Седене до късно, нерви, грешки: Какво ще стане, ако се върнат хартиените бюлетини?

0

- Advertisement -

Няколко партии се опитват да върнат хартиените бюлетини, които да се използват заедно с машините за гласуване. Ще върне ли това невалидните бюлетини, надрасканите протоколи и опашките пред районните комисии? Ще отвори ли възможност за манипулации? Отговорът е в следващите редове.

Десетки невалидни бюлетини. Сбъркани и надраскани протоколи. Изморени хора, които броят гласове до полунощ. Това са част от впечатленията на Ива Мечкунова като наблюдател на избори от времето, когато се гласува само с хартиени бюлетини или едновременно с хартиени бюлетини и машини. Всичко това изчезва напълно или поне чувствително намалява след въвеждането на изцяло машинното гласуване.

“Разликата е огромна”, казва Ива Мечкунова пред Свободна Европа. Тя е наблюдател на избори в Русе и села в района от 2014 г. “Сред членовете на секционни избирателни комисии (СИК), с които говорих на последните избори, имаше консенсус, че машината много помага и спестява време, нерви, седене до късно, грешки. Битуваше облекчението, че преброяването ще се случи бързо. Нямаше напрежение при броенето на бюлетините.”

Тези впечателния на Мечкунова се потвърждават и от други хора с опит като наблюдатели и членове на избирателни комисии, с които Свободна Европа говори. Потвърждават ги и експерти.

Невалидните бюлетини, надрасканите протоколи и грешките при броенето на гласове обаче може да се върнат. БСП и ГЕРБ внесоха в Народното събрание предложения за връщане на хартиените бюлетини паралелно с машинното гласуване. И от две седмици се опитват да ги вкарат в дневния ред на парламента с подкрепата на ДПС. Засега не успяват на косъм, но продължават да опитват.

Какво промени машинното гласуване

Машинното гласуване във всички секции с над 300 избиратели беше въведено в края на април 2021 г. Това стана след парламентарните избори, на които дотогава управлявалата партия ГЕРБ загуби мнозинството си, а тогавашните ѝ коалиционни партньори “Обединени патриоти” не влязоха в парламента. Въвеждането на машинното гласуване беше предложено от “Има такъв народ” и беше подкрепено от БСП“Демократична България” и “Изправи се! Мутри, вън!“. Целта беше да се намали броя на недействителните гласове и да се ограничи възможността за манипулиране на протоколите от броенето на гласовете.

Българите гласуваха по тези правила два пъти досега – на парламентарните избори през юли и на парламентарните и президентските избори през ноември 2021 г. И двата пъти покрай организацията на гласуването имаше проблеми.

“Но това не омаловажава факта, че те спестяват ужасно много време, нерви и грешки”, казва Ива Мечкунова.

Тя е наблюдател на изборите през юли и член на секционна комисия на изборите през ноември. Тя обаче има дълъг опит в наблюдаването на избори като доброволец към Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Тя участва като наблюдател на всички избори от 2014 г. насам и има богати впечатления от секциите в Русе и малките населени места в района.

Ива Мечкунова е завършила психология и антропология в университета в Утрехт и работи в маркетинг отдел на софтуерна компания. От 2014 г. е наблюдател на избори
Ива Мечкунова е завършила психология и антропология в университета в Утрехт и работи в маркетинг отдел на софтуерна компания. От 2014 г. е наблюдател на избори

Мечкунова е сред членовете на комисии, наблюдателите и експертите, с които Свободна Европа говори, които са единодушни в оценката си, че машинното гласуване постига поне три цели – на практика премахва невалидните бюлетини, дава много по-малко възможности за неволни или злонамерени грешки при отчитането на гласовете и облекчава работата на членовете на комисиите.

  • Невалидните бюлетини

Невалидните бюлетини намаляха значително след въвеждането на машинното гласуване. Това не е просто впечатление на наблюдатели и членове на комисии, а е подкрепено от числа.

На изборите през април 2021 г. делът на недействителните гласове е 2,59%. На първия вот след въвеждането на машинното гласуване – този през юли същата година – делът им спадна до 0,34%. На парламентарните избори през ноември беше 0,42%, а на президентските – 0,17%. За сравнение – на европейските избори през 2019 г. делът на недействителните гласове е 3,83%, а на местните избори същата година – 15,09%.

“Недействителните гласове на парламентарните избори през 2017 г. са 124 хиляди (или 4,6%) от всички подадени гласове. Изчислено в мандати, това може да е една формация извън парламента или половината от групата на БСП”, се посочва в анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

Неправителствената организация посочва, че делът на недействителните гласове в България преди юли 2021 г. значително надвишава средния за страните от ЕС и се доближава до нивата в Хондурас, Еквадор, Колумбия, Бурунди, Мароко, Алжир и други държави от Латинска Америка и Африка.

Това се наблюдава от хората “на терен”.

“Когато се гледа дали има невалидни бюлетини, има големи спорове – излязъл ли е химикала от квадрата, не е ли излязъл. Това отнема много време”, казва Александър Иванов, наблюдател на избори от 2017 г. и член на “Да, България”.

“Преди, броят на невалидните бюлетини във всяка секция, в която съм била, си стоеше постоянно число – от порядъка на 50-100 гласа в секция”, казва Ива Мечкунова.

  • Грешките и надрасканите протоколи

Възможностите за грешки при броенето на бюлетините и попълването на протоколите са сведени до минимум при машинното гласуване, казват също участници в процеса и експерти. Това допринася да не се срещат вече сгрешени, поправяни по няколко пъти и надраскани протоколи.

“Спомням си, че преди години стоях до 10 – 11 часа, защото [членовете на СИК] бяха объркали едни числа в протоколите, пренаписваха хиляди пъти, скараха се помежду си. Беше някакъв ужас”, казва Ива Мечкунова. “Грешки винаги стават при попълването на протоколите. При машината също се попълва протокол и може да се случат грешки, но възможността е сведена до минимум.”

Протокол от секция в Лом от парламентарните избори на 4 април, когато се гласуваше едновременно с машини и хартиени бюлетини
Протокол от секция в Лом от парламентарните избори на 4 април, когато се гласуваше едновременно с машини и хартиени бюлетини

Същите са наблюденията на Александър Шпатов, който е бил член на районна избирателна комисия (РИК) в София на изборите през юли и ноември.

“Протоколите стават елементарни. Има само няколко полета, които трябва да се попълнят, вместо да се попълват огромни листа”, казва той. “Основната помощ на машините е, че не правят човешки грешки. Няма как да се сгреши при броенето. Няма как да се допусне грешка в протокола – да се попълни грешна колонка, например, откъдето идват всички неуредици впоследствие. Затова машините са голямо улеснение, гаранция, че може да се сбърка на по-малко места.”

Според анализа на ИРПС приемането на резултатите от машините като окончателни “елиминира и случайните и/или злонамерени грешки при броенето на бюлетините”.

  • Работата на членовете на СИК

- Advertisement -

Машините много улесняват работата на хората, които броят бюлетините и попълват протоколите, единодушни са всички участници в процеса, наблюдатели и експерти, с които Свободна Европа говори.

“Основната разлика – и това всеки участвал в този процес не би го оспорил – е че отчитането на хартиените бюлетини отнема много повече усилия и време”, казва Александър Иванов. “Имайте предвид, че това се случва след дълъг работен ден – тези хора са станали в 6 часа, отишли са, подготвили са секцията, цял ден са стояли там. Към края на деня са изтощени и това е напълно нормално.”

Броенето на бюлетините и попълването на протоколите отнема часове. След това двама души от секционната комисия трябва да ги занесат в районната комисия. Там често има опашки. Преди години в София членове на секционните комисии се редяха по 30 часа, за да предадат протоколите. А опашките и забавянията стават заради грешките в протоколите.

Членове на комисии пренасят бюлетини. Снимката е от 2011 г.
Членове на комисии пренасят бюлетини. Снимката е от 2011 г.

ИРПС също отбелязва в своя анализ, че отчитането на резултатите от машинното гласуване е бързо и лесно за членовете на комисиите. А те и без друго се намират трудно и понякога се налага да бъдат сменени непосредствено преди изборния ден. Според данните на организацията при изборите на 11 юли 2021 г. в някои от районите на София над 30% от съставите на секционните комисии са били сменени непосредствено преди изборния ден. В Свиленград този дял е 58%, в Петрич – 44%.

Това води до по-слаба или никаква подготовка и повече грешки.

“Когато направиш промяна в събота в състава на комисията, новият човек не е минал никакви обучения и няма как да е подготвен достатъчно”, казва Александър Шпатов, който е бил член на РИК. “Ние правехме промени в съставите на комисиите постоянно.”

  • Манипулациите

Като премахва до голяма степен човешкия фактор, машинното гласуване ограничава възможността не само за случайни грешки, но и за манипулации при отчитането на гласовете.

“Това би могло да се случва в малки избирателни секции. Например в някое село, в което всички се познават и си помагат, защото интересът им е такъв. Има един човек, който плаща, и всички печелят”, казва Ива Мечкунова. “Машините биха ударили сериозно по подобен тип злоупотреби”, добавя тя и уточнява, че самата тя като наблюдател не е попадала често на такива опити за манипулации.

В България обаче основен проблем е контролирания и купен вот, върху който машинното гласуване трудно би повлияло. Това не е и целта на машинното гласуване, посочват експертите.

Кой и защо иска да върне хартиените бюлетини

През последните месеци обаче се появиха няколко предложения за връщане на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване.

БСП внесе законопроект за връщане на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване през април.

В началото на юни инициативен комитет представи подписка в подкрепа на връщането на хартиените бюлетини. Сред участниците са издателят на „Труд“ Петьо Блъсков, издателят на ПИК Недялко Недялков, бившият водещ и евродепутат Николай Бареков, професорката по политическа психология Антоанета Христова, ММА-боецът Станислав Недков-Стъки. Част от тях публично са изразявали подкрепа за доскорошните управляващи от ГЕРБ. В края на юни те внесоха подписката си в Народното събрание.

Николай Бареков, Петьо П. Блъсков, Петьо Блъсков и Недялко Недялков на представянето на инициативен комитет за връщането на хартиените бюлетини
Николай Бареков, Петьо П. Блъсков, Петьо Блъсков и Недялко Недялков на представянето на инициативен комитет за връщането на хартиените бюлетини

ГЕРБ внесе законопроект за връщане на хартиените бюлетини през юни. Проектът на партията на Бойко Борисов предвижда отчитането на резултатите от машинното гласуване да става след сверяване на хартиените разписки и протокола от машините, а ако има несъответствие, за действителни да се приемат разписките. Това на практика обезсмисля ползите от машините, като връща възможността за човешки грешки при отчитането на резултатите.

ГЕРБ и БСП два пъти се опитаха да вкарат в дневния ред на парламента проектите си за промени в Изборния кодекс. Те бяха подкрепени от ДПС. Първият път опитът не успя заради един глас от депутата от БСП Крум Зарков, който гласува срещу партията си. Втория път опитът на ГЕРБ, ДПС и БСП беше спрян с процедурна хватка.

Крум Зарков в Народното събрание преди изказване срещу връщането на хартиените бюлетини
Крум Зарков в Народното събрание преди изказване срещу връщането на хартиените бюлетини

Мотивите на всички, които искат връщане на хартиените бюлетини, са сходни. Те приписват на машинното гласуване ниската избирателна активност на последните избори, казват, че за някои групи хора е трудно да гласуват с машини и смятат, че машинното гласуване води до по-ниско доверие в изборния процес. Те казват също, че машинното гласуване позволява манипулации на резултатите и дори твърдят, че такива е имало в България, без да посочват доказателства за това и без да оспорят резултатите от изборите по съдебен ред.

До момента няма нито един анализ, който да свързва по-ниската активност на изборите през ноември с въвеждането на изцяло машинния вот. Експертите посочват и други фактори – фактът, че имаше избори три пъти за една година, неуспеха на партиите да съставят управляваща коалиция след първите два избора, наличието на компрометирани личности в листите. Изборите се проведоха в условията на пандемия, на фона на акции на МВР срещу контролирания и купен вот, а информационната кампания беше недостатъчна.

“Може би не самите машини като технология доведоха до това, а по-скоро изтощение и генерално недоверие в системата, което според мен е подклаждано от същите тези политически партии”, казва Ива Мечкунова.

Какво ще стане, ако се върнат хартиените бюлетини

Отговорът на всички е един – хаос.

Предсрочните избори изглеждат почти неизбежни. Ако ГЕРБ и БСП успеят да прокарат законопроектите си за връщане на хартиените бюлетини сега, това ще значи промяна в изборните правила само няколко месеца преди избори.

“Честите промени в изборното законодателство не спомагат за повишаване на доверието на гражданите в процеса”, каза Ива Лазарова от ИРПС. “Но сме свидетели как у нас този принцип не се спазва, като има чести и стихийни промени в законодателството непосредствено преди избори. Това противоречи на препоръките на международните наблюдателски организации.”

Честата смяна на правилата създава несигурност и недоверие в избирателите и затруднява работата на изборната администрация, смятат тя и колегите ѝ.

Връщането на хартиените бюлетини ще върне всички проблеми, които бяха премахнати или поне ограничени с въвеждането на изцяло машинния вот – невалидните бюлетини, човешките грешки и възможностите за манипулации при броенето на гласовете и попълването на протоколите. Ако бъде приета идеята на ГЕРБ за броене на контролните разписки това допълнително би усложнило отчитането на резултатите и би обезсмислило напълно машинния вот.

“Задавам си въпроса дали тези партии, които искат да върнат хартиените бюлетини, наистина го правят от загриженост към техния електорат”, казва Ива Мечкунова. “Или го правят от някакво желание за контрол.”

Автор: Елица Симеонова

Източник: „Свободна Европа“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече