радостин Василев няма да запази поста си. Досега само Гроздан Караджов от министрите е коментирал събитията от сряда.

Смяна на Бойко Рашков се обсъждаше още преди събитията в сряда като част от възможни разговори за подкрепа на правителствени решения с опозиционната ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов често открито демонстрира остро негативно отношение към Рашков. В сряда Борисов се измъкна от коментар на ситуацията с обяснение пред „Дневник“, че не знае нищо, защото няма ток.

Оставането на някои министри може да е свързано и с подкрепа от депутати от „Има такъв народ“ към правителството.

Сценарий 4: „Има такъв народ“ остава в коалицията или нейни депутати подкрепят кабинета

Макар оставане на „Има такъв народ“ в коалицията да изглежда най-малко възможен сценарий, наблюдатели не го изключват напълно.

След видеоизявлението на Трифонов съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов призова „Има такъв народ“ да се върне на масата на разговори. „Какво следва? Тласкаме България към избори, към хаос, към управление с плаващи мнозинства? Ако човек сериозно се отнася към това да представляваме хората, които са ни избрали, ние сме длъжни първо да си отговорим на този въпрос – какво следва оттук нататък, и като видим, че следва само още повече агония, да седнем на сериозен разговор“, коментира той.

Поведението на „Има такъв народ“ дотук показва, че едва ли партията би се съобразила тъкмо с призивите на „Демократична България“, защото вини обединението за провала на опитите да състави правителство, когато беше първа по изборен резултат. Няма официална информация и дали Иванов е водил разговори с колеги от партията на Трифонов и знае, че такива разговори не са изключени.

И въпреки острите обвинения, които си размениха от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ в сряда, в политиката обрати никога не са изключени.

Слави Трифонов обяви, че депутатите му ще подкрепят социалните мерки в актуализацията на бюджета, но нищо друго.

Въпрос е и какво политическо бъдеще може да има „Има такъв народ“ след тези събития и дали веднага или постепенно депутати няма да се отделят от групата и ще достигнат ли необходимите 12.

Сценарият предсрочни избори

От напускането на „Има такъв народ“ на коалицията не следват автоматично избори.

Заявката на премиера Кирил Петков да управлява с плаващи мнозинства, тоест променлива подкрепа в парламента за законопроекти по отделни теми – по идея не се харесва на „Демократична България“, като съпредседателят Христо Иванов неведнъж е казвал, че „от това се възползва най-добре ДПС“, за да се окаже решаващ фактор.

Правителството „Петков“ може да управлява, докато Народното събрание не гласува подадена от него оставка (решение, че няма подкрепа да управлява) или ако загуби внесен от опозицията вот на недоверие.
След това конституционната процедура предвижда президентът да даде проучвателен мандат за съставяне на ново правителство на първата по резултат политическа сила след последните избори, тоест отново на „Продължаваме промяната“. Тогава партията би могла да предложи кабинет с друг премиер и министри. В сряда Тошко Йорданов реагира остро срещу Петков с думите, че не знае как са допуснали избирането точно на него за министър-председател.

Ако тя не реализира мандата, Румен Радев следва да го връчи на ГЕРБ-СДС, втора по изборен резултат.

Ако и тя не успее, държавният глава избира на коя партия да възложи третия опит за съставяне на правителство. Анализатори коментират възможно ли е през този мандат да бъде сформирано експертно правителство (каквото често ДПС предлага).

Ако и този трети ход е неуспешен, президентът разпуска 47-ото Народно събрание, назначава служебно правителство и издава указ за нови избори. Такива би могло да има не по-рано от есента.

Автор: Златина Зехирова

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече