Какво всъщност иска Радев?

0

- Advertisement -

В създалата се ситуация президентът Румен Радев се превръща във все по-важна фигура. И позата на отстранен и донякъде надменен съдник, разиграващ безпристрастност и безгрешност, се котира все по-малко.

Според последните данни на „Алфа рисърч“ доверието в президента пада доста забележимо, расте същевременно недоверието. Критиките му, клеймящи в някакъв общ куп всички в политическата класа, която той наблюдава неодобрително от висотата на своя Олимп на „Дондуков“ 2, и пожелателното говорене в стил „какво иска народът“, явно в моменти на криза не се радват на толкова топъл прием.

Какво иска обаче Радев?

Най-очевидният отговор е да е популярен и да не си цапа ръцете с последствията от преки политически действия. Не изглежда да е само това.

В досегашните му решения около политическата криза, след като правителството на Кирил Петков беше свалено от власт с вот на недоверие, е сигурно едно – президентът видимо се постара още повече да стесни и без това минималните шансове на  „Продължаваме промяната“ да направи нов кабинет с първия мандат.

Радев сби максимално във времето всички конституционно заложени стъпки, които трябва да се извървят преди да се стигне до разпускането на парламента и насрочването на предсрочни парламентарни избори. Консултациите с партиите бяха обявени, че стартират броени часове, след като Петков депозира официално оставката на правителството си. Разговорите с парламентарните сили, които дойдоха в президенството, бяха проведени просто сякаш, за да се отбие номерът. А след като и от ПП, и от БСП не се явиха на консултациите като версиите от партиите и от президентската администрация доста се разминаваха, Радев изпусна възможността да влезе в образа на наистина по-мъдрия, по-балансирания, търсещия решения. Не, той се включи охотно на още по-дребнаво ниво в това нарушение на политическия бонтон. Побърза и с връчването на първия мандат на „Продължаваме промяната“ като през цялото време споделяше мрачните прогнози за възможността да има правителство в този парламент и неодобрението си от политическото номадство.

След което обяви, че няма да бърза с  втория мандат, който от ГЕРБ твърдят, че веднага ще върнат. С аргумента да даде на депутатите време да приемат важни закони. Във вторник той очерта и по-конкретен ориентир – парламентът ще бъде оставен да действа докъм края на юли, така предсрочните избори ще бъдат в самото начало на октомври. В сряда стана ясно, че ще връчи мандата на ГЕРБ в четвъртък.

Планирането на президента показва, че той по-скоро вече е отписал възможността – каквато и да е, да има някакъв кабинет, с ограничен времеви хоризонт макар. Все пак Радев прие, че ще направи нова серия консултации преди връчването на третия мандат, каквото предложение имаше съпредседателят на ДБ Христо Иванов. Въпросът тук ще бъде доколко държавният глава реално иска да играе действена роля на медиатор и балансьор при разговорите и да помогне да се търси път между партиите за създаването на ново правителство, или просто ще печели време, за да влезе в сроковете, които е поставил за изборите и е преценил за удобни?

Решението на коя политическа сила ще даде третия мандат ще е доста показателно.

Три са сякаш реалните кандидати от пет. Правителство с мандат на ДПС дори теоретично не изглежда осъществимо заради изолацията на партията, от „Възраждане“ твърдо си искат предсрочните избори, макар че и за тази партия възходящият електорален тренд напоследък да е спрял и да има отлив заради заигравките с ГЕРБ и ДПС.

- Advertisement -

Досега третият мандат винаги отиваше при БСП, която в този парламент е четвърта сила, с нищожна преднина пред ИТН. В отношенията Радев-ръководство на соцпартията сега можеш с нож да режеш напрежението. Нинова от друга страна лее консенсусност към другите партии като даже обяви, че ако социалистите вземат мандат, ще си говорят с всички, защото не са се карали с никого, а премиерското място ще дадат на ПП. Участието на ДБ в правителство с мандат на БСП обаче може да е спорно от гледна точка на симпатизантите на градските десни и ще е нужна „гъвкава“ формулировка за оправдаване на подобна колаборация.

Въпросът е не само доколко нещо подобно може да заработи, но и доколко Радев е склонен да подава пасове, които да лъскат миротворческия коалиционен имидж на Нинова. Разбира се, винаги стои и възможността да надделеят нещата, които свързват БСП и президента, или той да реши да действа по принципа на най-малкото съпротивление.

Ако категорично иска да демонстрира, че не иска дори и да се правят опити за правителство в това НС и едва удържа нетърпението си да назначи поредното си служебно правителство, Радев ще даде мандат №3 на ИТН. Освен взаимното харесване и даже прехласване, особено по темата „Северна Македония“, ясна аргументация за подобен избор трудно може да се намери. Макар че между двете страни има заигравания, а Радев даде и едно доста силно рамо срещу отцепването на още депутати от парламентарната група на най-бързо сриващата се като доверие партия. От друга страна след скандалните обвинения между вече бившите партньори в управлението и свалянето на правителството, инициирано от ИТН, както и поредицата от персонални обиди, участие на „Продължаваме промяната“ в управленска формула с мандат на формацията на Трифонов е крайно невероятно. В допълнение  ИТН по-скоро няма и да присъства в следващ парламент, камо ли да е фактор в него. 

Най-структуриран и най-близък до осъществяване изглежда планът на ДБ какво предлага, ако вземе третия мандат. На практика при добра воля от всички необходими участници това правителство трябва да е нещо като служебно, без партийни фигури и лидери, но с действащ парламент. Препъни-камъните на подобен замисъл обаче са в голяма степен в персоналния аспект на начинанието. Колкото и на думи всички да са загрижени за бъдещето на страната насред нови и нови кризи, както показва дори и скорошният опит – политическият алтруизъм не е разпространен и всичко винаги е много лично. Как например Корнелия Нинова ще преглътне да не е вицепремиер и министър на икономиката? Или как ще бъдат избирани министрите в това технократско правителство – по чие предложение, с партийни квоти…?

При желание от страна на Радев и ако той реши да играе по-активна роля, такъв вариант все пак би имал най-много шансове за успех. Самият акт на даването на мандат на ДБ обаче може да се използва като легитимация от страна на президента, че е имал голямо желание да има правителство в този парламент, дори и ако от това нищо не излезе. Малко по-прочутата формула: „Много искам, но нямам желание“.

За какво му е на Радев обаче „служебно“ правителство, одобрено и контролирано партийно и с действащ парламент вместо служебен кабинет, който той си е назначил и който ще се разполага в доста турбулентни времена без Народно събрание, само под наблюдението на държавния глава? А и изглежда, че той все повече привиква към такъв вариант.

Това ще е трето служебно правителство за Радев от май 2021 г. насам. И простата сметка при времевия хоризонт, очертан от президента във вторник, показва, че за 17 месеца от средата на май м. г. до края на септември т. г. (при предсрочен вот в началото на октомври) над 9 месеца в България ще е управлявал кабинет, назначен от държавния глава, без законодателен орган, без зад изпълнителната власт да стои някакъв макар и опосредстван израз на волята на избирателите. Така нещо, което е трябвало да бъде изключение, постепенно е започнало да стана норма напоследък.  В този контекст не е излишен и въпросът защо въобще е необходимо съществуването на служебното правителство като възможност, заложена в Конституцията?

Има и друг момент. Според прогнозите към момента следващият парламент ще е все така фрагментиран и съставянето на устойчив или въобще на някакъв кабинет ще е не по-малко проблемно. В него обаче поне засега предварителните данни дават сериозен шанс да се озове и партията „Български възход“ на бившия служебен премиер и още по-бивш съветник на президента Стефан Янев, към която държавният глава може и да няма, но може и да има интерес. Така че ето нещо, с което може да е по-различен следващ парламент и което може да стимулира действията на президента при избора му сега на коя политическа сила да връчи мандата. Хипотетично.

Отговорът към момента на въпроса „Какво иска Радев“ клони към нов служебен кабинет, с който той ще иска да покаже на партиите как се правят „правилно“ нещата. Въпреки че назначено от Радев правителство сега ще бъде приемано с много повече резерви от двете му от 2021 г. Римейк на миналата година няма да има.

Автор: Албена Бъчварова

Източник: „СЕГА“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече