Политическа следа: „Просто Наско“ трудно ще бъде запомнен като министър

0

- Advertisement -

На първата си пресконференция през януари 2022 г. министърът на културата Атанас Атанасов обяви, че залага на заразното добро и здравия разум. Шест месеца по-късно равносметката е, че той ще бъде запомнен като министъра, направил си видеоселфи с най-много споделяния в сравнение с всички предишни свои колеги – с една цел да обърне внимание на културата. Ако това е разбирал под „заразно добро“ – справил се е. Макар че злите езици разкритикуваха селфито му – докато се снимал, не бил особено адекватен. Ще оставим тези мнения в сферата на недоказуемите твърдения и ще се съсредоточим върху фактите.

Кадровите промени в Министерството на културата например със сигурност не бяха „Заразно добро“. На първо място, под натиска на недоволни творци, чиито проекти не са били одобрени за финансиране, Атанас Атанасов принуди половината членове на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ да си подадат оставките. Така щели да върнат доверието към работата на Фонда.

Доверието в хората от Национален фонд „Култура“, които имат последната дума при разпределянето на 30 млн. лева в рамките на календарната година, наистина е от съществена важност. Но в интерес на крайните потребители на културния продукт е то да бъде спечелено с професионализъм и независимост, а не

с послушание и с очакване „заразното добро“ някой ден да ги осени.

На второ място Атанас Атанасов поиска и получи оставката на заместника си Бойко Кадинов, защото архитектът имал различен от неговия ритъм на работа и поставял други приоритети при оперативните задачи. Само една вметка – тъкмо Бойко Кадинов бе заместник-министърът, който се поти и черви в парламентарната комисия по култура и медии, докато „ресорните“ народни представители търсеха отговор на въпроса „Защо и по чие нареждане от актуализацията на бюджета изведнъж се изпариха 12-те милиона, обещани на музеите?“

На обяснението за уволнението на арх. Кадинов очевидно му липсва тежест. А и фактите говорят друго – ако арх. Кадинов наистина е поставял спирачки в политиките в областта на археологията, за които е отговарял, защо след освобождаването му през април не му бе намерен заместник? И досега мястото му стои вакантно, а археолозите негодуват заради липсата на пари.

Пресен пример: проф. Николай Овчаров разбуни духовете, защото очаквал от Министерството на културата средства за разкопките на Перперикон, но все още не бил получил  дори една стотинка. Овчаров подробно разясни, че през годините в Перперикон са инвестирани над 18 млн. лв. по европейски програми, за които е кандидатствала община Кърджали. Тези средства обаче отишли само за консервиране и инфраструктура, тъй като според европейските принципи,

всяка държава сама трябва да финансира археологическите си проучвания.

Очевидно и Атанас Атанасов е привърженик на мантрата „пари срещу реформи“, така популярна в кабинета в оставка. И не случайно по време на изслушване в парламентарната комисия по културата и медиите, провело се на 5 -и май, той категорично заяви, че без реформи не е съгласен да актуализира дори бюджета на читалищата – белязали със специален знак биографията му.

Под реформа в читалищата Атанасов разбира не повишаване на заплатите, а финансиране на дейности в тях. С тази идея например той призова шахматистката Цвета Галунова от партия „Възраждане“ да се използват отпусканите по Национален фонд „Култура“  5.5 млн. лева за любителско творчество и да инициира…национален турнир по шах, който да се организира в читалищата.

Не толкова сведущ по темата бе Атанасов по казуса с Театъра „Азарян“ и „ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс“. По време на заседанието на парламентарната комисия по културата и медиите, на което се обсъждаха проблемите им, министърът на културата откровено си призна, че не разбира защо Театър „Азарян“ и ДНК не могат да представят неща, които да са печеливши. „Къде е проблемът – в непосилния наем или в енергийната тежест? Искам тук някой да ми каже: защо Театър “Азарян“ не може примерно всяка седмица да има абсолютно разпродадени представления?“, попита Атанас Атанасов.

В действителност Театър „Азарян“ и ДНК

- Advertisement -

не са пространства, съществуващи извън НДК.

Тъкмо обратното – те са част от него, но… със собствена физиономия и собствен прочит на сценичните изкуства като бизнес. В Театър „Азарян“, например, се канят трупи, които представят свои проекти. Те си поемат всички разходи – постановъчни, хонорари и т. н., а НДК – като домакин – поема разходите по сцената и техническата поддръжка. По статут „Азарян“ не е театър и не може да получава субсидия.

В същото време Атанасов заедно с директора на НДК – Пени Раева очакват, че Театър „Азарян“ ще си плаща по 1500 лв. или 25% от капацитета на залата. Министърът на културата е непреклонен –  НДК трябва да си изплати дълговете и да не е в тежест на българския данъкоплатец, но явно вижда решението на проблема единствено в Театър „Азарян“ и ДНК, които не искат да си плащат процентите.

В крайна сметка депутатите от парламентарната комисия по културата и медиите решиха да създадат работна група, която да определи статута на Театър „Азарян“ и ДНК – с идеята те да станат независима сцена, извън НДК, с финансиране от държавата.

Атанасов потвърди, че това е решение, което може да вземе само парламентът. Но веднага засегна по-големия въпрос – статутът на НДК. Той е променен от 2011 г., когато НДК от културен институт бе преобразуван в търговско дружество и следва Закона за публичните предприятия. По силата на закона НДК няма право да спонсорира изцяло културни събития. Но, вместо да се пребори за

връщането на НДК в лоното на държавните културни институти,

министър Атанасов веднага прехвърли „горещия картоф“ на колегите си от Министерството на икономиката и на Министерството на финансите. За да кажели дали това връщане ще е рентабилно за държавата, или ще я лиши от няколко безценни милиона.

„Когато водя разговори с различните страни, едните казват едно – и имат факти, а другите казват друго – и пак имат алтернативни факти. Вече не знам кои са фактите, така че дайте да ги сложим на масата“, обясни Атанасов позицията си по повод казуса с НДК и пространствата – ДНК и Театър „Азарян“.

Едва ли някой се учудва от безпомощността на министъра на културата пред алтернативните факти, изискващи предприемане на решения. Министър Атанасов сбъдна очакванията при номинирането му – че е неопитен, че не познава ситуацията у нас и че лесно би могъл да бъде заблуден. И в старанието си да не бъде подведен, ще продължи да търси здравия разум и финансовите възможности на ведомството на Асен Василев.

Що се отнася до заразното добро, явно то не се предава с обикновена кихавица. То няма нищо общо с практиката на министъра да хвърля заместниците си на амбразурата, после трескаво да разчита на ролята на общината, след това да говори за реформи, а накрая, като се изчерпат всички възможности, – загрижен за данъкоплатците строго да пита: „А колко ще струва това на държавата?“ 

Автор: Теодора Георгиева

Източник: „Банкеръ“

- Advertisement -

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече