„Зелената светлина“ на България към Шенген минава през борбата със „завладяната държава“

0

- Advertisement -

Способен ли е Европейският съюз да укрепи правовата държава и да обуздае корупцията в своите страни членки? Обичайният отговор е по-скоро отрицателен. Това показва опитът последните три десетилетия. Докато се стремяха към членство в ЕС, държавите в Централна и Източна Европа и най-вече техните елити демонстрираха воля за реформи – къде по-искрена, къде повече на декларативно равнище.

Веднъж вътре, усилията позамряха. Т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка, прилаган спрямо България и Румъния, се оказа бледо подобие на предприсъединителния натиск от Брюксел. Сагата със съдебната реформа у нас е показателна как в най-добрия случай тъпчем на едно място последните 15 години.

Някои страни членки, където наглед демократичните институции изглеждаха напълно консолидирани и безалтернативни, дадоха ход назад. Към момента Унгария е на практика полуавторитарна страна, в която цялата политическа и икономическа власт е в ръцете на Виктор Орбан и кръга от приближени.

Проблемите в България пък доведоха до поредното забавяне на влизането на страната в Шенгенското пространство.

Примерът на Унгария

Към днешна дата обаче ЕС се опитва да влезе отново в ролята си на коректив. Миналата седмица Европейската комисия препоръча замразяването на 7.5 млрд. евро от кохезионните фондове, отпуснати на Будапеща в бюджета до 2021-27 г.

Причината е сериозни възражения от страна на Комисията по повод корупцията в Унгария и по-специално системата на държавни поръчки. Козметичните законодателни мерки за затягане на законодателството за борба със злоупотребата с обществени средства не смекчиха позицията на Брюксел.

Нещо повече, въпреки че Комисията е одобрила принципно унгарския План за възстановяване и устойчивост , сумата от 5.8 млрд. евро също е обвързана с реформи в 27 области, които унгарците трябва да реализират.

Въпреки че спечели тотална победа на изборите тази година Орбан е хванат натясно. Икономическата ситуация в Унгария се влошава – очертава се рецесия, инфлацията е над 20% на годишна база, стачкуват учители, социалното недоволство кипи. Европейските фондове са от жизнена необходимост – както бяха и след кризата през 2008 г., която доведе Орбан на власт две години по-късно. Затова и Будапеща волю-неволю ще търси компромис, вместо да се конфронтира с Евросъюза.

Разбира се, последната дума за финансовите санкции имат икономическите министри на ЕС, които заседават във вторник и сряда. Унгария държи и някои козове. Например тя едностранно е блокирала пакет от 18 млрд. евро за Украйна, а както и законодателство за установяване на минимален долен праг от 15% за корпоративния данък е ЕС , свързан с глобалната инициатива за това. Но Орбан едва ли ще успее да отблокира еврофондовете току-тъй.

България и спирането ѝ за Шенген

От 2012 г. насам България не е допусната да се присъедини към Шенгенското пространство. Това се случва, въпреки че София и Букурещ изпълняваха техническите критерии в ключови области като сигурност по границите, българското и румънското членство беше обвързано с Механизма за сътрудничество и проверка. Това стана по почин на Франция и Нидерландия.

- Advertisement -

Към днешна дата единствено холандците са против и то, както разбрахме миналата седмица, само за присъединяването на България. Румъния и Хърватия най-вероятно ще са в Шенген, въпреки че Европейската комисия след техническа проверка препоръча и София да е в пакета, а Европарламентът изказа одобрение.

Да речем, че Марк Рюте действа конюнктурно, решава вътрешнополитически проблеми и използва България за изкупителна жертва – критики, които чухме многократно, включително от президента Румен Радев. Това не отменя факта, че доводите и възраженията на Хага как в България не е постигнат кой знае какъв напредък по отношение на борбата с корупцията са валидни.

Началните опити на правителството на Кирил Петков да осветли знакови случаи като лабораторията на ГКПП „Капитан Андреево“, скандала около магистрала „Хемус“ и най-вече подозренията срещу Бойко Борисов за изнудване на бизнесмени или удариха на камък, или не надживяха кабинета.

Много български коментатори всъщност подкрепиха твърдата позиция на Марк Рюте, вместо да освиркат холандците по патриотичному.

Дотук добре, но проблемът е, че влизането в Шенген и съответно изключването ни няма да повлияе по никакъв начин – положителен или негативен – върху борбата със завладяната държава у нас. Нито ще мотивира служебното правителство или пък бъдещ редовен кабинет да предприеме някакви реални усилия. Нито пък ще разгневи и мобилизира достатъчно на брой граждани, които да обърнат следващите избори в полза на реформаторските партии.

Унгарската рецепта

Ако Рюте и съответно ЕС наистина желаят нещо да се случи в България, то те трябва да използват унгарската рецепта. Единствено блокирането на мащабно финансиране, обвързано с натиск от Брюксел за реформи, може да даде тласък на нещо по-значимо у нас.

Благодарение на споразумението, постигнато преди две години във връзка с икономическите мерки в отговор на COVID-19, Евросъюзът разполага с много по-мощно средство от общо-взето беззъбия Механизъм за проверка и сътрудничество, прилаган към румънци и българи.

Да припомним – сделката през 2020 г. се състоеше в това, че общият дълг, който поемат 27 страни-членки, се съпътства и с по-строг контрол върху разходването на средствата. Включително и възможност за замразяване на фондове. Между радетелите на подобно решение беше впрочем и Нидерландия.

ЕС е използвал „тежката артилерия“ и преди спрямо България. Европейската комисия блокира финансиране през 2009 г. и 2014 г. (във връзка с газопровода „Южен поток“). И двата случая последваха сътресения – идването на власт на ГЕРБ, колапса на КТБ и кабинета „Орешарски“ във втория случай. Замразяването на средства в този момент – в условията за забавен икономически ръст – ще има огромен ефект върху вътрешната политика.

Разбира се, подобен радикален сценарий едва ли се очаква. По-вероятно е след известно отлагане все пак България да се озове в Шенген. Така и Рюте ще може да каже, че е отстоявал принципите на нетърпимост към корупцията, и нашите управляващи (които и да са), че имат благословията на Европа. Това е в природата на ЕС и европейската интеграция – търсенето на някакъв компромис.

От това следва един извод. В крайна сметка борбата срещу завладяната държава трябва да стане кауза на българските граждани, за да постигне някакъв успех. Въпреки наличието на добро желание в Брюксел, въпреки сериозните инструменти в ръцете на ЕС, външният фактор не може от само себе си да реши проблеми, чийто корен е у нас.

Димитър Бечев, Свободна Европа

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече