Проф. Тодор Галунов, политолог: Внушението, че тези избори са преходни ще се отрази на активността

0

- Advertisement -

В момента имаме много бледо представяне на партиите. Те са заети предимно със себе си  отсъстват идеи, градивни политики, малко се разчита на живото слово. Това каза пред „Труд“ проф. Тодор Галунов, преподавател по Политология във Великотърновския университет.

Той допълва, че предизборните кампании станаха част от нашето ежедневие през последните години. „Това, което се наблюдава в момента е пълното отсъствие на регионалните дебати. Депутатите отиват в националната институция парламент, която е законодателен орган, който се занимава с макро политика, но не бива да се забравя, че всеки народен избраник представлява не само своя народ, но и избирателите от своя регион“. По думите му, напоследък не се отстояват регионални политики. „Причината е, че в цялата схема на дебатите се смесват два противоположни варианта. Дълго време се гледаше на депутатите като продължение на местната власт и се акцентираше на тяхната национална дейност.

Регионалната политика е междинна политика. Депутатите се избират в отделните области и заради това можеше да хвърлят малко мостове и по регионите. Това е проблем по принцип на българската държавност“, коментира проф. Галунов.
Според него политическите дебати до такава степен отсъстват, че някои от партиите са заменили кампанията по места с билбордове и портрети на своя национален лидер.

„Появява се проблем, който стана хронически в нашата политика и вече се забелязва много отчетливо. Факт е, че местните листи не се презентират особено. За сметка на това се набляга на националните лидери, въпреки че гласуваме за конкретни листи. Освен това депутатите като че ли забравят, че над партиите стои България. Не се лансират големите национални идеи в дебата, който върви единствено в някои национални медии. Всичко се свежда до газовата криза, която се превърна в макропроблем за българската реалност. Говори се за студа през зимата, цените на електроенергията и в крайна сметка енергийната проблематика измести всичко останало. Остана назад дискусията за изборната система, никой не повдига въпроса за функционирането на политическата система. Отсъстват и коментари за външната политика и това стана традиция. Въпреки че днес външната политика е доста интересна, партиите у нас се ограничават само да изразяват мнение „за“ и „против“ войната в Украйна и то без да навлизат в детайли“, подчертава проф. Тодор Галунов.

Политологът е категоричен, че кампанията се характеризира с бледост на кандидатите и изразена вялост.

„И ако често говорим, че българският избирател е изморен от избори, то и политическият елит също е изморен от избори. И след като се отива към поредно Народно събрание на 2 октомври, всички трябваше да си отговорим на въпроса защо се стигна до разтурването на стария парламент и какъв беше смисълът от това. Реално новото Народно събрание малко ще преподреди партиите, но то няма да е качествено ново подреждане“, казва проф. Галунов.

Той допълва, че ако и сега говорим за избори след изборите, трябва да сме наясно каква ще е целта. „Дали търсим някоя партия да спечели със смазващо мнозинство или да отстраним по-малките партии? Но това ли е голямата идея на демокрацията? Една партия или две партии да „смачкат“ всички останали и да направят кабинет със силна подкрепа и с изключително слаба опозиция. Ако партиите обаче разсъждават по този начин, по който се и води кампанията и действат със способите, с които беше съборен стария парламент, нищо чудно да отидем на още едни избори“, изтъква проф. Галунов.

Политическият наблюдател е категоричен, че българските политици не са се научили, че в един парламент може да се реализират повече от един кабинет. Политическите комбинации трябва да са повече. „Щом българският народ изпраща в Народното събрание 7-8 партии, това означава, че той е предвидил известно разнообразие при поемането на отговорностите чрез изпълнителната власт. Но за съжаление се възприема модела, че щом кабинетът падне, непременно отиваме на избори. Свидетели бяхме как преди да стигнем отново до предсрочен вот, опитите да се състави кабинет като че ли бяха предварително обречени,  нямаше особен ентусиазъм.

- Advertisement -

Така с този модел на развитие, ще продължим да живеем в условията на т.нар.полупрезидентска Република. Има призиви да се въведе президенска или полупрезиденска Република, но точно този призив в настоящия момент е излишен, защото на практика доста време сме в такъв режим. Вече имаме пореден служебен кабинет и реалната власт, главното кадруване се извършват от президентската институция и това е конституционно заложено“, заявява проф. Галунов.

Той допълва, че служебният кабинет дава възможност страната да прави неофициален преход от парламентарна към полупрезидентска Република. И ако продължим така, ще си живеем по този начин, но големият проблем е, че при всяка президентска или полупрезидентска Република има работещ парламент, а при нашия модел със служебно правителство, няма действащо Народно събрание.

„Законодателната дейност изостава и всеки нов парламент ще трябва да наваксва. Вероятно новите народни избраници ще се захванат със Закона за бюджета, със законодателните промени съгласно Плана за възстановяване и развитие и т.н. Но партиите като че ли не отчитат всичко това, затворили са се в себе си, заели са се с междупартийни войни, а заради преференциалния вот се вихрят и вътрешнопартийни ежби. В цялата тази схема обаче се вижда как българския  гражданин започва да се отвращава от политическия живот и от там възниква въпроса каква ще е изборната  активност“, коментира проф. Тодор Галунов.

Той не очаква големи изненади на предстоящите избори. „Това, което социологическите агенции макар и колебливо прогнозират ще се запази. Не очаквам никоя извънпарламентарна партия да направи голям политически скок и едва ли ще има някакъв голям срив на доскорошните парламентарно представени партии. Логичното предположение е бъдещият парламент да е от 7 или 8 партии. Около 4-процентовата бариера е доста гъсто и там е твърде възможно да се получи изненада. Тя да е породена по-скоро от влизане на неочаквана партия, отколкото от отпадане на някоя политическа сила. Това обаче зависи от изборната активност, от мобилизацията на твърдите електорати, защото периферия почти не остана“, изтъква проф. Галунов.

Другият проблем според политолога е, че правим избори в условията на завършило преброяване, но без ясна актуализация от него.

„Говорим за ниска изборна активност, но ако бяха оповестени по-рано тези официални данни от преброяването, можеше да се окаже, че активността не е толкова ниска. Другото, което беше пропуснато е да се актуализират изборните райони като численост и поне като брой мандати. Изборното райониране е правено преди 32 години, а диспропорцията в страната откъм електорат е доста голяма“, посочва проф. Галунов.

Според експерта усещането е, че партиите се опитват да внушат, че тези избори са преходни. Това обаче е доста лош вариант и неминуемо влияе на изборната активност. Така хората смятат, че техният глас на 2 октомври няма да има особена стойност, защото ще предстоят още едни избори. Това обаче вещае активността да спадне още.

„Това е причина новият парламент трябва да направи сериозен опит за съставяне на стабилно правителство“, съветва проф. Тодор Галунов.

Източник: „ТРУД“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече