„На къса каишка“ – прогнозите за работата на служебното правителство

0

- Advertisement -

Кабинетът „Петков“ беше сменен от служебното правителство, назначено от президента Румен Радев. Какви са прогнозите на политическите наблюдатели – „Дневник“ събра мнения от БНР и социалните мрежи.

Марио Русинов, политолог:

Политиците си даваха сметка, че мандатът няма да е 4 години, но първоначалните калкулации бяха, че ще се издържи поне до местните избори. Управлението беше родено под символа на енергийна, здравна и икономическа криза, впоследствие и война, на практика на границата на държавата. Това със сигурност катализира много от тези процеси и доведе до края на този кабинет.

Другият препъникамък беше гласуването на управител на БНБ. Със сигурност оттогава тонът се изостри изключително много. Това беше политизирана битка, а шефът на БНБ трябва да е експертна позиция. „Има такъв народ“ (ИТН) оттогава се държат като джихадисти с бомба на гърдите и заплашват за всяко едно нещо, което могат, и на практика бутнаха този кабинет. Това не означава, че другите партии нямат своите грешки и грехове, напротив – имат, но струва ми се, че ИТН имат най-голямата вина за случващото се.

Румен Радев взриви мостовете с партиите, с които е бил съюзник. Говорим за БСП, която го е издигнала, там най-ярко си личи това, първо по линия на издигането на Крум Зарков за министър на правосъдието, тъй като по-рано през годината той се опита да оспори лидерството от Корнелия Нинова. Новият земеделски министър е бил депутат от БСП. Като цяло Радев е наблегнал на това да подкрепи опозицията в БСП може би с надеждата за някаква промяна

Всичко, което трябва да знаете за:Служебното правителство (1087)

Разликата с предишните служебни правителства е, че сегашното ще трябва да се бори и с енергийната криза.

Доц. Ружа Смилова, преподавател по политически науки в СУ:

Късметът на Радев е голям, ако това е желанието на Радев – да излъчва кабинети. Излъчването, назначаването на служебен кабинет е най-голямото правомощие на президента, което е отговор и на най-голямата легитимност, с която президентите по нашата конституция биват избирани пряко от народа. Служебният кабинет е подобаващото правомощие на високолегитимния избор на президентите и Радев се възползва максимално.

Дали ще има преориентация на страната зависи колко дълъг е хоризонтът на служебно управление от страна на Радев. Това зависи най-вече от това колко шарен ще е парламентът и колко способен ще бъде да излъчи редовно правителство. Хоризонтът на този служебен кабинет може да се окаже дълъг и тогава ще се отворят възможности за евентуални промени, макар аз да не вярвам това да бъде постигнато в дългосрочен план през управление на служебен кабинет. Все пак без парламент такава преориентация на страната не е възможна.

Скептична съм, че в бъдещия парламент може да има мнозинство за смяна на геополитическата и геостратегическата ориентация на страната. Изборът на Радев по-скоро сочи желание за ескалиране на напрежението по посока Корнелия Нинова и БСП, отколкото нещо друго. Може би наистина цели повдигането на шансовете на Крум Зарков да се пребори за лидерското място в БСП, което в момента изглежда малко вероятно, но може би е залагане на по-дългосрочен ход, който да смени пластовете в БСП.

С подобни конфронтационни избори на министри президентът само засилва напрежението в страната, което противоречи на основния мандат, с който се излъчва служебният кабинет – успокояване на политическата обстановка.

Шампионът по излъчване на служебен кабинет Радев е едва в първата година на втория си мандат. Не е немислимо да видим едно постоянно управление на страната от служебни кабинети, в случай че политическата криза ескалира и не се окаже възможно излъчване на редовен кабинет. Това са сериозните заплахи пред политическата система у нас. Един вид подмяна или опит за подмяна на парламентарната с де факто президентска република.

Апатията, отвращението от политиката са много сериозен феномен в България, за който свидетелства и високата електорална волатилност. На всички избори нов политически играч миналата година печели състезанието. Не е изключено тази висока волатилност да продължи. Нямаме нов играч сега, но нищо чудно да имаме отново преподреждане. Гражданите залагат често на непознатото с надежда да се окаже спасително. Мисля, че вече вървим към изчерпване на този модел.

Юлиан Попов, политически съветник на Европейската климатична фондация:

Служебното правителство много трудно може да направи голяма беля, защото то не работи в режим на Народно събрание. Малки бели са възможни. Основното нещо, лошо, което може да направи едно служебно правителство, е да не си свърши работата и да затлачи процеси, които се движат.

Несериозни са идеите, че ще дойде служебно правителство и ще промени нещата в страната. Не може да промени радикално страната. Може да извади документи, може да покаже някои неща, може да демонстрира, че дадени процеси могат да се движат малко по-бързо, може да създаде впечатление за по-компетентни хора и с това се приключва всичко. Няма основания да се притесняваме от факта, че предстои управление на служебно правителство.

Политиките, свързани с климата, няма да се преосмислят, напротив – те се ускоряват в резултат на кризата. В момента се мобилизира всичко, за да може да се компенсира отказът на Русия да снабдява Европа с газ. Въглищни електростанции се мобилизират и работят. Но това е временен процес, докато възобновяемите енергии наваксат онова, което липсва в системата.

Компаниите, свързани с Ковачки, имат репутацията на нарушаващи всякакви норми и държавата понякога се опитва да се бори с тях, понякога не се бори – по най-различни причини. Тази битка, която на този етап е спечелена (с „Брикел“ – бел. ред.), беше едно добро постижение. Важно да има такива знакови актове, които демонстрират ясно, че правилата трябва да се спазват.

Доц. Албена Танева, политолог, преподавател в СУ:

Самият факт, че президентът назначава правителство, е ясен знак за политическа нестабилност. Тази нестабилност не е нещо ужасяващо, нормално е обществата да изпадат в кризи. Наивно е да се допуска състояние на обществото без аварийни ситуации. Глобалната ситуация е изключително сложна заради съвпадението на различни кризи. Времето е сложно и не е добре да подходим към това със страх.

Необходима е базова почтеност между политическите сили и между хората. Служебният кабинет е съставен от хора с опит в ресорите, в които са назначени. Имат знание и опит. Президентът формира този кабинет като свой, без оглед на политическите партии. В политическия процес освен технологията на изборите има и по-дългосрочен въпрос – трябва да се помисли за някои системни дефицити.

Ситуацията на политическа нестабилност ще продължи и в обозримо бъдеще. Една от големите грешки на предното правителство беше, че то не беше конструирано по системен начин. Политическите сили получиха сегмент от секторите, които да управляват по свой вкус, разбиране и цели. Много се разпиля от потенциала за промени и от ангажимента на гражданите да са съпричастни.

Юлий Павлов, социолог:

Големият печеливш е президентът – той ще управлява три-три и половина месеца еднолично. Много е вероятно и в следващия парламент да не може да се получи управленска конфигурация при досегашните червени линии и ще управлява още три месеца и половина. Очевидно е, че единственият субект, политически, който има изгода от това, е президентът. Никой друг няма изгода, дори опозицията няма изгода от скорошни избори.

Основната вина за изпращането на държавата на безсмислени избори е на ИТН. Смешно е да се обвиняват ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ за свалянето на кабинета. Те са опозиция, те това работят. Отговорността е на тази част от управляващата коалиция, която се е откъснала – ИТН. Не можаха да се справят с проблемите помежду си. Всеки носи вина за неуспехите на това правителство.

- Advertisement -

Вече сме на предизборна писта, където всеки преувеличава, а всичко се разглежда в черно-бяла схема. Идеята в този период, в който парламентът тотално се е провалил, той да приема закони и решения е против замисъла на основателите на конституцията. Който и да е премиер, президентът ще го държи на къса каишка и ще следи пряко нещата.

Ясно е отдавна, че президентът Радев има по-скоро проруска позиция. Той обаче се опитва да я представи като балансирана. Въпросът с изгонването на дипломатите е по-сложен. Факт е, че беше извършено дърварски и няма никакъв позитивен резултат от него. Би трябвало да се намери някакво по-щадящо решение.

Другият въпрос – за отношенията с „Газпром“, служебното правителство дори ще бъде длъжно да направи нещо. Бяха прекратени всякакви отношения с „Газпром“, без това да се изисква от санкциите, които бяха приети от ЕС. Там има мегдан да се работи и то ще бъде в интерес на българските потребители.

Радан Кънев, евродепутат от групата на ЕНП:

Тихо и засега плахо завръщане на ГЕРБ и ДПС във властта през служебния кабинет на Румен Радев. Заедно с „опозицията в БСП“, също добре представена, се очертава възможно мнозинство в 48-ото или 49-ото Народно събрание?

Големият риск – министърът на отбраната. Голяма въпросителна (значи също голям риск) – енергетиката.

Изводи:

1) БСП не е сигурен партньор нито геополитически, нито в борба с корупцията, а възможен участник в олигархична и пропутинска конфигурация.

2) Нови избори и служебен кабинет след октомври са път към реставрация по много линии, и вътрешна (корупция, олигархия), и външна – Кремъл и „Газпром“. Доколкото има разлика между двете.

Този служебен кабинет трябва да е последният за Радев.

Андрей Янкулов, Антикорупционен фонд:

Чудесен е основният приоритет на новото правителство, заложен от президента – да не въвлича България във война. Несъмнено нещо, което всички бихме искали.

Все пак обаче остава въпросът: Как? Какво трябва да направи или пък да не направи българското правителство, че да не позволи страната ни да бъде въвлечена във война? Респективно, с какво би я въвлякло? Като фактически действия или бездействия? Предишното правителство например направи ли нещо, с което потенциално да би предизвикало въвличането на България във война? От новото ще се иска ли различно поведение и различно с какво?

Все неща, на които няма отговор.

Иначе, наистина съжалявам за асоциацията, но тази реторика по отношение на основния приоритет ми напомня тезата за оправдаването на руската агресия в Украйна – че всъщност вината за поведението на Русия не е на Русия, а на Украйна. Като вече детайлните вариации защо всъщност украинците сами са се въвлекли във война с руснаците са много, някои от които логически дори взаимно изключващи се, а други – изградени от откровено фалшиви новини.

Но това е и най-притеснителното – многообразието на потенциалните причини за агресия. Което пак поставя въпроса за ясната стратегическа визия ли ще го наречем, национална доктрина ли, какво трябва да правим или да не правим.

Любомир Аламанов, пиар експерт:

Три притеснителни факта от представянето на служебния кабинет от президента Радев:

1. Повторената позиция, че доставка на оръжие за Украйна ще означава „въвличане във война“. По неговата логика половин ЕС е „въвлечен във войната“.

2. Въпреки твърденията на всички експерти Радев натърти на „липса на газ за зимата“.

3. Не прозвуча химнът на Европа.

Ако Радев има зависимост към някого на изток от ЕС, да си каже. А не така да се мъчи, като говори пропутински опорки.

Само напомням, че България продължава да е пълноправен член на ЕС, държавите от всички евроатлантически съюзи показват огромна солидарност и подкрепа, целуването на ръка на насилник не носи никакви гаранции.

Жалко, че Радев забрави собствените си думи отпреди две години кой е виновен за институционалния разпад, за застоя и зависимостта ни от един диктатор. Жалко.

Дано новият служебен кабинет се окаже на висотата на очакванията към него.

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече