Тайван – новата „гореща точка“: колко реална е заплахата от война

0

- Advertisement -

Когато във вторник вечерта председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси кацна в Тайван, Китай беше готов с отговора си. В бърза последователност, редица правителствени и политически органи направиха изявления, в които осъдиха посещението и предупредиха за „сериозното му въздействие“ върху отношенията между САЩ и Китай, а китайските военни заявиха, че незабавно ще започнат „въздушни и морски учения“ и публикуваха план за учения около острова през следващите дни

Посещението на Пелоси – първото на високопоставен американски законодател от 25 години насам и част от по-голяма обиколка в Азия – беше възприето от Пекин като „сериозна политическа провокация“ и предизвикателство към суверенитета на Китай. Въпреки възраженията на Пекин, Пелоси и делегация от Конгреса започнаха поредица от срещи в законодателния орган на Тайван и в офиса на тайванския президент Цай Инг-уен, където демократката от Калифорния заяви, че делегацията ѝ е дошла, за да изпрати „недвусмислено послание“, че „Америка е с Тайван“.

„Искаме Тайван винаги да има свобода със сигурност и няма да отстъпим от това“, каза Пелоси, като похвали смелостта на тайванския народ да отстоява демокрацията. Пренебрегването от страна на Пелоси на предупрежденията на Китай да не посещава острова може да влоши влошените отношения между САЩ и Китай, но според анализатори страната, която вероятно ще изпита тежестта на натиска на Пекин не са Съединените щати, а Тайван.

Пекин не губи време да изрази недоволството си, Китайските военни ще проведат учения около Тайван и ще започнат серия от „целенасочени военни операции за противодействие на ситуацията“, според изявленията, публикувани от командването на Източния театър и Министерството на отбраната във вторник.

„За първи път военните ще проведат съвместна военна операция около целия остров Тайван“, каза той в интервю за главната китайска информационна агенция Синхуа. „Трябва да се каже, че въпреки че това е учение, наподобяващо реални бойни действия, то може по всяко време да се превърне в истинско сражение.“ Ученията ще заобиколят острова по-плътно от предишни такива – включително зоните за военни учения и зоните за падане на ракети по време на голямата криза в Тайванския проток в средата на 90-те години на миналия век. Според Карл Шустер, бивш капитан от военноморските сили на САЩ и бивш директор на операциите в Съвместния разузнавателен център на Тихоокеанското командване на САЩ, с тези учения Китай е „отишъл много по-далеч, отколкото някога преди“. „Геополитическият сигнал, който се изпраща е, че Китай може да затвори достъпа на Тайван до въздуха и морето, когато пожелае“, казва той.

На брифинг за пресата в сряда Министерството на отбраната на Тайван нарече плана равносилен на „морска и въздушна блокада“, която ще „застраши международен воден път, ще постави под въпрос международния ред, ще подкопае статуквото между проливите и ще застраши регионалната сигурност“. Според политолога Чонг Джа Йен от Националния университет на Сингапур обаче колко значими ще бъдат ученията в крайна сметка ще зависи от това какво ще се случи през следващите дни, като според него на карта е заложен много от имиджа на Китай у дома и в чужбина.

„Пекин не иска да ескалира нещата по начин, който не може да контролира. В същото време той не може да изпрати сигнал, който да изглежда твърде слаб“, каза Чонг, отбелязвайки, че последното би имало вътрешни последици за китайския лидер Си Дзинпин и потенциално би засегнало способността на Пекин „да накара другите регионални държави да се съобразяват с него“. Но дори и Китай да започне своя отговор, приземяването на Пелоси в Тайпе и нейният график от срещи на високо равнище в сряда отбелязаха значителен неуспех за Пекин, който в продължение на дни се опитваше да възпре пътуването ѝ със заплахи за ответни мерки и предупреждения за преминаване на „червена линия“. Разочарованието от неуспеха на тези заплахи беше осезаемо в някои кръгове в Китай, които ще се постараят да отговорят на унижението. Въпреки това Ху Сиджин, политически анализатор и бивш главен редактор на държавния националистически таблоид „Глобал Таймс“, който предупреди за китайски военни ответни мерки срещу САЩ в навечерието на пътуването на Пелоси, се опита да смекчи недоволството.

„Пелоси се приземи в Тайван, което, разбира се, отразява, че нашата възпираща сила не е достатъчна, за да спре ранната ѝ офанзива“, написа Ху в публикация в своя проверен акаунт в Weibo в сряда. „Но ако сте много разочаровани заради това, мислейки, че сме „загубили“ и сме се сблъскали с ново „национално унижение“, то тогава е малко преувеличено. Някои индивиди могат да мислят по този начин, но ние не трябва да имаме такава колективна уязвимост“, каза той.

Посещението на Пелоси се състоя в особено чувствителен момент за Китай, тъй като Си, най-могъщият лидер на страната от десетилетия, се готви да наруши конвенциите и да се кандидатира за трети мандат на 20-ия конгрес на Комунистическата партия тази есен. И това повишава залозите за неуспеха на Китай да разубеди говорителката от посещението, казват анализатори. И макар че е малко вероятно ситуацията да повлияе на придвижването на Си към трети мандат, посещението, особено покрай разговора му с американския президент Джо Байдън миналата седмица, в който китайският лидер предупреди САЩ да не си „играят с огъня“ по тайванския въпрос, е „голям срам“ във вътрешен план, каза Сун. Но докато гневът на Пекин е насочен към говорителя на САЩ – който китайските официални лица обвиниха в „съзнателно и злонамерено“ провокиране на „криза“ – анализаторите заявиха, че Тайван ще усети основната тежест на гнева му. Според Сун планираните военни учения, предназначени да „притиснат Тайван“, вероятно ще бъдат последвани от продължаващи действия в Тайванския проток.

Посещението на Пелоси всъщност ще доведе до нова ескалация на китайската военна принуда спрямо Тайван в обозримо бъдеще. Това наказание е ключът към китайския отговор в този момент, защото той не може да накаже САЩ“, каза тя.

Тайван също ще понесе икономическо последствия за действията си, като в сряда китайската служба по въпросите на Тайван обяви спиране на вноса на някои цитрусови плодове и морски продукти от острова. В отделно изявление китайските митници обясниха спирането на вноса с хигиенни съображения, но това не е първият случай, в който Китай забранява тайвански продукти на фона на ескалиращото напрежение. Китайското министерство на търговията също обяви в сряда, че незабавно ще спре износа на природен пясък за Тайван, ключов компонент за производството на полупроводникови чипове – ход, който според тайванското минно бюро ще има „ограничен“ ефект. Предвид плановете на Китай за военни учения, в сряда Тайванското морско и пристанищно бюро също издаде три известия, с които помоли корабите да използват алтернативни маршрути за седем пристанища около острова. Тайван също така започна преговори със съседните Япония и Филипините за намиране на алтернативни авиационни маршрути, за да се избегнат китайските средства.

Пелоси отпътува от острова в сряда, но тя остави Тайван под още по-голям натиск от преди. На въпрос по време на редовен брифинг в Пекин дали санкциите имат за цел да накаже Тайван заради посещението на Пелоси, помощник-министърът на външните работи на Китай Хуа Чунин отказа да коментира конкретни търговски действия, но заяви, че „едно нещо тук е сигурно“, тя каза „САЩ и тайванските сепаратистки сили трябва да поемат отговорността и да платят цената за грешките, които са допуснали“. Европейците изразиха недоволство от партньорството „без граници“, което Китай и Русия обявиха малко преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари, както и от не спазването на човешките права в Китай. Но Европа обаче не подкрепи открито независимостта на Тайван и де факто признава Пекин за седалище на китайската власт. Това, което в случая е по-важно за европейците е да запазят отворената търговия с Китай и неговия огромен пазар. Нито една европейска държава, колкото и да подкрепя демокрацията, не изрази в сряда готовност да помогне за военната защита на Тайван, както и открито не сториха това с Украйна. Затова европейските лидери в повечето случаи мълчат за спорното посещение на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван.

Китайските военни учения на практика затварят достъпа на Тайван до въздушното и морското пространство, докато траят ученията. Китайските учения с бойни стрелби са навлезли в територията на Тайван, която Пекин признава за своя. Общо 27 изтребителя, включително 16 самолета Су-30, навлязоха в зоната, тъй като Тайпе засили отбраната си, след като посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси разгневи Пекин.

Тайван заяви, че ученията на Китай – които на практика обграждат главния остров на страната, прекъсвайки корабоплаването и полетите – „представляват блокада на въздушното и морското пространство на Тайван“ и „сериозно нарушават“ суверенитета на острова. Министерството на отбраната заяви, че Тайван „твърдо ще защитава“ националната си сигурност, заявявайки, че продължаващите китайски военни учения „са навлезли в териториалното пространство на Тайван“ и „са нарушили правилата на ООН“. Тайвански лидери заявиха, че „няма да се поколебаят“ да воюват с Китай, ако бъдат принудени да го направят. Пекин също така обяви наказателни санкции срещу Тайван, като спря цитрусовите плодове и морските дарове – въпреки че забраните бяха официално свързани с хигиенни съображения. Китай спря износа на естествен пясък за Тайван, който е ключова съставка за производството на полупроводникови чипове. По-късно Тайванското минно бюро изтъкна, че забраната ще има „ограничен“ ефект. „Те определено ще използват Пелоси като повод да направят нещо, което да им помогне да се подготвят за евентуална инвазия“, казва Ориана Скайлър Мастро, сътрудник в Института за международни изследвания „Фрийман Спогли“ към Станфордския университет, която изучава китайската армия и потенциала ѝ да нападне Тайван. „Не става въпрос само за пропагандата“, каза тя. „Под прикритието на учението те се опитват основно да изпробват способността си да извършват сложни маневри, които са необходими за амфибийно нападение над Тайван.“

Започваме с един анализ на случващото се между Китай, САЩ и Тайван. На фона на войната в Украйна, задаващия се 4-ти КОВИД локдаун, международната инфлация, финансовата криза и разпокъсаната международна търговия, отварянето на втори значим военен конфликт означава все по-задълбочаваща се международна криза. За съжаление в България това инфантилно се неглижира от политическата класа, която играе изгубени патетични игри, обслужвайки определено не нашия интерес. Ако си спомним началото на КОВИД кризата, с която се сложи началото на международната въртележка на ужасите, нашият политически и бизнес елит прие случващото се с граничещ до идиотизъм комсомолски позитивизъм. И като възможност да се налеят изключително много средства не в обществото, а в бизнеса (обвързания разбира се). Във международния кошмар, те видяха необятните ресурси на различни финансирания, които ще потекат към България и съответно към техните сметки, но нямаха желание (а и най-вероятно способност) да гледат по-далече. Възможности за дребен алъш-вериш по време на чума премина от шивачи шиещи маски, продажба на спирт и лекарства, до оборудване с климатици от приятелски фирми на безполезни КТП-та, никога не построени болници до заеми и плащането на заплатите на бизнеса, обвързания не директна помощ на всички хора, както се случи навсякъде в цивилизования свят. Даже и сега, след като влакчето на ужасите вече е потеглило, ние виждаме същата безотговорност в или тоталното неглижиране или в нагла ирония че „няма никакви индикации на хоризонта за Апокалипсис“, от един бивш министър председател който със своето безхаберие и елементарност насила ни връща назад далече във времето. Въпросът е че уж имаме експерти, на чиито плещи лежи извеждането ни от най- тежката световна криза от последното столетие, експерти които през последните 30 година са се занимавали с „приватизация по български“, „благоустройване на любовници, приятели и роднини“, „изпълняване на поръчки“ и „усвояване на финансирания“. А в ситуация като тази се нуждаем от далновидни, отговорни, почтени и достойни лидери, а такива за съжаление на политическия ни небосклон няма.

Автор: Илиян Кузманов

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече