Политиката в България сега – всеки срещу всеки, а можеше да е различно

0

- Advertisement -

На съда всичко е ясно, да влезе убитият!“ Този стар афоризъм прекрасно онагледява моментната политическа ситуация в България. На всички е ясно, че изборите са естествено продължение на блокажа на властта. Обаче никой няма и елементарна идея как те ще произведат работещо управление. Случват се чудеса на този свят, но накуп – рядко. Крайно невероятно изглежда вотът да конструира ефективно управление, да е легитимно то за мнозинството българи и да даде политическа перспектива.

Всичко това вече води до странности. Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов призовава българите да отидат на изборите като на референдум: против НАТО, ЕС… за преосноваване на държавата. За избори като референдум настоява и премиерът Кирил Петков: за законност, просперитет… – пак за нова държава. Така се оказва, че лидерите на две срещуположни „кьошета“ от политическата дъска говорят сходно. Според тях проблем са не актуални дилеми, а фундаментален блокаж на държавата. И провиждат в своеобразния референдум чудодейна сила за рестарт. Зреят ли грандиозни мисли в другите политически глави, не знаем. Видно е обаче, че дъската е разделена единствено на кьошета – нищо общо помежду, само войни.

ВСЕКИ СРЕЩУ ВСЕКИ  – УНИКАЛНА СИТУАЦИЯ

Дали очертаващата се безпътица е породена наистина от фундаментални проблеми на държавата, е много сложен въпрос. Спорно е какъв точно е дефектът. Безспорен факт е обаче, че никога досега партиите и политиците в България не са били толкова разделени. Не е имало толкова много лагери, червени линии и „дифузно“ скарване. Без да е възможно да се опише пълно, разстановката към момента е:

– За ПП отвъд червената линия са ГЕРБ, ДПС, ИТН, „Възраждане“. Тя казва, че може да работи с отделни представители на тези формации, но не и с лидерите им (пожелателно мислене).

– За БСП недопустими са ГЕРБ и ДПС.

– За ИТН: ГЕРБ, ДПС. А и тя има претенции за лидерите – против е Кирил Петков и Асен Василев в ПП (още по-пожелателно мислене).

– ДБ са срещу ГЕРБ и ДПС. БСП и Корнелия Нинова са преглъщани едва – нов исторически компромис, който скоро колективното съзнание на тази формация ще изтрие (първият бе от 2014 г. с ГЕРБ).

– ГЕРБ не се тръшкат от ужас за възможни или невъзможни приятелства, но дефинитивно би трябвало да са непримирими спрямо ПП, БСП и ДПС. По-важно е, че никой не ще да управлява с тях, докато Борисов е начело на партията. Никой не ще и с ДПС – поне докато Делян Пеевски коли и беси. А че той и Борисов ще се откажат от политиката, е тип мислене, ясно какъв.

– „Възраждане“ е срещу всички. Ако някое партийно ръководство преглътне тях самите, то в никакъв случай не би станало по отношение на електората на съответната партия.

– Слави не вдига телефона си на Кирил Петков, Петков пък се чуди за него „луд ли е, нелогичен или 100% корумпиран“. Корнелия Нинова не праща оръжия на Украйна, обаче Петков казва, че ако падне правителството, ще спре пращането. И всичко това, докато управляват заедно. Като спрат, спира токът и Бойко Борисов не коментира какво става в държавата – това са само част от личностните нюанси в общата драма. 

– Единствено ИТН не са позиционирани срещу президента Радев. Другите са негови нови, стари, малки или големи врагове. Съответно – и той с тях. А Радев, видно е, има роля в реденото на коалиции.

Важен елемент е, че разделението е не просто относно какво как да се прави или за „ценностно“ позициониране. Съчетано е и с изключително голяма ярост. Бяс – Борисов ще избива зъбите на „промяната“, тя постфактум сметна ИТН за наркомафия, а и Радев за „страхливец“ (думи на Петков). Видяхме абсолютно глупав бойкот на консултациите при президента от ПП и БСП, а и хашлашка реконтра (Радев отказа да ги вика втори път с риск от юридически прецедент). Всичко това е не просто липса на разум, но и на елементарно усещане, възпитание.

Като резултат от всичко това със страшна сила виси най-важният въпрос – как тия хора ще я карат заедно занапред. Реалността показва, че никой не може да доминира, ще трябва да се търпят в името на България. Специално от партиите се изисква да формират мнозинство в следващия парламент. Но от разстановката излиза, че отношенията са в предела на поносимост единствено между ПП, ДБ и вероятно БСП –  в границите на сегашното парламентарно малцинство. Какъв е изходът тогава? До каква управленска коалиция биха довели изборите? Отговор 1: До никаква, ще си живеем дълго от избори на избори със служебни кабинети. Отговор 2: До още по-големи исторически компромиси, тоест до по-кофти коалиция от вече вижданите.

- Advertisement -

МОЖЕ ЛИ МАТЕМАТИКАТА ДА СЕ ПРОМЕНИ?

Едни избори винаги крият неизвестни, затова битуват мнения, че предстоящите ще разсекат възела от само себе си – пропорциите в парламента ще се „разджуркат“, ще се формира лесно мнозинство. Но тази хипотеза е малко вероятна. „Лесна коалиция“ може да случи само ако ГЕРБ или ПП увеличат представителността си, а на депутатските банки седнат техни приятели.

Трудно може да се предположи, че това би станало по отношение на ГЕРБ. Партията запазва, но не увеличава електоралната подкрепа. Пък и има само тайни приятели, след като те отдавна изгубиха мерак да са явни.

Но е трудно и за ПП. Кирил Петков и Асен Василев се надяват, че излезлите в тяхна подкрепа площади ще ги превърнат в електорален терминатор. Но това е по-скоро „жълтопаветна“ заблуда. Не бива да се забравя, че те спечелиха миналите избори с лозунга „Леви цели с десни мерки“ – центризъм, събиращ пръснатата мозайка. Сега със стрелбата по бивши приятели и позата „Който не е с нас, е мафия!“ те я разбиват. Чрез много действия влизат в старите обувки на ДБ – ДБ има скромен електорален таван. Малко вероятно е ПП да увеличи гласоподавателите, слабо вероятно е и ДБ да го стори (отчасти електоратът им е общ); трудно прогнозируем е (д)ефектът от общо явяване. От друга страна, БСП няма да увеличи подкрепата, отцепниците от ИТН не носят проценти. Отникъде не се виждат партньори за мнозинство.

Единственото сигурно е, че на изборите „Възраждане“ ще повиши процентите. И това прави математиката още по-безперспективна.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е „ПРОЕВРОПЕЙСКО МНОЗИНСТВО“?

Разни баби вече врачуват – „Ще се сформира проевропейско мнозинство“. Тоест на фона на войната в Украйна, ръста на „Възраждане“ и не малкото проруски настроения у нас ще се създаде коалиция, която да попречи страната да се отклони от западния път – събирайки всичко де що може – ПП, ГЕРБ, ДБ, защо не и ДПС… Към момента това отново е пожелателно мислене, продукт на стратези на ГЕРБ – да се върне тя на власт и задуши в поредна прегръдка опонентите. Но пък Кирил Петков казва, че „ако Борисов отиде на остров, по много от европейските теми би намерил диалог с хора от ГЕРБ“. Христо Иванов добавя, че бившите управляващи са пропуснали цяла година да се променят. Не че го желае, но „промяната“ няма друг вариант за разширение, освен към насрещно видоизменен някак ГЕРБ – и гледа има ли индикации.

Борисов не ги дава, обаче „проевропейското мнозинство“ въобще не е химера. Първо, то би се погледнало с облекчение от Брюксел, а и Вашингтон. Второ, щом Иванов бе министър на Борисов, а ДБ и БСП са в коалиция сега (някогашното дясно и ляво), значи в българската политика наистина всичко е възможно. Трето, „западните ценности“ са единствената формула, която може да се измисли насред ступора. И най-добрите сценаристи трудно биха се присетили за друго. Въобще не е без значение фактът, че насред клетви, оплюване и перчене проевропейската коалиция вече сработи. Тя вдигна ветото за Северна Македония и не щеш ли, електоратите на съответните формации не се погнусиха от взаимодействието.

Такава коалиция е възможно да сработи технически. Тя обаче би имала огромен базов проблем. След толкова много взаимни кавги, псуване, хули и заричания би била съюз на отвратителните – и ще настрои още повече отвратените. А развявайки знамето на Европа и Запада, тя ще повлече и тях надолу като ценност за българите. Това би било най-голямата услуга на всички, които милеят да пратят България в обятията на Русия като сестра на Беларус (трета държава край тях няма). Тежка е задачата на „бабите“ – изборите наближават, спешно трябва да се мисли друг мотив за коалиция.

А МОЖЕШЕ ДА Е РАЗЛИЧНО…

Независимо от безкрайно многото различия ситуацията щеше да е несравнимо по-нормална, ако участниците в политическия процес знаеха какво точно представлява демокрацията. Тя е договор между обществени групи. За да има договор, следва да има общуване. А не обиди, хули, късане на ризи и рязане на вени. Още повече че след края на сезона циркът ще отвори за следващия – едни разведени ще трябва да се събират, други да пристъпят измишльотените червени линии. Пубертет, който крещи напосоки, без мисъл за другите и утрешния ден – на това приличат българските политици.

Стана така, че шест месеца ни управляваше една много странна коалиция. Българите прощаваха странностите й, защото бе събрана да помете след Борисов. След като се провали, всяка друга странна коалиция ще се посрещне като чуждо тяло от хората – тотална безпътица, за която постлаха самите политици.

Автор: ДИЯН БОЖИДАРОВ

Източник: „СЕГА“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече