Обречена ли е България? Или ще я има и като американска, и като руска колония

0

- Advertisement -

Намираме се във време, в което много истини и факти стават ясни за тези, които имат очи и уши да ги видят. Икономическата криза, предизвикана от пандемията и подсилена от войната в Украйна, доведе до радикализиране на различните играчи в политиката в България. Настанаха времена, които създават възможности за всякакви световни прегрупирания, за откъсване на цели страни тяхната посока на развитие.

За малцината хора, които от години следят политическия живот тук и не са на партийна хранилка, нито пък са паднали жертва на хибридната война, картинката става все по-проста. И все по-ясно става колко обречена е България днес. Но за да мога да обясня позицията си, трябва да вкарам малко геополитически контекст.

Рупорите на политическата пропаганда или дезинформация опитват да представят света като един двускатен покрив с разположение Изток-Запад. Ако пропагандата идва от Запад, то Западът е меката на справедливостта, разцвет на научно-техническия прогрес, максималната свобода и защита на човешките права. Обратно, Изтокът е капсулиран, феодализиран строй, в който човешкият живот няма стойност, няма и надежда.

Ако пропагандата идва от Изток, то Изтокът е пазителят на християнските ценности и семейството, разумът в един полудяващ от алчност свят, единствената сила, която може да противостои на разграждащата поквара на парите. Западът е Содом и Гомор. Той е изпедерастачени политици, които шмъркат наркотици; измисляне на фалшиви реалности и полови, с които да се контролират свободните хора; истинският оруелски свят, скрит зад медийни манипулации.

В този двуполюсен свят почти не е възможно да ходите по билото на покрива, защото той е толкова хлъзгав, че рано или късно, всички залитат в едната посока.

Няма да влизам в детайли, но ясно трябва да кажа, че и двете разбирания нямат нищо общо с фактите и истината. Те са просто най-крайното вербално оръжие в изграждането на образа на един враг, за да може тълпите да се сплотят и да приемат различни решения, които историята показва – никога не са в техен интерес.

Задавам си въпроса – колко обречена е България? Отговорът, разбира се, е двуяк и зависи кого питате.

Ако питате потъналите в източна пропаганда – за тях това са времена на надежда. Техните позиции са в най-силната си точка от десетилетия. Те виждат колко малко още е нужно, за да се прекърши гръбнака на капиталистическия окупатор. Измислената демокрация, синоним за безконтролно разграбване и демографско унищожение на България е на ръба да се срути. Или ако не толкова крайно, то при всички положение нещата вървят към връщането на стария ред, който умело се беше разкрачил във всички посоки и животът беше поносимо евтин.

Това са хора, които масово отказват да носят отговорност за собствения си живот и имат нужда от авторитет, който да им казва кое е правилно и кое не. Авторитет, който да им е себеподобен. Те имат и своето силно политическо представителство. Най-крайните сред тях са последователите на „Възраждане“, Български възход и ИТН. По-умерените са представени от ГЕРБ, БСП и ДПС. Те имат пълно мнозинство сред гласуващите българи.

Ако питате дали са обречени, тези дето вярват, че Путин е в кома, че украинската армия аха-аха да спечели войната, че на страните от Западна Европа им пука за нас и правят всичко по силите си да ни помагат… за тези хора настават трудни времена, но още не са обречени. Все пак България е в ЕС и НАТО, а на тях може да се разчита, нали? Нали?

- Advertisement -

Това за мен са крайни идеалисти и наивници, които в уплаха си от тоталитарното чудовище идеализират иначе доста счупената глобализация, либералната демокрация и капитализма. Те имат своето ясно представителство единствено и само в част от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.

Ако питате тези, които се опитват да ходят по ръба на този двускатен покрив – те са обречени. Това са хората, които в живота си се стремят винаги да взимат решения на база факти. И които не обвиняват никой друг, освен себе си, за личните си несполуки.

А фактите са, че американския капитализъм от последните 30 години ражда финансови чудовища, че икономиката е пълна с прекомерна пазарна сила от редица монополисти, че ЕС е потънал в бюрократична слепота, че клиентелизмът на ГЕРБ е копипейст от клиентелизма на големите западноевропейски партии (просто тук е реализиран по балкански тертип – веднъж се живее, веднъж се краде). Фактите са, че няма държава на този свят, която да вземе присърце интереса на българското благоденствие, защото нито една друга страна не сме ние.

Фактите са, също така, че Изтокът няма никакво намерение да скъсва с тоталитарния строй. Че олигархията наследи комунистическата върхушка и я надмина. Че в преследването на целите на тази олигархична структура личните свободи нямат никаква стойност, отделният човек няма значение. Че не просто съвременните крепостни селяни в Русия нямат значение, че всеки който може да влезе в ролята на полезен идиот по света няма значение и ако може да бъде подмамен, купен или манипулиран, то той ще бъде.

За хората, които виждат двата ската така – за тях е напълно безнадеждно. За тях почти няма политическо представителство. Може би частично в ДБ и ПП, и тук-там от кумова срама сред ниските нива в ГЕРБ. За тях няма критична маса от съмишленици, които да вярват, че България може да е пример за справедлив икономически модел, за прозрачно управление и за балансиране в сложния свят на световните взаимоотношения. За тях няма други българи, които да познават истинската ценност на Възраждането – самосъздаването на една образована, свободна духом и независима икономически прослойка от хора, във време на чуждо владичество.

Бога ми, ние живеем в страна, в която една политическа сила трупа актив, обяснявайки на хората как те са наследници на робски синове и дъщери. По ирония на съдбата, феновете на „Възраждане“ са хората, които най-малко познават, опознават и знаят историята и значението на Възраждането. Ако го познаваха, щяха да се срамуват от избора си.

Е, обречена ли е България?

Не, не е. България ще я има и като американска, и като руска колония. Ще я има без значение кой е успял да си наложи интереса на тази територията. И винаги ще има хора тук, които да обират каймака и ползите тази покупко-продажба, и други, които да страдат в мизерия.

Обречени са само хората, които мечтаят за повече. А кога не са били?

Автор: Александър Македонски

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече