Как „Лукойл Нефтохим“ ощети държавата с близо 700 млн. лв. и не влезе в полезрението на НАП

0

- Advertisement -

Лукойл Нефтохим“ влезе в ролята на лъжливото овчарче. Компанията толкова дълго време заобикаляше плащането на данъци в България, че сега никой не вярва в обещанията догодина да внесе в хазната 700 млн. лв.

Солидната сума бе обявена в понеделник на съвместна пресконференция на служебния кабинет и представители на руската компания. На нея стана ясно, че от 1 януари 2023 г. „Лукойл Нефтохим“ престава да работи на ишлеме и прехвърля цялата си дейност в България. „Това означава производство със собствена суровина, без посредници по схемата, всички приходи и печалби остават в страната ни, а не се изнасят в Нидерландия и Швейцария както досега“, обясни служебният вицепремиер Христо Алексиев. 

Такава обаче бе старата схема на работа на рафинерията до 2020 г., но всички знаем печалния резултат – неизменно регистриране на загуба години наред и нито лев корпоративен данък в хазната.

Сега обаче служебното правителство е внесло в парламента законопроект, според който „Лукойл“ освен редовния 10% данък печалба ще бъде обложен тази и следващата година с допълнителен данък от 33% за т.нар. свръхпечалба от разликата в цената на руския суров петрол „Урал“ и сорт „Брент“ на европейската борса. А при новата схема на работа печалбата и свръхпечалбата на дружеството щели вече да са много ясно видими. Така за 2022 г. очакванията са „Лукойл Нефтохим Бургас“ да внесе в държавния бюджет около 100 млн. лв., а догодина около 700 млн. лв. (За сравнение, за 2021 г. внесеният данък печалба е бил едва 3.5 млн. лв.) 

Руската компания обаче поставя няколко условия,

за да се случи това. От думите на председателя на УС на „Лукойл Нефтохим Бургас“ Илшат Шарафутдинов стана ясно, че за да има такава голяма печалба, заводът трябва да продължи да работи при максимална натовареност, като ползва като суровина именно руски петрол, за който държавата ни вече е получила от Брюксел разрешение за внос до края на 2024 г. въпреки санкциите. Друго важно условие е да няма забрана за износа на нефтопродукти от България от руски петрол по време на двете години на дерогацията. В противен случай рафинерията ще спре работа.

Икономисти, енергийни експерти и политици са скептични, че бургаската рафинерия на „Лукойл“ ще внесе такива крупни суми в хазната. И оприличиха поставените от „Лукойл“ условия като ултиматум и дори рекет. 

„Вълкът козината си мени, но нрава – не“, написа в профила си във Фейсбук депутатът от ГЕРБ Делян Добрев – автор на законопроекта за т.нар. 1 лев данък за всеки литър гориво, произведен в Бургас.

„Първо, не трябва да са 700 млн., а 1.2 млрд. лева. Второ, няма да са 700 милиона, по-скоро може да са 0, защото тази договорка зависи от добрата воля и сръчността на счетоводителите на Лукойл/Литаско“, смята депутатът и пита: „Кой ще е виновен догодина, като се окаже, че със счетоводни операции са скрили печалбата? Или разчитаме на късата памет на избирателя? Идеята е глупава и няма да работи“, коментира Добрев, който също вероятно разчита на късата памет на избирателя за това, че ГЕРБ управлява 12 години, без да положи ни най-малки усилия да накара „Лукойл“ да плаща данъци у нас.

„Това е договорка от типа и вълкът сит, и агнето цяло“, е мнението на Владислав Панев от „Зелено движение“, съпредседател на Демократична България. „Споразумението между служебния кабинет и ръководството на „Лукойл“ е изпреварващ удар, за да може да прекрати исканията – и нашите, и на други парламентарни партии, за по-справедливо облагане на тези свръхпечалби. Всъщност ние, облагайки само една част от тях, насърчаваме още по-голям внос на руски нефт, без това да се отразява на цените на бензиностанциите“, посочва Панев.

„След като повече от десетилетие „Лукойл Нефтохим“ не плащаше никакъв корпоративен данък в държавата, сега ни обясняват, че това рязко ще се промени, защото нямало да има трансферно ценообразуване. Но това не е така – трансферното ценообразуване продължава да съществува, защото собственикът на рафинерията е отново в Холандия и ще има преразпределие на печалбата извън България“, коментира енергийният експерт от ЦИД Мартин Владимиров. И пита: „Каква е гаранцията, че българските власти отново ще упражнят контрол над тази печалба и „Лукойл“ ще плаща данъци? През последните 9 месеца видяхме, че Русия и руските компании не изпълняват ангажиментите към клиентите си в Европа“.

Сделката с облагането на свръхпечалбите на „Лукойл“ у нас обаче виси във въздуха и поради друга причина.

- Advertisement -

Продължава да бъде неясен казусът с износа на нефтопродуктите,

получени от руския нефт. Ще може ли бургаската рафинерия да ги изнася след 5 декември, когато влиза в сила дерогацията за руския нефт, е въпрос, който получава различни отговори и тълкувания в последния месец, включително и от самата Европейска комисия.

Регламентът на Брюксел е доста обтекаем и в него няма изричен текст, който забранява износа на нефтопродуктите, произведени в Бургас от руския нефт. Служебният кабинет и Министерството на финансите твърдят, че не се забранява износът на нефотопродукти, защото те се водят стока с произход България.

„Внимателно сме проучили регламента – забранява се износът на суров петрол, а не на продуктите от него. Това сме го коментирали вече с Европейската комисия, има неправилни интерпретации“, увери преди дни вицепремиерът Христо Алексиев. „Разглеждаме прагматично ситуацията в интерес на България. Ако България се е преборила за дерогация, защо да се лишаваме от този износ? Защо да се лишаваме от по-добра печалба и по-добри крайни цени ?!“, посочи още Алексиев.

Въпросите му са насочени към решение, взето в последните дни на кабинета на Кирил Петков. Правителството на четворната коалиция, което издейства от Брюксел разрешението да продължи вноса на руски петрол до края на 2024 г., е приело постановление, с което от 5 декември 2022 г. се забранява износът на горива, произведени от рафинерията. Формалните мотиви са, че оставяйки горивата да се реализират единствено на вътрешния пазар, цените им ще паднат. Тази позиция сега застъпва и ПП, като настоява парламентът да задължи служебното правителство да не отменя забраната за износ на продукцията на бургарската рафинерия.

Точно с обратния мотив – да предотврати поскъпването на горивата, служебният кабинет обяви наскоро намерението си да вдигне забраната за износ на нефтопродукти.  Същото посочиха и представителите на „Лукойл Нефтохим“, като обясиха, че 55% от продукцията им се изнася.

ЕК отговаря нееднозначно на въпроса може ли „Лукойл Нефтохим“ да изнася горивата си. На журналистически въпроси Брюксел крайно несериозно препраща насоки от типа „въпрос-отговор“, където някои отговори може да се тълкуват по двата противоположни начина. Тези дни представителят на ЕК в България Цветан Кюланов коментира пред Нова тв следното: „Изключението, направено за България, е за българските граждани и икономика. Изключението не е за “Лукойл”, не е за износ. Замислете се как изглежда в очите на партньорите да говорим как може да реализираме печалба“. Кюланов предупреди, че ако въпреки забраната страната ни продължава да изнася руски петрол, ще последват санкции, избягвайки да спомене спорните нефтопродукти.

Решението на проблема е поставяне на рафинерията под специален надзор,

коментира депутатът от ДБ Ивайло Мирчев. Това мнение се споделя и от редица анализатори, които смятат, че така рафинерията ще продължи да работи и продава, без да се заобикалят санкциите. Още повече че след изтичане на срока на дерогацията – края на 2024 г., не е сигурна съдбата на „Нефтохим“  или дотогава ще е минал изцяло на неруски нефт.

Мирчев обяви, че ДБ съвсем скоро ще внесе в парламента проект на законодателни промени, с които българската държава ще постави петролната рафинерия „Лукойл Бургас“ под специален надзор по примера на Германия. 

„Рафинерията спокойно може да работи и с неруски петрол, но тогава кой ще купува руския и кой ще финансира войната на Путин?“, коментира икономистът Евгений Кънев. Той нарече заблуда обещанията, че ще плащаме цената на евтиния руски петрол на бензиностанциите, а не цената на по-скъпия сорт „Брент“. „Ако въобще нещо влезе в бюджета от тази разлика – то това ще е цената на продължаване на нашия колониален статут. Затова президентът Радев вече удължи и концесията на „Лукойл“ за „Росенец“ – с която надали ще ни приемат скоро в Шенген“, коментира още икономистът.

Автор: МИЛА КИСЬОВА

Източник: „СЕГА“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече