Неизбежното е въпрос на време: Не до любов, а до война могат да стигнат бившите приятели

0

- Advertisement -

Миналия петък, малко след като Асен Василев върна неупотребения мандат за съставяне на правителство, като че ли за час, а може би два, се появи мижава надежда, че все пак анти-ГЕРБ коалицията ще се вразуми, ще се събере и ще направи правителство с третия проучвателен мандат. Тошковците от ИТН най-после усетиха, че изборите не са въобще добър вариант за тях, и за миг преустановиха всички атаки към “Промяната“. Помолиха само Петков и Василев да не бъдат част от евентуалното ново общо правителство. БСП замълча, ДБ се загледа някъде встрани… 

Слънцето обаче така и не огря. В този момент ПП форсира събитията, отхвърляйки отново партията на Слави от кръга на възможните партньори. Тошковците отново взеха да обясняват колко прост е останалият свят и така коалицията, която Слави Трифонов разпадна на 8 юни, се доразпадна окончателно и безвъзвратно. Агонията този път свърши завинаги. 

Разбира се, третият мандат означава, че ножът е опрял до кокала, властта се изплъзва като пясък между пръстите и затова всякакви чудеса може да очакваме. Но на този етап е много по-вероятно да отидем на избори в края на септември.

Големият проблем в тази минидрама не е, че една партия – ИТН, отлетя като бял гълъб от политиката. Драмата е, че анти-ГЕРБ коалицията – реализираната идея за общ фронт срещу статуквото и надежда за някаква осезаема промяна – е в процес на ядрен разпад. 

 

Това не е коалиция 4 минус 1



Изгонването на 70 руски дипломати моментално постави под съмнение предаността на БСП към коалицията. Това – от една страна. От друга – нетърпението на Кирил Петков да опъне нервите на Корнелия Нинова и Румен Петков също говори ясно за любовта между партньорите. БСП стоя шест месеца в коалицията, защото… нямаше къде да отиде. А коалицията й даде власт – нещо, което сами социалистите няма как да видят още дълго време. 

Истината е, че БСП – днес лявоцентристка партия с консервативни уклони, нямаше място в дясна, либерална и подчертано жълтопаветна коалиция, която бе родена, за да се бори с партии на статуквото. Но така или иначе, Корнелия бе на власт, потанцува една зима и една пролет и едва ли има място в бъдещо, каквото и да е коалиционно управление. Освен ако не се случи някое ново чудо и планетите преждевременно се подредят пак в права линия. 

 

Въпросът е: Ще има ли коалиция 4 – 2  
 

Реално погледнато, предизборното обединение на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” би трябвало да изглежда като дрийм тийм за всеки един от хората, които изпълниха площада веднага след падането на правителството на Кирил Петков. Тези хора никога не са харесвали Слави Трифонов – в нито едно от превъплъщенията му, и още по-малко могат да бъдат обвинени, че са харесвали някога БСП. 
Разликата между хората около Кирил Петков и ДБ е пренебрежимо малка, това са хора от една кръвна група. Обединението между ПП и ДБ би било ясен знак, че е отминало времето, в което градската десница последователно работеше за разпада си, за разпиляване на дясното доверие и т.н. Нещо повече –

една предизборна коалиция между ПП и ДП

би направила цялата идея за широкомащабна реформа доста по-осезаема.

- Advertisement -

Тази теза обаче подлежи на доказване. В момента ПП и ДБ имат 1/3 от гласовете в парламента, но след избори не е ясно дали това ще бъде така. Все пак двете партии минаха през управление, което може да бъде определено като успешно, но в същото време може да бъде отчетено и като управление, минало през много турболенции – управление, което приключва в средата на един куп кризи. Българинът не стана по-богат и по-щастлив през последните 6 месеца – това е повече от сигурно. 

Сред естествените поддръжници на тази коалиция има умора – това също не бива да се забравя. На практика още една битка срещу корупцията би била в повече дори и за обръгналите на разочарование симпатизанти.

По-лошо от всичко това е, че естественото желание на десните лидери от край време е да се борят за себедоказване, а не за някакво желано обединение.

Тези хора винаги са чистели редиците и никога не са ги попълвали

Страхът от това, че ПП вълната може да залее ДБ или че цялата енергия на нерегистрираната нова партия може да бъде разпиляна в закостенялата партийна структура на градската десница – всичко това вероятно ще спре всякаква възможност за предизборна коалиция. 

Въобще не е учудващо, че лидерите на Демократична България разкритикуваха ПП за това, че не са намерили нужния формат за преговори с ИТН, че „очевидно ИТН е сериозен проблем за ПП“. Т.е. крайно учудващо е, че самата ДБ не възприема групата на Слави като сериозен проблем за себе си – иначе не е учудващо, че прехвърлят всяка вина на ПП. Ивайло Мирчев поиска „по-сериозен опит за разговор с депутатите от ИТН“, но как да направиш сериозен разговор с цялата група, при положение че Слави Трифонов или Тошко Йорданов са турили „край на агонията“. Това е все едно да търсиш мир между разведени – възможно е, но трудно се случва.

Честно казано, въобще не е учудваща и онази реакция на Кирил Петков, който редактира поста си: „Ние от „Продължаваме Промяната“ сме политическата партия, която няма меки диалогични китки, защото, каквото и да си говорим, избрахме да нямаме отново за партньор Слави Трифонов“. Премахна „меките китки“. За тези 6 месеца Петков напълно ликвидира образа си на спокоен и диалогичен човек и се показа като сприхав и скандалджия. 

Всички тези характеропатии водят дотам, че все още управляващата де юре 4-партийна коалиция върви с пълна пара към тотален разпад. Дори не към 1+1+1+1, тъй като, когато настане време за избори, всякакви плюсове ще изчезнат. И не предизборна любов, а предизборна война може да наблюдаваме между бившите партньори. Ако се стигне до такава – това ще бъде удар, по-пагубен от разпада на управлявалата ни досега коалиция. 

А след разпада до ниво партия сигурно ще се стигне и до разпад на самите партии. Всичко това няма как да се случи, ако желанието за власт надделее. Но когато властта събира, принципите изчезват. Пък и кому е нужно правителство, което се крепи на 2-3 гласа и огромно его? Не и на България. 

Автор: ПЕТЬО ЦЕКОВ

Източник: „СЕГА“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече