Най-важният въпрос на Запада: Кой ще наследи Путин при убийство, гражданска революция или военен преврат?

0

- Advertisement -

Катастрофалната военна авантюра на Владимир Путин в Украйна доведе до все по-чести спекулации, че 22-годишното му управление може би е към своя край. Седем месеца след началото на агресивната война на руския президент войските му претърпяха огромни загуби и са в режим на отстъпление в Източна Украйна. Заповедта му от миналата седмица за мобилизиране на стотици хиляди мъже хвърли руското население в хаос и предизвика упреци дори от собствените му пропагандисти и политически съюзници. 

69-годишният диктатор се издигна на власт през 2000 г. Шансовете да се оттегли от Кремъл са все още малки, но е ясно, че ескалиращите последици от войната му вече разхлабват видимата хватка върху властта. Може ли да бъде свален от цветна революция или чрез военен преврат? Politico анализира няколко възможни сценария, както и кой може да го наследи:

Сценарий №1: Путин е отстранен, убит или недееспособен

Историята показва, че стопаните на Кремъл по-често си отиват от естествена смърт – Владимир Ленин, Йозеф Сталин, Леонид Брежнев и двамата му наследници. Последният държавен глава, който е бил убит, е цар Александър Втори, през 1881 г.

Все пак има прецеденти, когато лидери са били принудени да напуснат поста си – Никита Хрушчов през 1964 г. и Михаил Горбачов, чието падане през 1991 г. слага край на Съветския съюз.

Кой ще наследи Владимир Путин при такъв вариант?

„Тройката“

Може би най-близкият исторически паралел с автократичния Путин е този на Сталин, чиято смърт през 1953 г. предизвиква борба за власт. В нея краткотрайната „тройка“ завършва с екзекуцията на един от членовете ѝ – омразния бивш шеф на тайната полиция Лаврентий Берия. През 1955 г. Хрушчов отстранява премиера Георгий Маленков и става безспорен лидер на комунистическата партия и на правителството. Година по-късно той произнася тайна реч, в която осъжда култа към личността на Сталин.

Изкушаващо е да се заключи, че ако Путин бъде отстранен, обезсилен или убит и заменен от колективно ръководство, това може да доведе до деескалация на „войната“ на Русия със Запада. „Центърът на тежестта на елита е против войната. Те никога не са я харесвали“, твърди Найджъл Гулд-Дейвис – британски бивш посланик в Беларус, който сега е старши научен сътрудник по въпросите на Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания.

Промяната на режима в автокрациите обикновено идва отвътре, отбелязва Гулд-Дейвис, който оценява вероятността за управляем преход като „нулева“. Той добавя, че Путин е пропуснал шанса да организира своето наследяване, когато пренаписа конституцията преди две години: „Сега позицията му е още по-застрашена – няма гаранция за мирен живот след това“.

Да се спекулира с това кой би могъл да заговорничи за свалянето на Путин, е глупаво начинание, но ако следваме историята, то представителите на „силовите министерства“ в Съвета за сигурност би трябвало да са сред тях, колкото и лоялни към Путин да изглеждат сега. Внимавайте за Патрушев-старши (Николай Патрушев), шефа на ФСБ Александър Бортников, министъра на вътрешните работи Владимир Колоколцев и министъра на отбраната Сергей Шойгу.

Вероятност: 4/5
Страховитост: 2/5

Премиерът – Михаил Мишустин

Член 92.3 от Конституцията на Русия гласи, че във всички случаи, когато президентът не е в състояние да изпълнява задълженията си, „те се изпълняват временно“ от министър-председателя. Това поставя Михаил Мишустин на първо място по възможности да поеме поста на действащ държавен глава, ако Путин се разболее сериозно или бъде убит.

56-годишният Мишустин беше главен данъчен инспектор на Русия, преди да бъде назначен за министър-председател през 2020 г. Тогава Путин прокара онези конституционни промени, които на практика му отвориха пътя да стане пожизнен президент. Михаил Мишустин е лоялен кризисен мениджър, който се стреми да сведе до минимум икономическите последици от западните санкции.

Но има един потенциален обрат – ако Путин е неработоспособен, конституцията не му позволява изрично да организира завръщане, при положение че се възстанови.

Вероятност: 1/5
Страховитост: 2/5

Московчанинът – Сергей Собянин

Квинтесенцията за вътрешен човек, кметът на Москва Сергей Собянин, би могъл да се превърне в претендент за наследник на Путин, ако протестите в столицата ескалират до степен, в която репресиите вече са неприемливи и е необходимо конструктивно взаимодействие за завършване на организиран преход.

По време на 12-годишния си мандат Собянин се доказа като не особено компетентен „машинен политик“. Той свърши прилична работа, за да направи столицата по-привлекателна за живеене – облагороди паркове, реставрира исторически сгради и модернизира обществения транспорт, докато голяма част от този напредък не беше унищожен от войната и санкциите.

Преди това 64-годишният мъж беше губернатор на богатата на петрол Тюменска област (2001-2005 г.), ръководител на администрацията на Кремъл (2005-2008 г.) и заместник министър-председател на Путин (2008-2010 г.).

Вероятност: 1/5
Страховитост: 2/5

Сценарий №2: Цветна революция – руснаците се надигат срещу Путин

Патологичната решимост на Путин да изтрие Украйна от картата на света се дължи на ужаса му, че тя може да изнесе в Русия „цветна“ революция, задвижена от народа. Украинците не веднъж, а два пъти са сваляли лидерите си чрез мирни протести – по време на Оранжевата революция през 2004-2005 г. и демонстрациите на Евромайдана десет години по-късно. Възможно ли е това да се случи в Русия и кой би наследил президента?

Затворникът – Алексей Навални

Ръководителят на Фондацията за борба с корупцията би бил основният кандидат за лидер на руска цветна революция, тъй като преди десет години помогна за организирането на протести срещу завръщането на Путин на президентския пост. Тези демонстрации, най-мащабните в постсъветска Русия, в крайна сметка се провалиха. Но Навални продължи да работи, като насочи усилията си към разкриване на корупцията по високите етажи на властта. Държавата отвърна на удара, като го отрови с нервнопаралитичното вещество новичок и го вкара в затвора по скалъпени обвинения в измама.

Проявявайки изключителна смелост, Навални продължава да се противопоставя на войната дори и зад решетките. Но шансовете му да последва Нелсън Мандела от затворническата килия до президентския пост, са малки.

Наблюдателите могат да си представят сценарий, при който Путин е свален и следващият лидер на Русия, в знак на помирение със Запада, освобождава политически затворници като Навални, журналиста Владимир Кара-Мурза или видео блогъра Иля Яшин. Но това би било само първата стъпка по дългия и мъчителен път към властта в страна, в която все още не са проведени свободни или честни избори.

Вероятност: 1/5
Страховитост: 1/5

Изгнаникът – Михаил Ходорковски

Бившият петролен магнат Михаил Ходорковски е друг критик на режима, който се изправи срещу Путин и загуби, като в крайна сметка беше лишен от петролната си империя ЮКОС, хвърлен в затвора за 10 години и сега е в изгнание. Неговата фондация „Отворена Русия“, забранена в страната, продължава да води кампания за реформи, но самият Ходорковски не проявява очевидна амбиция да се завърне триумфално и да играе водеща роля в Руската федерация след ерата на настоящия президент.

59-годишният Ходорковски твърдо подкрепя съпротивата на Украйна срещу Русия, като неотдавна призова Запада да предостави повече оръжия на Киев. Въпреки това историята му на безмилостен бизнесмен не е забравена от по-възрастните руснаци, които все още пазят горчиви спомени от хаотичните години на Елцин. Тогава голяма олигархична мрежа натрупа огромни активи чрез корумпирана приватизация, която лиши страната от съветското индустриално наследство.

Вероятност: 1/5
Страховитост: 1/5

Сценарий №3: Путин е свален с военна сила

Въпреки че в историята на съвременна Русия няма успешни военни преврати, би било грешка да се изключи възможността Путин да бъде свален по време на въоръжено въстание. Ето някои ключови играчи, за които трябва да се следи, ако следващият управник на Руската федерация бъде избран с помощта на оръжие:

- Advertisement -

Касапинът – Михаил Мизинцев

Министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов претърпяха тежки репутационни щети по време на войната в Украйна, което на практика ги изключва като надеждни лидери на всяко движение на военните за завземане на властта. В Русия няма традиция недоволни офицери да организират пуч, а и много от тях вече са срещнали смъртта си на бойното поле.

Но има един генерал, който процъфтява, след като си е спечелил репутацията на шокиращо жесток военен лидер – Михаил Мизинцев, „касапинът от Мариупол“. Той ръководи опустошителната обсада, при която загинаха над 20 000 цивилни, преди пристанищният град да падне през май.

Мизинцев току-що беше повишен в заместник-министър на отбраната, отговарящ за логистиката, тъй като Русия се стреми да обърне хода на украинската контраофанзива и да сложи край на мобилизационния хаос. Мизинцев може и да не е пряк претендент за властта, но е лице, което трябва да се наблюдава през следващите дни и седмици.

Вероятност: 1/5

Страховитост: 3/5

Министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов претърпяха тежки репутационни щети по време на войната в Украйна, което на практика ги изключва като надеждни лидери на всяко движение на военните за завземане на властта. В Русия няма традиция недоволни офицери да организират пуч, а и много от тях вече са срещнали смъртта си на бойното поле.

Но има един генерал, който процъфтява, след като си е спечелил репутацията на шокиращо жесток военен лидер – Михаил Мизинцев, „касапинът от Мариупол“. Той ръководи опустошителната обсада, при която загинаха над 20 000 цивилни, преди пристанищният град да падне през май.

Мизинцев току-що беше повишен в заместник-министър на отбраната, отговарящ за логистиката, тъй като Русия се стреми да обърне хода на украинската контраофанзива и да сложи край на мобилизационния хаос. Мизинцев може и да не е пряк претендент за властта, но е лице, което трябва да се наблюдава през следващите дни и седмици.

Вероятност: 1/5
Страховитост: 3/5

Военачалникът – Рамзан Кадиров

Чеченският лидер Рамзан Кадиров, който нарича себе си „оръженосец на Путин“, е един от най-известните поддръжници на руската война в Украйна. Той описва конфликта като гангстерска разправа между личната му армия от „кадировци“ и украинските врагове, които е нарекъл неонацистки „дяволи“. Неговите войници обаче се представят по-добре като воини в TikTok, отколкото на бойния фронт, пише Politico.

Кадиров е блестящ, макар и груб пропагандист на режима – каналът му в „Телеграм“ наброява повече от 2,6 милиона последователи. И все пак, всеки опит да се възползва от слабостта на Путин, за да подкрепи собствената си политическа кауза, би го изложил на личен риск, твърди живеещият в Париж икономист Сергей Гуриев.

„Хората на Кадиров са опасни, но са мразени“, казва авторът Гуриев. По-вероятно е, твърди той, чеченският лидер да се стреми към по-голяма автономия или независимост за Чечения, ако в Русия има политически сътресения.

Вероятност: 1/5
Страховитост: 5/5

Наемникът – Евгений Пригожин

Ако някой освен стопанина на Кремъл трябва да бъде наречен руски главнокомандващ в момента, това е Евгений Пригожин – олигарх, известен като „готвача на Путин“, който ръководи тайната наемна армия „Вагнер“. 61-годишният Пригожин беше заснет този месец да произнася реч в двора на затвор, в която обещава на осъдените свобода, ако се бият за Русия в Украйна в продължение на шест месеца и оцелеят. На други видеозаписи се вижда как той пристига с хеликоптер за нощна среща с помощници и присъства на погребението на един от бойците си.

„Вагнеровци ми казват, че биха гласували за него вместо за Путин по всяко време, а на мен ми се струва, че той усеща миризмата на кръв“, написа в Twitter българският журналист Христо Грозев от разследващия сайт Bellingcat.

За да може обаче военачалник като Пригожин да има и най-малкия шанс за власт, ще е необходим зашеметяващ обрат на бойното поле, при който голяма част от териториите, за които Русия претендира от 2014 г. насам, ще бъдат загубени, а орди от недоволни войници ще се завърнат по домовете си и ще се разхождат по улиците. „Би трябвало да има абсолютно катастрофален срив на държавата“, казва Марк Галеоти, който е автор на книги за руската история, военното дело, шпионажа и организираната престъпност.

В късноимперската, съветската и съвременната история няма такъв прецедент. Най-близките паралели са революционните събития от 1905 и 1917 г., последвали военни катастрофи. През 1905 г. цар Николай II се задържа на власт, като се съгласява на ограничени демократични реформи. А през февруари 1917 г. свалянето му от власт води първо до сформирането на либерално временно правителство, като болшевишките революционери, водени от Владимир Ленин, завземат властта едва през октомври.

Вероятност: 1/5
Страховитост: 5+1/5

Сценарий №4: Путин сам избира наследника си

Според анализаторите това е най-вероятният сценарий. Путин положи много усилия през годините да унищожи опонентите си и да пренапише Конституцията, за да затегне хватката около властта. Шансът да се оттегли доброволно за сметка на нов лидер е малък, но не и не трябва да се неглижира.

Най-голяма изглежда вероятността да го наследи Николай Патрушев – бившият ръководител на Федералната служба за сигурност, а понастоящем – секретар на Съвета за сигурност.

Снимка: Kremlin.ru

Друга опция е бившият президент Дмитрий Медведев, който сега е зам.-председател на Съвета за сигурност и като такъв продължава да заплашва Запада, включително с ядрено оръжие.

Спряга се и името на Алексей Дюмин – губернатора на област Тула, който преди това участваше в операцията по анексиране на Крим.

Последната опция, според анализаторите, е Дмитрий Патрушев – синът на Николай Патрушев, който от 2018 г. е министър на земеделието.

ОЩЕ: „Путин е глупак“: Прехванати разговори на руски войници разкриват престъпленията им в Украйна

Снимки: Getty Images

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече