От друг ъгъл: Непосилната лекота на промяната

0

- Advertisement -

И третият в рамките на малко повече от година парламент приключи без време заедно с кабинета „Петков“, който излъчи. Интересен детайл е, че в сряда, когато този търкалян цял месец въпрос окончателно се изясни с изявлението на Корнелия Нинова, че ще върне неизпълнен третия мандат за съставяне на правителство, специализираната прокуратура също направи специално съобщение.

То гласеше, че заради „липса на данни“ е прекратила проверката срещу двама от санкционираните от САЩ българи по глобалния закон „Магнитски“ за участие в мащабна корупция – депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия зам.-шеф на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков, наричан „лейтенантът на Пеевски“.

Фактът, че двете неща се случиха на рождения ден на самия Пеевски, вероятно е създал впечатление, че едни са загубили, а други са спечелили в ситуацията, която по инерция се определя като „политическа криза“. Че криза на политиката в България има, е отдавнашен факт, въпросът е кой как я тълкува – дали като чести избори и промени в управлението, или като окупация на властта в продължение на дълги години.

Правителството на промяната просъществува седем месеца, но падането му не гарантира връщането на старото статукво с лесните победи на ГЕРБ и безметежните им мандати с ДПС. В съобщението на специализираната прокуратура от сряда освен посланието „Честит рожден ден, г-н Пеевски“ има и друг важен детайл – това беше последният ден от живота и на тази създадена с единствена цел да не разследва корупцията институция.

„Битката е много дълга. Хората да не си мислят, че сега сме тук, утре няма да ни има. Вече сме скочили и докато не видим крайния резултат, няма да се предаваме“, изясни на свой ред пред „Нова телевизия“ премиерът в оставка Кирил Петков.

Битката, за която Петков говори, далеч не е спечелена, но се състоя. Закриването на специализираното правосъдие; парираното превземане на БНБ; реално появилата се диверсификация и опълчването на „Газпром“; препятствията пред утъпканото раздаване на милиарди за пътните фаворити (с цената на вътрешнокоалиционен сблъсък с чуждото тяло на „Има такъв народ“) и разглезени общини; ударът върху недосегаемия частен канал, обсебил държавните функции за граничен контрол на Капитан Андреево; сериозната промяна в социалната политика, за която бюджетът беше по традиция мащеха; решаването на казуса със Северна Македония – това са само най-едрите и станали видими покрай скандалите щрихи от едно различно управление.

Докато се водеха политическите битки данните от индустрията се подобриха значително, недоволстваха пристрастените към парите на данъкоплатците.

- Advertisement -

Но това е битка на Давид с Голиат. С превзетата съдебна система и медии зад гърба си ГЕРБ и ДПС като филистимския великан демонстрираха подигравателно превъзходството си. За броени дни подчиненият им съд осигури триумфалното завръщане на частната фирма на Капитан Андреево, Конституционният съд им услужи с тайминга на решението си за КЕВР, останалата в същия си състав КЗК спряла обществените поръчки на АПИ, защото били „прекалено рестриктивни и в полза единствено и само на държавата“ (по думите на Гроздан Караджов). Ходовете на Слави Трифонов предотвратиха появата на нова КПКОНПИ и процедура за смяна на ВСС и главния прокурор.

И все пак, с камък по камък от „прашката“ на Давид управлението в основния си състав от „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ успя да нанесе вреди на циментиралата се олигархична система. Най-голямата е, че създаде втори полюс на политическа гравитация с твърде ясно и неприятно за ГЕРБ и ДПС разделение, преминаващо през темата за корупцията. С всичките си аджамийски гафове новите хора в политиката показаха, че промяната всъщност може лесно да се постигне, ако времето ти не отива в измислянето на схеми за „законни“ кражби на публичния ресурс и отчисляване на проценти по веригата на властта.

Ако се доверим на сондажа на „Алфа рисърч“ от последния „Референдум“ на БНТ, хората, изглежда, са започнали да разбират връзката между икономическите проблеми и корупцията. Това вероятно е здравата логика зад заключението им, че предстоящите предсрочни избори няма да решат „политическата криза“. Няма как. Но политическите отбори са строени за същата битка.

null
null

През седемте изминали месеца на кабинета „Петков“ липсата на опит и коалиционната мудност провлачиха фатално някои от замислените реформи. Насочените в няколко сфери атаки изтласкаха от вниманието важни публични политики като образованието и здравеопазването например. В същото време и доколкото успяха да случат, някои промени в най-тежките, най-ресурсни и най-превзети министерства – като енергийното, на транспорта и на околната среда, също трябва да бъдат отчетени.

Още по темата четете в текстовете тук:

Коментар на Румяна Червенкова 

Източник: „Капитал“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече