Всъщност: Има ли повод за газова паника?

0

- Advertisement -

След едностранното спиране на руските газови доставки за България в края на април сме свидетели на твърде турболентни обстоятелства на газовия пазар не само у нас, но и в Европа. В трите месеца оттогава осигуряването на заместващи руските количества за потребителските нужди на страната ни е истинско предизвикателство за държавния газов доставчик „Булгаргаз“, който е монополист на нашия пазар. След двата танкера с американски газ, договорени скоростно от премиера Кирил Петков за юни и юли, недостигащите количества към азерския газ по дългосрочния договор, се купуват в краткосрочни сделки – почти ден за ден.

Така цената е крайно несигурна и нестабилна, заради което и „Булгаргаз“ от април насам внася заявление за утвърждаване на стойността за съответния месец със закъснение и енергийният регулатор я одобрява със задна дата, което създава проблеми за потребителите.

За август отново няма внесена цена, а преди седмица шефът на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов посочи в парламента, че количествата газ за август и септември не са напълно осигурени. Това на свой ред провокира индустрията и омбудсмана Диана Ковачева да поискат обяснения от правителството за състоянието на газовите доставки. Министерството на енергетиката и „Булгаргаз“ обаче засега не дават информация, освен ако не кажат нещо частично по време на заседания на парламентарни комисии.

Това нагнетява неспокойството на фона на ниското ниво на темповете на нагнетяване на газови запаси в хранилището в Чирен. Те и без това не са големи – 550 млн. куб. м полезен капацитет или около 1/6 от годишното потребление на страната, а запълняемостта на съоръжението досега е близо 41 процента, при изисквани от ЕС до края на октомври 80%.

Всичко това означава, че „Булгаргаз“ в следващите три месеца трябва да осигури не само количества за изпълнение на текущите си договори с предприятия, газоразпределителни дружества и топлофикации, но и още 220 млн. куб. м, за да покрие евроизискването в „Чирен“ да има поне 440 млн. куб. м.

Очакванията на правителството са с пускането на газовата връзка с Гърция в средата на август обстановката да се разведри. Освен природния газ от Азербайджан, който в момента е най-евтин, защото е по 25-годишен договор и е обвързан изцяло с цената на петрола, има възможност за допълнителни доставки от гръцката ДЕПА. Тя е резервирала капацитет от интерконектора и доколкото в момента е един от основните алтернативни доставчици на „Булгаргаз“, заедно с гръцки компании като „Митилинеос“ и „ПиПиСи“ (PPC), вероятно ще използва тази възможност за допълнително навлизане на българския пазар. Свободни са и още близо 1.5 млрд. куб. м от годишния капацитет на газовата връзка, които ще се пускат на търгове, но засега за дневни количества.

Политическа или пазарна цена?

Американският газ, който заменя руските количества за юни и юли, е на цени под тези на газовите борси, но неговата стойност е по-скоро политическа, поради което и не се афишира доставчикът. И въпреки това през настоящия месец поскъпването на синьото гориво в България е 32 процента. Цената скочи независимо и от това, че от 1 юли Баку вече доставя пълните договорни обеми евтин газ, което става чрез търговски прихващания, по информация на Mediapool. Физически част от количествата остават за гръцката ДЕПА , а обеми от газа, който тя получава от Русия през България, отиват за наше ползване, обясниха запознати пред Mediapool. Това се потвърждава от данните на европейската организация ENTSOG за потоците https://transparency.entsog.eu/#/map през газовите връзки на страната ни. Физическият поток през Кулата-Сидирокастро от Гърция към България е малък, а в определени дни и нулев, докато част от влизащите през входа на „Балкански поток“ на българо-турската граница – Странджа2-Малкочлар, доставящ и за Гърция, се „губят“ след като се приспаднат от отиващото към Сърбия на връзката Киреево-Зайчар и към Северна Македония през Кюстендил-Жидилово. Интересен факт е и силно нарасналият пренос на газ от България към Румъния през връзката Русе-Гюргево.

„Губещи“ се обеми от „Балкански поток

От постъпващите през „Балкански поток“ се „губят“ и още обеми. За част от тях се смята, че са за бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“, която продължава да се захранва с руски газ, но не през държавния доставчик „Булгаргаз“, а на свободен принцип. Според пазарни играчи част от продължаващия да влиза „на частно“ руски газ се предлага на държавната газова борса „Газов хъб Балкан“, където от началото на юли се търгуват между 8 хил. и над 19 хил. Мвтч природен газ дневно за следващия ден. Това е ставало на цени между 260 и 325 лв/МВтч, което е доста над определената регулирана цена за вътрешния пазар през юли – 186.17 лв/МВтч. На частната Българска енергийна търговска платформа през юли няма продаден нито един киловатчас.

В същото време „Булгаргаз“ не може да си осигури допълващи количества от българската газова борса за текущите месечни нужди и трябва да разчита основно на гръцки търговци. Заради едностранното спиране на газовите доставки от „Газпром“ след отказа на „Булгаргаз“ да плаща в рубли, българската фирма не може да изпълнява и задълженията си по програмата за освобождаване на природен газ на „Газов хъб Балкан“. Трети пореден месец „Булгаргаз“ прекратява тия търгове именно с обяснението, че няма газ за такъв тип доставки.

Всичко това допринася за масовите твърдения, че природен газ на пазара няма, което само нагнетява напрежението сред българската индустрия, която е свикнала да разчита на „Булгаргаз“ за осигуряване на доставките ѝ. Реално държавното дружество допреди три месеца разполагаше с два дългосрочни договора – руският и азерският. То само правеше заявки на количества към „Газпром“ на базата на събраните такива от потребителите в България и после ги преразпределяше надолу към клиентите си с регламентирана надценка. Участието му на свободния пазар се свеждаше до търговете по държавната програма за освобождаване на количества и при изгодни спотови цени да купува количества, за да оптимизира цените си, включително през нагнетяване през лятото в газохранилището в Чирен. Сега „Булгаргаз“ по принуда трябва да влезе в истинската си роля на търговец, с която би трябвало да може да се справя без политическа намеса.

Газ има, но цената остава висока

Според частни търговци, с които Mediapool разговаря, страховете на индустриалци и топлофикации, че природен газ няма, са неоснователни. Спотови излишъци в региона и дори в страната за момента има, твърдят пазарни играчи. Не е толкова сериозен и проблемът с физическите капацитети на входовете и изходите на газовата мрежа на „Булгартрансгаз“, смятат те. Дават за пример и сега вървящите търговски прихващания за азерския газ, доставки до виртуални точки и суапови сделки.

- Advertisement -

Именно по този начин могат да влязат и допълнителни количества азерски газ, извън тези по договора, за които по информация на Mediapol от страна на Баку е отправено предложение да идват на цени на Миланската газова борса с премия от минус 20 евро за мегаватчас. Дали това вече е факт или предстои и откога – официалните власти не казват, което като цяло е проблем и допринася за какофонията в газовите теми.

Да се молим ли на „Газпром“?

И всъщност проблемът изобщо не е в количествата, а в цената и готовността тя да бъде платена. Промишлените предприятия продължават да предпочитат сигурността и по-ниските цени на дългосрочните договори. И именно това е причината да искат да си вземат своето от азерския газ и да настояват пред правителството да склони да плаща на „Газпром“ в рубли, за да се възстановят руските доставки. Нещо, което сегашното правителство в оставка категорично отказва да приеме при условие, че руснаците са нарушили договора си. Но едно служебно правителство на Румен Радев не е ясно как ще подходи и дали няма да се „примоли“ на „Газпром“ и да реши да плаща в рубли.

Според експерти обаче, руският монополист би пуснал газа за България, само ако „Булгаргаз“ поиска нов дългосрочен договор на мястото на изтичащия в края на 2022 г. Нещо, което вицепремиерът и финансов министър в оставка Асен Василев заяви, че няма как да стане при положение, че „Газпром“ се доказа като ненадежден доставчик.

Освен това изчисленията на енергийния експерт Васко Начев сочат, че при спазване на формулата за ценообразуването на руския газ – 30% петролна компонента и 70% газова от нидерландската борса TTF, суровината от „Газпром“ през юли би струвала 278 лв./МВтч, докато действащата в момента на „Булгаргаз“ е със сто лева по-ниска.

В очакване на общите газови сделки на ЕС

Разведряване на газовия пазар може да има и след като Европейската комисия обяви механизма за общи покупки на природен газ от държавите членки, което се очаква да стане по-късно в сряда. България вече заяви, че иска да участва в такъв тип сделки. ЕК дори създаде работна група в България за проучване на свързаността и капацитетите на мрежите на отделните газови мрежи, за да се осигурят маршрутите за общите доставки и тяхното разпределяне по най-ефективния и евтин начин. При всички положения обаче е под въпрос колко бързо могат да се осигурят тези доставки, макар да са от изключителна важност за запълването на газохранилищата на Европа.

За нагнетяването в Чирен, според новия еврорегламент, отговорен вече може да е не само държавният доставчик „Булгаргаз“, но и газовият оператор „Булгартрансгаз“ (БТГ). С актуализирания бюджет за 2022 г. БТГ получи държавна гаранция за тегленето на 125.3 млн. евро кредит именно за запълването на газохранилището. Операторът обаче все още не е осигурил тези средства, не е ясно и какви количества би могъл да купи с тях, тъй като зависи как и откъде ще ги купи. Сделките на нидерландската газова борса TTF „в края на деня“ в последната седмица са на цени под 160 евро/МВтч, а фючърсните за след август са между 162 и 168 евро до края на 2022 г.

Страхът на потребителите

Топлофикациите и индустриалните потребители вече се оплакаха, че „Булгаргаз“ не им предлага нови контракти за следващата година, както обикновено прави по това време на годината. Което е логично, при положение, че доставчикът не смее да гарантира количествата. От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори вече са обмисляли дали да търсят необходимите им количества от свободния пазар, но признават, че се опасяват от високите цени и затова настояват да се възползват от евтиния азерски газ.

В същото време обаче още преди месеци енергийният министър Александър Николов и прясно назначеният тогава шеф на енергийния регулатор Станислав Тодоров коментираха, че „Булгаргаз“ трябва да гарантира с азерския газ доставките само за регулирания пазар на топлофикациите и битовата газификация. Още тогава бизнесът изрази възмущението си от тези двойни стандарти за пазара и притеснението си, че това ще увеличи разходите им и ще удари конкурентноспособността им на европейските пазари. Сега обаче изглежда възможно да се стигне до анонсираното още през януари-февруари намерение предприятията да бъдат изключени от евтиния газ.

Хаос, но и шанс

Според експерти сегашните сътресения на европейския пазар заради нарушените руски доставки, както създават хаос и нарушават силно комфорта на „Булгаргаз“, който доскоро беше като счетоводна кутия, така са и шанс за сериозна трансформация ва държавния доставчик и той да стане наистина търговец. Това обаче означава и промяна на правилата за борсова газова търговия, на програмата за освобождаване на количествата газ за свободния пазар, прилична прозрачност на извършваните сделки и ценообразуването за регулирания пазар и най-вече отказ от мнението, че държавата на всяка цена трябва да се меси на пазара.

Все неща, които обаче правителството в оставка на Кирил Петков не успя да направи в условията на местната и европейската газова криза – и като доставки, и като цени. Според български и световни анализатори обаче тя ще продължи със сигурност до 2024 г., заради пренастройването не само на европейския, но и на световния газов пазар предвид пренасочването на газовите потоци от Русия и заради Русия.

Източник: Mediapool.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече