Факт! Цялата държава е в ръцете на Румен Радев – оптимистично или опасно е това

0

- Advertisement -

„Президентът Румен Радев не приема подадената оставка от главния секретар на Министерството на вътрешните работи Петър Тодоров. Националната сигурност и МВР не могат да стават заложник на кратковременни конюнктурни политически амбиции.“

В официалното съобщение на президентството държавният глава демонстрира

господстващата си позиция в целия сектор за сигурност и в частност

в МВР.

След поредица от опасни гонки с мигранти из цялата страна, след няколко полицейски жертви, след остри критики от страна на състава и синдикатите най-после се стигна до поемане на някаква отговорност от страна на началниците на МВР. Заемащият най-висшата професионална длъжност в МВР – главният секретар Петър Тодоров, и неговият заместник – доскорошният началник на националната полиция Станимир Станев, подадоха оставки пред вътрешния министър Иван Демерджиев. Това бе обявено пред болницата, където лежеше поредният тежко пострадал полицай при изпълнение на служебните си задължения.

И тъкмо човек да си каже, че има достойни позиции в МВР, че няма как някой все пак да не понесе отговорност, когато само за три месеца полицията даде три жертви, че няма цивилизована държава, в която и за много по-малко да не си отиват началници и министри дори, 

цялата работа заприлича на бутафория

По закон главният секретар на МВР се назначава с указ на президента. Преди това се минава през определена процедура. Вътрешният министър прави предложение на правителството, то, от своя страна, приема решение, с което посочва кандидатурата на президента и му предлага да издаде указ. Преди това се минава през съгласувателна процедура между правителството и президента. 

Вижда се, че държавният глава има не само влияние, но и всички лостове да кадрува и контролира МВР. 

В случая с главния секретар на МВР сега не се мина през никаква процедура и папката с оставката на Тодоров се оказа директно при Радев. И той на практика

веднага  падна в капана на собствената си еднолична власт

„Президентът Румен Радев не приема главен комисар Петър Тодоров да понесе отговорност за натрупаните през изминалите години проблеми в системата на МВР, за преодоляването на които работи от назначението си през август 2021 г. Професионалното ръководство на МВР не си затваря очите пред проблемите и не се опитва да ги прикрие, а работи за тяхното решаване“, написаха от президентството веднага след като стана ясно, че държавният глава не приема оставката.

Последва

мелодраматична реакция от главния секретар:

„Благодаря на президента за доверието, което ми гласува, и оценката, която ми дава по този начин. Моите усилия ще бъдат съсредоточени в тези обновителни процеси, които сме започнали и текат в МВР, те да бъдат още по-активно движени с цел осигуряване сигурността и спокойствието на гражданите, както и сигурността и защитеността на служителите, които работят в полза на обществото“.

Какво не бива да се премълчи в тази история? Първо, главният секретар на МВР не е отскоро на поста, а от повече от година и четири месеца. На следващо място, изобщо не е ясно за какви точно обновителни процеси говорят и президентът, и Тодоров. Нагнетяването на напрежението в последните месеци е повече от очевидно и това доведе до  трагичните случаи – двама прегазени полицаи от летящ автобус с мигранти в Бургас и на застрелян служител на Гранична полиция. Дори само те са достатъчни, за да се търси отговорност на ръководството на МВР.

Дори няма нужда да се добавят десетките случаи на пострадали в този период полицаи, на разказваните от полицаи в медиите истории как служителите на МВР не само нямат примерно ленти с шипове, за да спират бегълци, но и дори не знаят как да боравят с тях, как тепърва щели да се обучават в стрелби с дългоцевно оръжие, как бронежилетките им не могат да спрат дори нож, и т.н., и т.н.

- Advertisement -

И когато държавният глава прецени и реши, че за тези неща никой не носи отговорност, тогава и официално цялата отговорност е единствено негова, защото той има в момента цялата изпълнителна власт. Радев буквално се скара на политическите сили и обяви, че партии не могат да искат оставки на служебни министри.  

„Да си направят редовно правителство и да си искат колкото искат оставки, но нека видим какви са резултатите от дейността на МВР и тогава да говорим. Мисля, че министърът много ясно се аргументира какво прави МВР в момента, за да запълни дефицити, които са налагани в работата на Министерство на вътрешните работи с години“, заяви Радев. 

Като оставим на страна, че президентът използва всякакви поводи,

за да каже колко безсмислено нещо са партиите,

то и тук, с вътрешният министър, той отново и дори още повече става жертва на собствената си еднолична власт. Просто вече всеки следващ трагичен случай няма как да мине и без неговата отговорност.

Още повече, че той от почти две години е пълен господар в целия сектор за сигурност. Още докато неговият служебен премиер беше Стефан Янев, тогавашният кабинет и държавният глава буквално изчегъртаха висшите етажи на специалните служби. Негов избор са шефът на ДАНС Пламен Тончев, директорът на цивилното разузнаване Антоан Гечев, шефът на военното разузнаване Венелин Венев, ръководителят на агенцията за технически операции, включително за подслушването и следенето, Бисер Борисов. Нещо повече. Сменени бяха и почти всички заместници на тези структури. Изключение прави Борисов, който преди това беше зам.-шеф на ДАТО.

Наскоро стана известно, че един от най-близките на Румен Радев, когото държавният глава сложи за шеф на НСО, а той бързо си тръгна оттам, о.р. ген. Данчо Дяков, е станал секретар на правителствения Съвет по сигурност и съветник на премиера Гълъб Донев. След като напусна НСО и Радев, Дяков отиде в бюрото за защита на Иван Гешев и очевидно е напуснал, след като то мина към Министерство на правосъдието. Така или иначе той не може да стане секретар на Съвета без санкцията на Радев. А това е още едно възлово място.

Същото е положението и в МВР, където дори се случи чистка на чистката

Едната по времето на Бойко Рашков, другата  при служебния вътрешен министър Иван Демерджиев. И макар че на ръководството на МВР да не им е много приятно да се говори за чистка, няма друг термин за ситуация, в която се маха шеф на националната полиция, на Гранична полиция, пенсионира се шеф на пожарна, пък било то с почести и почетни знаци, махат се шефове на областни дирекции, правят се кадрови размествания, като директори се пращат на много ниски позиции, маха се шеф в КАТ, освобождават се 5/6 от шефовете на столичните районни полицейски управления… 

И през всичките рокади в последните 2 години минава

т.нар. пловдивска връзка в МВР,

свързана с неговия секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов. Самият той бе дори вътрешен министър в едно от правителствата на държавния глава, но като цяло се смята за човека, без чието мнение не минава кадрова смяна в сектора, особено в МВР.

Така начело в най-възловите места са все кадри от Пловдив. Вътрешният министър Иван Демерджиев е адвокат от Пловдив, главният секретар на МВР Петър Тодоров е бивш шеф на областната дирекция на МВР в Пловдив, зам. главният секретар на МВР Станимир Станев е бил финансов контрольор в пловдивската полиция, директорът на националната полиция Атанас Илков също е бил в пловдивската полиция… Между впрочем последният тихомълком е назначен през октомври т.г. за титулярен ръководител на службата. Дотогава беше временен шеф.

Очевидно е, че държавният глава е пълен господар на сектора за сигурност и на цялото МВР. И че заедно с това носи и пълната отговорност за всичко, случващо се там – и за хубавото, но и за лошото, и за трагичното. При следващия инцидент номерът с отвинтването и завинтването на бушона трудно ще мине.

Автор: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

Източник: „СЕГА“

*Заглавието е на Debat.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече