Разводът в Коалицията и възможното ново правителство: ГЕРБ, ДПС, ИТН + „Възраждане“

0

- Advertisement -


Политологът доц. д-р Милен Любенов, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, коментира политическата криза в страната, след като Слави Трифонов еднолично изтегли министрите на „Има такъв народ“ от правителството.

Как бихте определили новата политическа ситуация – очаквана криза, неочаквано разбулване на зависимост или нещо друго?

– Очаквана криза. След проваления избор на управител на БНБ Трифонов и ИТН само търсеха повод да напуснат коалицията. Това пролича в редица изказвания и заплахи на представители на партията.

Защо според Вас Станислав Трифонов избра точно този момент, за да разклати правителството? Чии интереси защитава той и чии интереси засегна „Продължаваме промяната“?

– Едва ли може да се даде еднозначен отговор. Доста хипотези се лансираха. Всички те са спекулативни и това е разбираемо, защото няма как да разполагаме с пълната информация. Интереси на фирми в пътното строителство, прекратената дейност на фирмата за фитосанитарен контрол.

Направи впечатление и нещо друго. Особено активни през последните две седмици бяха от ДПС. Кирил Петков бе обвинен, че е заплашвал депутати от движението със заместник държавния секретар на Съединените щати. Такава заплаха е скандална сама по себе си, въпросът е защо от ДПС разказаха за нея седмица по-късно, а не веднага. Възможно е представители на ДПС, а и на други фигури от политиката и бизнеса да са притеснени от нови санкции по Глобалния закон „Магнитски“. Тук бих добавил и изтеклия документ на законопроект, свъзван със защита на финансовите интереси на държавата при лица, влючени в сакнционни списъци. Това приличаше на активно мероприятие, още повече, че никой не разпозна този вариант на проект.

Казахте по БНР, че е все по-видимо, че Трифонов не взима самостоятелни решения. Кой или какви кръгове му ги диктуват според Вас?

– Цялото му поведение още след първите избори миналата година изглежда нелогично, дори на моменти абсурдно. Когато един политически предприемач реши да направи партия, се предлолага, че ще действа професионално политически, дори и да не е политик. Популярното обяснение, че става дума за антисистемен играч, звучи удобно за политологически анализ.

Но когато действията са контрапродуктивни и разрушаващи за партията, се търсят други обяснения. При ИТН има голямо разминаване между предизборни обещания и дела, що се отнася до антикорупционна политика и реформа в правосъдието. А след като парите за пътища са основната причина за напускането на коалицията, значи става дума за икономически интереси, които направляват политически партията. А концентрацията в този сектор на икономиката е голяма, така че чии са интересите може да се види в Търговския регистър.

Мутрите от 90-те прозират ли тук? Всички говорят за забавените реформи от управляващите, но се премълчава огромната мафиотска сила, изправена срещу легалните опити за промяна? Защо тази неравна битка не се обяснява всеки ден на гражданите? Само за грешки в комуникацията ли става дума?

– Съпротивата срещу реформите е видима и очаквана. Мисля, че от „Продължаваме промяната“ подцениха изначално ситуацията. Комуникационните грешки, за които питате, са очевидни. Когато тръгваш да правиш реформи и да се бориш с корупцията, е необходим капацитет и ясен план за действие. Трябва да се разширява обществената коалиция, която стои зад желанието за реформи. А както виждаме от социологическите проучвания, подкрепата за антикорупционна политика и законодателство продължава да бъде голяма. Наскоро премиерът Петков каза, ако правителството трябва да се бори едновремнно с корупцията в страната и с външното влияние на Русия, е необходима външна помощ. Оценявам това като осъзнато признание за тежката ситуация, в която се намира днес държавата.

Корупционният модел на управление е изграждан с години, за да придобие всички черти на това, което се нарича „превзета държава“. Определението на Световната банка за превзета държава гласи, че това е състояние на системна корупция, при което държавните органи действат, приемат закони и разпоредби в интерес на частни, а не на обществените интереси.

Генезисът на този процес започна в началото на 90-те години, когато хора от Държавна сигурност създадоха силовите групировки. Част от мутрите от 90-те години станаха бизнесмени с „бели якички“. Повечето от тях бяха показно убити. Голяма част от знаковите мафиотски убийства бяха извършени в периода 2001-2006 г. Тук ще направя връзка с въпроса Ви за PR-a и за значението на комуникационните стратегии.

Перадоксалното е, че нито едно от тези убийства не бе разкрито и въпреки това рейтингът на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов хвръкна до небесата и старира неговата политическа кариера. Това до голяма степен се дължеше на изкуствено създадения медиен образ, заслуга за което имат много медии и журналисти в България по онова време, включително и водещият на най-гледаното предаване в онези години Слави Трифонов.

Трифонов изглежда е имал ключова роля или поне такава е била неговата самооценка, след като е поискал 50% от партия ГЕРБ, сякаш става дума за фирма с дялово участие, а не за гражданска представителна структура. Ако се вярва на думите на Борисов, разбира се. Ако тази история е вярна, тя нагледно показва за какъв манталитет става дума. Няма го днешното говорене, записано на камера – за ценности, за морал, няма я „думата на суверена“, всичко е бизнес.

Спирането на корупцията на ГКПП Капитан Андреево и изготвянето на нов антикорупционен закон за кого са заплаха, според Вас? Така ще се ориентираме чии интереси защитава „Има такъв народ“ с отчаяните си действия.

- Advertisement -

– Лидерът на ДСБ вчера спомена името на лице от бившите силови групоровки, което свърза с тази фирма. Имаше и публикации на Вird.bg по темата. Бяха изнесени данни за предлагане на подкуп в огромни размери, за заплахи над заместник министър. Във всяка друга държава това щеше да бъде основна медийна тема, защото става дума за огромен скандал.

Тук обаче това остана в периферията, вероятно защото други теми са далеч по-значими с оглед на процесите в управлението и кризите. Вероятно не се дава информация, защото тече разследване. Този случай обаче трябва да бъде следен внимателно и мисля, че управляващите са дръжни да дадат повече информация, без това да пречи на разсредването.

Какво ще се случи, ако премиерът забави внасянето на оставките на министрите за гласуване в парламента, както и внасянето на нови кандидатури? Ще бъде ли възможно кабинетът да работи с 4 блокирани министерства?

– От политическия кабинет на премиера бе съобщено, че няма да се бърза с внасянето на оставките. Това е оправдано и разбираемо, защото преди да бъдат внесени, трябва да се проведат разговори за осигуряване на подкрепа за кабинет на малцинството. Няма как дейността на четирите министерства да бъде блокирана. Министрите ще продължат да работят в оставка до избирането на нови. След като обаче те са подали оставки и партията, която ги е номинирала, е оттеглила подкрепата си за правителството, те могат да упълномощят зам. министър като изпълняващ длъжността министър до избирането на титуляр от Народното събрание.Такава практика сме имали в края на 1996 г., когато Георги Пирински подаде оставка като министър на външните работи.

Смятате ли, че парламентът ще бламира правителството на Кирил Петков и така ще го принуди да подаде сам оставка?

– Оставките на министрите и изборът на нови става с едно решение на Народното събрание, в едно гласуване, освен ако парламентът не реши друго. Така че ако се следва обичайната практика за едно гласуване, депутатите от ИТН трябва да подкрепят внесения от министър-председателя проект за решение за промяна на персоналния състав на Министерския съвет, защото излъчените от партията министри подават оставки – няма как да бламират сами себе си. А и ако няма гласувано решение – няма и гласувани оставки.

До бламиране на правителството може да се стигне, ако то трайно не може да осигурява подкрепа за гласуване на внесените от правителството или подкрепящите го партии решения. Тук на първо място стои въпросът с кворума. Не мисля обаче, че опозицията ще реши трайно да бойкотира кворума, защото това ще бъде контрапродуктивно за самите тях. В ситуация на криза да бойкотираш кворума е безотговорно и това по-скоро ще бъде оценено негативно от хората.

Ако опозицията иска да свали правителството най-логично е да внесе вот на недоверие. От ГЕРБ обаче казаха, че няма да го направят. Причината за това вероятно е тактическа, защото крайната им цел е да обезсилят докрай партиите, подкрепящи кабинета, и когато доверието към тях спадне значително, ще предизвикат предсрочни избори.

Колко вероятно е според Вас да се състави ново правителство в този парламент? При това не от първата сила – ИТН вече си предложиха услугите. Възможна ли е тройна коалиция ИТН-ГЕРБ-ДПС?

– Математически погледнато ГЕРБ, ДПС, ИТН + „Възраждане“ имат повече депутати от управляващите, които към момента разполагат със 109. Възможно е да видим нова четворна коалиция от споменатите партии, която да бъде обявена за „правителство на националното спасение“. Ще бъде брандирана като „неизбежна и спасителна в този труден за страната момент на инфлация, кризи, война и т.н.“. Опорките лесно се пишат и по правило или по некадърност винаги звучат клиширано. Ще обяват тази коалиция като надпартийна, ще намерят експерти за целта, а не политически и партийни лица. По този начин ще се размие отговорността, за да няма щети за подкрепящите партии.

В криза трудно се управлява и винаги това носи негативи за тези, които се захващат с тази задача. А това иска да избегне ГЕРБ, особено ако в края на годината се стигне до ситуация на глобална стагфлация. Така че дали в този парламент или след нови избори, силите на статуквото ще се опитат да реализират такъв сценарий. Всъщност този сценарий се готвеше още миналата година, но победата на „Продължаваме промяната“ го направи невъзможен. Просто сега ГЕРБ и ДПС още не са решили кой от двата варианта е по-удачен за тях – правителство сега или след нови избори. Но изборите могат да поднесат изненади на „сценаристите“, особено когато възможността за контролиран вот, за сгрешени протоколи и невалидни бюлетини е елиминирана чрез машинното гласуване. Затова сега е тази офанзива за връщане на хартиените бюлетини.

Що за практика е избрани от парламента министри да се отчитат на лидер, който не участва във властта и не носи никаква отговорност пред никого?

– Този авторитарен синдром е характерен за много български партии. Партийните лидери носят отговорност пред партията и избирателите си и оценката я виждаме на изборите. Проблемът не е в това, че един политик или министър се отчита пред партията или партийния лидер, които са го издигнали. Това е нещо нормално в партийните демокрации. Опасната практика е когато министри вземат решения в полза на непублични икономически интереси и се отчитат пред тях.

Прогнозирате ли предсрочни избори и евентуално кога? Да очакваме ли избирателите на „Продължаваме промяната“ и ИТН да се преориентират рязко?

– Правителство на малцинството е трудна задача. Възможно е да оцелее няколко месеца. Най-вероятна е хипотезата за предсрочни избори в края на годината. Такива ще има дори и да се реализира временно сценария с „правителство на националното спасение“, подкрепено от сегашната опозиция. Тогава те ще бъдат по-скоро догодина заедно с местните. Такова правителство няма да издържи и ще бъде крайно непопулярно.

ИТН едва ли ще намерят място в следващия парламент, когато и да са изборите. При „Продължаваме промяната“ електоралната ерозия може да бъде удържана само чрез коренна промяна на комуникационната стратегия и бързо изграждане на партийни струкури, каквито обаче поне засега не се предвиждат в устава на формацията.

Автор: Светлана Георгиева

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече