Различен прочит: Да видим кой ще е отдолу, когато падне БСП

0

- Advertisement -

Не само че не е все едно, но има и драматична разлика между това правителството да е СЪС (с участието на) БСП и правителството да е НА (с мандата, под ръководството на) БСП. Когато е СЪС БСП можеш да се оправдаеш и да кажеш, че не ти е достигала парламентарна подкрепа за някакви много светли и революционни дела, можеш да кажеш, че БСП е приемлива, доколкото дава своя принос, прави своята вноска в името на нещо велико, можеш най-сетне да кажеш, че не си в коалиция с БСП, а с някого другиго, който от своя страна е в коалиция с БСП, но това си е негово право и негова работа. Обаче когато правителството е НА БСП, не можеш да кажеш нито едно от тези неща.

До преди часове мастити наблюдатели, коментатори и анализатори доказваха как Румен Радев няма да даде третия мандат на партията, която го направи президент. „Когато разглеждаме третия мандат – каза по NOVA NEWS проф. Антоанета Христова, която е политически психолог, – е много важно да видим мотива на президента. Според мен мотивът на президента няма да е да даде този мандат на БСП… По-вероятно е мандатът да е на Демократична България“. Ден по-късно, на 16 юли, събота, от пресслужбата на Президента обявиха, че мандатът в крайна сметка ще бъде даден на БСП. Връчването на мандата ще стане днес, 18 юли, в 17.00 часа на „Дондуков“ 2. По този начин любимото на другаря Димѝтров колело на историята се завъртя и след легендарната Тройна коалиция, БСП отново са на власт, па макар и може би само до неуспешното гласуване на техния пореден кабинет в Народното събрание. Пардон, имаше още един кратък и срамотен момент, когато БСП беше на власт – кабинетът „Орешарски“. Тогава, през 2013, ГЕРБ спечелиха изборите, но върнаха мандата. БСП лакомо се възползва и състави правителство. Протестите започнаха, още преди Орешарски да встъпи в длъжност като министър-председател. Нарекоха протестите ДАНСwithme и започнаха на висок глас да питат #КОЙ? предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. В последствие се оказа, че е била Мая Манолова, която пък Борисов направи омбудсман и така тя стъпи върху широкия друм на необуздания популизъм.

В рамките на пърформанса (a.k.a. „протестите“) ДАНСwithme се запя и една много симпатична песничка на мелодията на негърския спиричуъл When the Saints Go Marching In: „Когато па…, когато па…, когато падне БСП, / не искам аз да съм отдолу, / за да не падне върху мен“. Минаха години и същите (или изключително много подобни на тях) протести грубо върнаха БСП във властта като партньор в новата и възмутително безпринципна Четворна коалиция, която от своя страна изтрая само половин година, преди да се разпадне от само себе си. И ето че доживяхме деня БСП отново да съставя правителство. Не искам аз да съм отдолу

На практика идеята е (и никой не го крие, никой не казва нещо друго) с мандата на БСП да се повтори управлението на Четворната коалиция без абсолютно никаква промяна, без дори и една йота промяна като за пред хората. Кои the fuck са хората! Същото, ама абсолютно същото щеше да бъде, ако мандатът беше отишъл у ДБ. Готино, нали?

Четворната коалиция, когато свалиха правителството на Кирил Петков, с възмущение каза, че срещу тях се е изправило „ново“, безпринципно парламентарно мнозинство. А тяхното какво е? Много принципно? От една страна прибързаният „политически проект“ на Макс и Мориц, който все още няма своя регистрирана партия. До него старата БСП, която дори само в най-новата история на България се провали гръмотевично в управлението цели три пъти – при Луканов, Виденов и Орешарски – и която не спира да се гордее с вековната си история, изпълнена с всевъзможни изстъпления, като се почне от септемврийския метеж през 1923 и атентата в „Св. Неделя“, та се свърши с народния съд, концлагерите и тоталното съсипване на държавата през следващия близо половин век. До тях се нарежда „мечопорът“ ДБ (напомнете ми някой път да ви разкажа съответния виц), който сам по себе си не е монолитен субект, а се състои от „Да, България!“ (партията на старите протестиращи и постмодерните леви, доколкото БСП беше на „модерните“), някакви Зелени, защото и зелените не са само едни, и от остатъците от ДСБ, които пък от своя страна преди години започнаха като остатъци от СДС. Но пък най-смешното е, че остатъците от ДСБ продължават да се изживяват като „най-старата“ и „най-автентичната“ десница. Накрая на Четворната коалиция, но не на последно място по яркост, сияе Станислав Трифонов, официалният говорител на българския популизъм, който ги и предаде. Това мнозинство „принципно“ ли е?

- Advertisement -

В цялата работа има нещо отвратително. И отвратителното не е сляпата жажда за власт на всяка цена, която трудно може да се прикрие – в крайна сметка стремежът към властта е „предмет на дейност“ на всяка партия, той е природа на всеки политик. Не е отвратително и това, че нямат идеали, нито принципи, нито някаква обществена или историческа позиция, за която са готови да се жертват – много други хора и организации нямат. Отвратителното е, че се опитват да ни излъжат, че имат. В тази твърде поучителна война между великорусите и малорусите всеки се опита да заеме такава поза, която да му донесе най-много симпатии. БСП от самото начало е на страната на великорусите – не искаше да се дава (поне не и явно) оръжие на малорусите и се потресе от възмущение, когато бяха изгонени онези 70 великоруси от посолството и консулствата. Но въпреки всичко БСП до края драпаше да е част от управлението на онези, които ги изгониха. От своя страна постмодерната левица – ПППП и ДБ – зае ярка промалоруска позиция, дори навлече ответни санкции от стана на великорусите, но е готова да се включи в управлението на БСП в името на… В името на какво, наистина?

Някой беше казал, някой от дежурните публични говорители, че вероятността да се състави второ правителство в рамките на този парламент с мандата на БСП е 50/50 (или ще се състави, или няма да се състави – шегувам се!). То може да се състави, ако се възпроизведе първоначалното мнозинство на Четворната коалиция, тоест ако ИТН намери морално основание да се върне, а да се намери такова основание, никак не е трудно за професионалисти от подобен калибър. И тогава ще остане резонният въпрос: защо беше цялата тази гнусна сага с отцепниците и с пазаруването на депутати, „оти ги ручахме жабетата“?

Правителство може да се състави и ако дойде подкрепа от страна на ГЕРБ. И това ще бъде чудесна новина за партията на Петър Москов, защото мнозина омерзени гербо-седесари ще се оттекат към нея.

Във втория случай – при подкрепа на ГЕРБ – управлението може да се окаже по-стабилно, най-малкото защото ще бъде принципно различно от предишното. Но въпреки това не мисля, че ще издържи до края на този клет и измъчен мандат. Лошото е, че следващият мандат ще бъде още по-клет и измъчен и това ще продължава така, докато не се случи нещо. А прогнозата това, което ще се случи, да бъде неприятно, е много по-песимистична от 50/50. И не ме питайте как се прекъсва тази низходяща спирала, защото не знам. Знам обаче, че освен всичко останало, Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор:  Иван Стамболов – Сула

Източник: News.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече