Всъщност: БСП и Корнелия Нинова едно и също ли е?

0

- Advertisement -

Корнелия Нинова беше избрана за председателка на БСП на 8 май 2016 г. от 49-ия конгрес на БСП с 395 гласа срещу 349 за тогавашния лидер Михаил Миков. По нейна инициатива беше променен Уставът на БСП и изборът на председател вече се осъществява не от конгрес, а от всички членове на партията. На 12 септември 2020 г. Корнелия Нинова беше преизбрана за втори, последен според устава, мандат чрез общопартийно гласуване с 43 228 гласа или 81,5% от участвалите в гласуването 80 236, многократно повече от гласовете за класирания втори Кирил Добрев (14,9% или 7914 гласа).

Защо изреждам всички тези факти от най-близкото минало на БСП? За да подчертая, че изборът на ръководство в БСП е въпрос на колективни решения на партийния актив и на цялата партия.

Тази партия е възникнала преди 131 години като идейна организация, поставила си за цел да работи за благото на онези хора, които искат, но не винаги могат да се преборят за правата си на работещи и експлоатирани. И с цел да се изгради нова по-справедлива от капитализма обществена система. Тази цел изисква не просто общи, а масови усилия и трудна борба.

Голямата лява партия във всичките u проявления е преживяла много трудности: преследвания, забрани, убийства на дейци, активисти и обикновени привърженици. С тях се обяснява и важната роля на нейните ръководители.

БКП е имала силни, но и силови ръководства, които са изземали правата на колективните органи и са се идентифицирали с партията – така е било при „култа към личността“ на Вълко Червенков, както и при 35-годишното ръководство на Тодор Живков. Но и двамата в края на краищата се разделят с постовете си след колективни решения: Вълко Червенков на Априлския пленум на 2-6 април 1956 г., а Тодор Живков в Политбюро и в ЦК на БКП на 9-10 ноември 1989 г.

Документите на преименуваната от БКП в БСП (3 април 1990 г.) подчертават колективния характер на партията. През последните три десетилетия в БСП винаги е имало идейни спорове, течения и формации, оспорвани са с различен успех решенията на ръководството, председателите на БСП са жестоко критикувани, искана им е оставката и някои от тях са я подавали (Жан Виденов), но нито един от тях досега не се е идентифицирал с цялата партия. Нито Александър Лилов, нито Жан Виденов, нито Георги Първанов, нито Сергей Станишев, нито Михаил Миков.

Точно това обаче стана на 2 август при церемонията за предаване на властта от правителството на Кирил Петков, загубило я след вот на недоверие, на поредното служебно правителство, назначено по конституция от президента на републиката Румен Радев.

- Advertisement -

При церемонията в министерството на икономиката, ръководено през последните месеци от председателката на БСП и вицеприемиер Корнелия Нинова, тя каза буквално следното: „Очевидно правителството ще бъде реваншистко към БСП, ще се представят компромати към БСП. Както виждате, президентът има и специално отношение към мен, след като той назначава на моята длъжност, човек, който съм уволнила… За един час президентът свърши нещо, което аз не можах за една година, отвори очите на българските социалисти – два пъти употреби БСП, за да стане президент и два пъти ги провали“.

Защо служебното правителство ще бъде анти-БСП? Дали защото в него има трима министри, които не просто са членове на БСП, а са част и от колективния u ръководен орган? Което го прави най-про БСП служебното правителство до момента. Е да де, ама тези служебни министри са критици на председателката, което за нея означава, че са против БСП! Да не би БСП да е равнозначно на Корнелия Нинова? Затова се чудя БСП продължава ли да бъде колективна партия с устав, който определя вътрешнопартийните органи и живот или БСП = на председателката?

Оставям настрана атаката срещу Радев, че два пъти е предал БСП, особено в светлината на думите му от 23 юли т. г.:

„Трябва да е ясно, че антифашизмът е важна част от святото минало на България и всеки, който го отрича, отваря пътя към нови исторически разделения и трагедии. Затова да пазим паметта за загиналите в борбата срещу фашизма през 1925 г., за хилядите, загинали на фронта в последната фаза на Втората световна война, за саможертвата на всички тези хора – това е наш граждански и човешки дълг. В тази битка на терора срещу идеала, на посредствеността срещу идеала, неизменно побеждава духът, който надживя насилието и мракобесието. Поклон пред невинните жертви и праведните борци срещу фашизма“.

Но тъй като ни предстоят поредните предсрочни избори, се питам дали атаките срещу президента Радев ще бъдат основа на предизборната пропагандата на БСП? И кой би имал полза от това, при положение, че Радев не участва в тези избори, а БСП има много реални политически противници и остра необходимост да се заяви като истински лява, колективна и защитаващи интересите на мнозинството българи партия?

Автор:

(От сайта “24 май”)

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече