Българската политика и кандидатите за властта – в тинята на примитивизма

0

- Advertisement -

Онзи ден в “Панорама“, в ефира на БНТ, отново се разплиска тинята на примитивизма, която тегне над политическата публичност от доста време. Като във вмирисана на вкиснато и нечистоплътност крайгарова кръчма в покрайнините на запустяло градче.

Един бивш пънкар, инсталиран преди време от задкулисието да обира и хвърля в кошчето протестната енергия в обществото, и да затлачва с простотия и агресия свободните зони в политическото пространство – умилително титулован като „Светльо от Хиподил“ – по мутренски се шляеше из студиото и налиташе на бой. Не са виновни БНТ и водещият на „Панорама“ Бойко Василев – миналата година „коалицията на почтените“ допълни чл. 189, ал. 3 от Изборния кодекс, че партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати във всички изборни райони, имат право на равно участие.

Нищо ново не е случката в „Панорама“ за родните политически нрави, особено откакто ни връхлетя „промяната“. То не бяха хунвейбински истерии по улиците, то не бяха шнорхели и барбадоски страсти, то не беше рязане на крайници (по Тошко Йорданов), то не беше Просто Киро с цялата му парвенюшка шашмалогия…

В началото на 90-те, в първите години на свободата, в далеч по-пренаселеното политическо пространство, в което като гьби след дъжд никнеха нови партии, също имаше достатъчно недоразумения, странни до налудничавост типажи и маргинални хорица с нереални мечти да грабнат наполеоновски жезъл. Но в сравнение с днешните си „наследници“ те бяха по-смислени, а някои изглеждат като титани на мисълта в сравнение с днешните си аналози. Стараеха се, и то сериозно, да предлагат някакви конкретни идеи и планове за България. Наивни, а понякога и комични, но идеи и планове – не просташки псувни, не мутренски закани и орангутанско сумтене, каквито се бълват днес от всякаквите хиподили, хазарти и чака-рака герои, дегизирани като „политици“.

Имаше, например, една партия, наречена Форум „Преображение“ с лидер професорката по икономика – Сийка Георгиева. Беше времето на цветните избирателни бюлетини и те (не без помощта на неразградените мрежи на БКП и ДС) държаха оранжевата бюлетина, за да не попадне в БЗНС. Те предлагаха: „Демокрация, която минава през стомаха“. Бяха разделили страната на няколко икономически зони и размахваха по телевизията карта с инструкции – в Северозападна България ще се сее царевица, в Югоизточна ще се развива, примерно, животновъдство. И прочие. Обещаваха, че според тяхната икономическа програма до 2000 г. българинът ще достигне жизнения стандарт на Западна Европа, а до 2030 г. – на САЩ. Отправиха се към политическото небитие с един драматичен апел до президента, МВР и други институции през 1992 г. как „Стою Стоев и приятелката му Иванка Стоева от ж.к. „Люлин“, бл. 407, която се занимава с телефонен тероризъм и подпомага Стоев с пари и западни коли“ – и двамата изключени от партията – нахлули в дома на Сийка Георгиева, за да търсят саморазправа.

Имаше и една партия, която ни предлагаше „германската програма“ – само това повтаряха. Мощна алтернатива обаче им беше легендарната партия „Български орел“ на Маргарита Кавлакова. В своето гороломно предизборно обръщение от 18 септември 1991 г. те разтърсиха политическото пространство с безпрекословното, цитирам: „Ако суверенитетът е воля, над която няма друга воля, ние сме за възвръщане с мирни средства на оригиналния герб на Втората българска държава – Двуглавия български орел, единствения, който може да защити суверенитета на страната ни. Лъвът (т.е. модифицираната севастократорска пантера с драконова глава) като герб е панславянски внос… създаден и наложен от чужди сили с цел да ни се припише васалитет със задна дата“. Край на цитата. Имаха си  някаква кауза хората. Или пък незабравимият Кире Либерало – пиянде от квартал Мошино в Перник, комуто – по думите му – „хора от цекато на бекапето“ бяха дали да регистрира „Либерална партия“, за да не я вземе някой друг. Той държеше зелената бюлетина и в своето заключително телевизионно обръщение за парламентарния вот през 1991 г. разпъна пред себе си един партиен плакат и говори скрит зад него, а накрая надникна отстрани и призова координаторите на партията, които били в неизвестност, да се явят все пак в партийната централа, за да пируват за победата. В устава на партията му, старателно регистриран в съда още по силата на Закона за лицата и семейството, т.е. още в първите седмици след демократичните промени, когато все още нямаше закон за партиите, пишеше, че основно право на либерала е да плаща членски внос, а основна цел на партията – „изграждането на либерален, хуманен социализъм“.

- Advertisement -

Какви невинни години, нали? В сравнение с менажерията, която ни сервират днес и която е продукт на системна отрицателна кадрова селекция в политиката. Долнопробната сценка в „Панорама“ всъщност не е просто грозен инцидент или нелепа случайност. Това е типична проява на умишлено създадено явление, което като сярна киселина разяжда и унищожава публичността и смисъла в политиката. Хиподила, Хазарта, славитрифоновци – това са все символи и активни фактори в опростачаването на нацията и развращаването на младите. С долнопробните, цинични текстове. С мутренския лайфстайл и мутренското поведение. С изписаната на челото функционална неграмотност, издигната на пиедестал, като норма и модел за подражание. И прочие. 

Във всяко общество има такива. Но те си знаят мястото и самото общество – когато има политическа култура – не допуска те да си забравят мястото. А това място не е в политиката. Не е там, където следва да се обсъждат големите теми на нацията. Не е там, където трябва да се решават въпросите на държавността. В България обаче безпросветни и безотговорни тълпи, насочвани от олигархично-кадесарските мрежи, наследени от стария режим, произведоха тези персонажи в политически „лидери“, повериха им политическо представителство. И сякаш отново оживяха онези много тъжни за националното ни самочувствие оценки, които знаменитият Константин Иречек споделя в своя „Български дневник“ през първото десетилетие след Освобождението, цитирам:

„Хората са готови с вътрешен бяс да хвър­лят камъни върху всекиго безразсъдно; без ентусиазъм, без патриотизъм, само спекулация; никакъв смисъл за наука; глупост и недоученост; никакво уважение към местните заслу­жили хора… Народното събрание – множество полуобразовани простаци или селяни. Всеки говори колкото си иска – цели заседания минават в празни приказки… тук виждате само уволнени чиновници или службогонци, или чиновници, които искат повишение. В цялата камара едва има 12 души, които биха могли да работят и размишляват в комисиите по някой законопроект“.

Откривате ли разлика с днешните политически реалности? И смятате ли, че като общество заслужаваме точно това? Поне аз не мисля, че го заслужаваме. Затова за пореден път надигам глас срещу агресивната простащина, която се стеле като токсичен и задушлив газ над политическата арена.

Автор: Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа

Източник: „ТРУД“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече