Интереси или прагматизъм: Защо не се върна хартиеният глас?

0

- Advertisement -

Хартиени бюлетини или машинен вот? Този въпрос притесняваше голяма част от политическия елит от 47-то Народно събрание. Доста време преди да удари последният звънец за народните представители, ГЕРБ и БСП внасяха в парламента предложения за връщане на хартиените бюлетини, паралелно с машинното гласуване. Повече от две седмици се опитваха да ги вкарат в дневния ред с подкрепата на ДПС, но съвместните им усилия се провалиха.

В последните дни на парламентарния живот и „Възраждане“ също предложиха промени в изборния закон, които предвиждаха броене на разписките от машинното гласуване, което не успя да мине. 

Партиите

Само един глас от групата на БСП в 47-то Народно събрание спря връщането на хартиените бюлетини в дневния ред на парламента в края на юни. Това беше вотът на Крум Зарков. В интервю пред Actualno.com той отговоря, че гласувал по убеждение, пък и е спасил „БСП от това да се окаже в неприятната ситуация в може би последните дни на парламента да се обяснява защо гласува с ГЕРБ и ДПС срещу всички останали по толкова чувствителен въпрос като изборните правила“ .

По време на опитите отново да се върнат хартиените бюлетини Ивайло Мирчев, депутат от „Демократична България“, коментира пред Actualno.com, че връщането им до някаква степен е израз на безпомощност от т.нар „хартиенета коалиция“ (ГЕРБ, БСП и ДПС). „С връщането на хартиените бюлетини те ще спечелят няколко депутати в новия парламент.“

За Мирчев хартиената бюлетина е изключителен риск, свързан с манипулацията от гласуването до преброяването на протоколите и преференциите. „Не стига един Бойко Рашков, който да спре манипулацията от изборите, споделя още народният представител от ДБ.

На въпроси към т.нар хартиена коалиция (ГЕРБ, БСП, ДПС) защо предпочитат хартиените бюлетини пред машинния вот – Actualno.com не получи никакъв отговор от тяхна страна.

Какво стана след промените в Изборния кодекс

След парламентарните избори през април, 2021 г. Изборният кодекс беше изменен така, че във всички секции с над 300 избиратели по списък да се гласува само с машинно устройство. Свързахме се и с председател на Секционна избирателна комисия (СИК) от село Очин дол, Врачанска област, където населението е под 300 души. По думи на Калоян Поповски, председателят на СИК, след протичането на последните парламентарни избори не е имало невалидни хартиени бюлетини, а единствено празни. В списъците е нямало т.нар. „мъртви души“, но е имало хора, които не са живеели на съответния адрес и съответно не са имали възможността да гласуват. Въпреки че от 120 души са гласували 80, то отивайки към ЦИК да предадат готовите протоколите се оказало, че всички СИК-ове с машинен вот са били много по-бързи от тях. Поповски допълва, че със сигурност много по-трудно се обработват хартиените бюлетини спрямо машинния вот.

Затова как през последните два парламентарни вота предпочитат да гласуват гражданите – с хартиени бюлетини или с машини, се допитахме до Института за развитие на публичната среда.

- Advertisement -

По техни данни избирателите упражнили правото си на вот машинно в 9 401 секции през юли 2021 г. и в 9 350 секции през ноември 2021 г. Активността в секции е съответно е била 38% и 35.4%

Почти година след въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели не е направено проучване за ефектите нито от изборната администрация, нито от политическите партии.

„Застъпниците за връщането на хартиените бюлетини твърдят, че избирателите им се затрудняват при упражняване на машинния вот и това ги възпира от гласуване. Това политическо говорене обаче не е подкрепено от конкретно проучване или данни“, заявяват още от Института, въпреки че това са основните тези на ГЕРБ и БСП, с които те оправдават предложенията си за възстановяването на т.нар. „смесено“ гласуване.

За Института за развитие на публичната среда, ако технологията на гласуване с машини се разясни с мащабна информационна кампания, навременна и таргетирана според потребителите, тя ще успокои страховете на възрастните хора, когато има такива и няма да се използва с политически характер.

Какво сочат докладите и как гласуват в Европа

Доклади и проучвания на международни организации, анализиращи изборния процес, посочват, че в Европейският съюз с машинно устройство се гласува в различни по вид избори в още три държави – Белгия, Франция и Швейцария. Естония е с „най-либерален“ режим на гласуване, като там избирателите могат да подадат гласа си онлайн. Назад във времето машини за гласуване са били използвани в Германия, Холандия, Ирландия и Великобритания.

От Института припомнят, че още през 2004 г. в свои препоръки Съветът на Европа посочва, че системите за електронно/машинно гласуване трябва да предоставят тайно и пряко избирателно право. Да са добре проектирани и изработени, да не затрудняват потребителите и да предоставят възможности за поверителност, проверка и точност.

„Въпреки че на изборите през юли и ноември имаше незначителен брой преустановили работа машинни устройства, това не спря изборния процес. Нямаше и оспорване на резултатите от нито един от участниците в изборите“, добавят още от Института.

Как се стигна до машинния вот и промените в Изборния кодекс

Actualno.comприпомня, че машинното гласуване беше предложено от „Има такъв народ“ и подкрепено от БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“ през април 2021 г. Народното събрание отмени и ограничението в Изборния кодекс, което забраняваше откриването на повече от 35 избирателни секции в държави извън Европейския съюз. Приетите от депутатите промени позволяват в държави като Великобритания, САЩ, Канада и Турция да се разкриват повече пунктове за гласуване. С тях се премахват дългите опашки и чакането с часове, на което бяха подлагани българите зад граница, които искат да гласуват на национални избори.

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече