Проф. Славян Сапарев: Вместо в светлото бъдеще, влязохме в капана на подмяната 

0

- Advertisement -

Проф. Славян Сапарев е първият председател на СДС-Пловдив. Депутат в VII Велико народно събрание. Инженер, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” – Технически колеж – Смолян. „Марица“ го потърси за коментар на годишнината от събитията на Десети ноември.

– Проф. Сапарев, каква е Вашата равносметка 33 г. след ключовата дата 10 ноември 1989 г., когато започна прословутият български Преход?

– Основното очакване беше да получим свобода. Това обаче не стана. За съжаление, целият български народ тръгна в грешна посока, загубиха се ценностите. Едно беше СДС в началото, когато вътре имаше идеалисти. След влизането ни във Великото народно събрание за ръководители в СДС започнаха да избират много странни хора. Оттам нещата тръгнаха зле, загуби се тази чиста сила, която имаше в политиката, загуби се разбирането между хората. И  на първа линия застанаха само такива, които гледаха да ограбят, да откраднат колкото се може повече, да натрупат повече за себе си.

Тази  страшна подмяна на ценности стана подмолно.  И не можехме да попречим. Как можеш да попречиш на хора, решени тук, сега, на всяка цена да направят много пари?!  Нямам обяснение защо се получи това овълчване – изведнъж всички решиха, че трябва тутакси да забогатеят.

Става дума за тежка болест в цялата политическа класа. Силният ентусиазъм от началото бързо се изпари. На хората им се искаше промяната да стане бързо, а много забавихме темпото. Грешките дойдоха в процеса на Прехода. Някъде се загубихме. Явно не бяхме готови за толкова свобода. 

– Мнозина обвиняват кадрите на бившата Държавна сигурност, че са дърпали конците на злополучния преход?

– Ние проспахме действията на кадри на бившата комунистическа ДС, които влияят върху живота ни и днес. Още навремето, когато бяхме достатъчно силни, трябваше рязко да се изправим срещу тези фигури, но явно сме ги подценили. Шуробаджанащината ще ликвидира тази държава. Оттам се получи днешната мътилка.  

Когато  в началото на 90-те години на миналия век се появиха мутри, това ми изглеждаше временна болест. Изплувала е пяна, но ще се оттече. Вярвахме в здравите устои на българина, но се оказа, че той много обича да го лъжат и да го командват.  

– Кога ще свърши Преходът?  

– На практика Преходът беше подменен. Той ще свърши тогава, когато свестните и честни хора се върнат в политиката. Мнозина като мен избягаха. Трябваше да се махна от цялата тая воня. Няма идеи, има желание за печалба – тук и сега. Това е страшно. Време е българинът да проходи – 33 години демокрация е крайно време за зрялост. 

Но сериозните пробойни и проблеми остават – все още на много ръководни места има неподходящи хора – къде пионки, къде въжеиграчи.  

Не успяваме да се справим с корупцията. Още в началото на Прехода имахме идея за специално министерство, което да контролира порочните практики, но това не стана.

Имам чувството, че у нас хората са се разпилели като стадо из гората и чакат отнякъде да дойде помощ.

Без да знаят кой е този спасител.

– Режисирана ли беше промяната?

– Вероятно, но край мен режисьори не са минавали и мои приятели режисьори няма.  В началото на Прехода не можеше да не бъдеш честен, да не вярваш в това, което правиш. Ние изпълнихме това, което трябваше, гласувахме конституцията. Нямахме проблеми, нямахме разногласия. Но след това ние, идеалистите, застанахме крачка встрани, превърнахме се в наблюдатели на това, което става. А с вълчи нрави не се отива в бъдещето. Неслучайно убиха Андрей Луканов. Той казваше, че има много възможности за България. Повтаряше: „Не си пропилявайте възможностите!“. И го убиха. 

– Мит ли са червените куфарчета, раздавани от Луканов?

– Не знам. Чуваше се, че има куфарчета, но на мен никой не ми е предлагал куфарче, нито знам някой мой познат да е вземал. Но е възможно да е имало, просто лично не съм бил свидетел на подобно нещо. На няколко пъти съм  разговарял с Луканов – не е ставало дума за  куфарчета. Но с други хора  може да е имал други разговори.

– Няма да отречете обаче, че Преходът ни донесе и добри неща?

– Преходът ни донесе свобода да пътуваме, както и членство в ЕС и НАТО. Вече е позволено да се говори и повече на висок глас, да се казват неудобни неща. 

- Advertisement -

– Защо другите страни от бившия соцлагер се справиха много по-добре от нас с демокрацията?  

– Може би защото у нас очевидно има задкулисни игри. Постепенно се създаде гладна, аморфна маса, която иска на всяка цена да вземе всичко. Трябва да сложим край на периода без ценности, в който живеем.

За съжаление, още нямаме сито за това кой да мине напред и кой да остане отзад. И всеки иска да е на първа позиция.  

  – Къде изчезна синята идея, която преди три десетилетия извади на улиците милиони, жадни за промяна хора?

– В началото всичко тръгна както трябва, след което се случи гигантска подмяна – на ценности, на хора. Заради политиката бях зарязал професията си, но се върнах в науката – в нея поне такива измами няма.

– Вие сте първият председател на СДС-Пловдив и помните времето, когато градът ни беше наричан „синя крепост“. Защо този период на еуфория приключи толкова бързо?

– Още след Великото народно събрание установих, че Пловдив не е същият,  ентусиазмът се беше изпарил. Като че ли у нас има слой хора, които непрекъснато са готови да си сменят цвета, за да е винаги до властта и съучаства в командването. 

Твърде много приспособленци се нагласиха под синята идея. Идеалистите измряха или се изтеглиха разочаровани. Явно като нация нещо не умеем. Може да е въпрос и на ген. 

Все ми се ще да питам защо пловдивчани си избраха някои от следващите ръководители на СДС, а и някои градски кметове. Но вероятно не е редно да се задават такива неудобни въпроси.

Но не бива да се забравя, че в Пловдив дори в най-смутното време, в началото на промените, не стигнахме до ескалация на напрежението. Пловдивската милиция никога не е участвала в сблъсъци, винаги са спазвали законите. Е, имали сме и неприятни моменти – веднъж  доносници от комунистическото ДС се опитаха да сплашат видния социалдемократ д-р Петър Дертлиев и жена му, двамата бяха доста насинени. Добре че бяхме наблизо и се притекохме на помощ.

Комунистическото ДС беше нещо много силно. Оттам може би тръгнаха много неща, които ще си носим на гърба още дълго време. Още сърбаме попарата на тайните служби от времето на соца, на комунистическото ДС. Оказва се, че това е нещо уж умиращо, което обаче не умира и продължава да ни държи примката на врата. А и българинът още не е казал: Стига! 

– Не е ли възможно все пак синята идея да възкръсне в нова силна десница?

– Всичко е възможно. Но за политиката са нужни честни хора. А честността вече не е на мода. Днес герои са тези, които са прецакали държавата, грабнали са милионите. Дойде времето на лъжците, тарикатите.  И за редица постове бяха избрани алчни, недостойни хора. Въпреки това нещата може да се променят. Крайно време е да се появят политици, партии, сериозно загрижени за бъдещето на тази страна.

– Може ли СДС да стане мотор на едно ново синьо дясно?

– Може би точно СДС трябваше да го направи – това беше единствената силна партия, която имаше идеи. Вероятно  ще доживеем създаването на нова дясна формация, по-скоро центристка.

Не приемам коалирането на СДС с ГЕРБ, това не трябваше да става. Така СДС влезе в ролята на брошка, атестат за демокрация.  

– Бихте ли се ангажирали с нов десен проект?

– Може би е редно да дадем път на младите. След като четири пъти съм участвал в създаването на нова дясна стратегия и все не става, се отказах. Винаги някой приспособленец ще се намърда, където не му е мястото. 

А може би и народът не иска да влезе в такава игра. Или му писна да очаква светлото бъдеще, а то като че ли се отдалечава.

Източник: „Марица“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече