- Advertisement -
В края на всяка година наблюдатели, философи, писатели, политолози, социолози оценяват отиващата си година и направят прогнози за новата. Каква беше 2022 година, когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст – година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.
Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. – след 1 януари. Публикувахме отговорите на проф. Ивайло Дичев и на Радослав Бимбалов. Днес четете равносметката на Добромир Живков – управител на социологическата агенция „Маркет линкс“.
Потвърди ли се някое от Вашите очаквания за 2022 г.?
– Бих казал, че единствено се потвърди широко споделяното очакване, че коалицията, водена от „Продължаваме промяната“ (ПП), няма шанс да управлява до местните избори през 2023 г.
Можеше ли да се предвиди войната в Украйна ?
– До последния ден войната не можеше да бъде предвидена, просто защото никой не искаше това да се случи и затова не вярвахме, че е възможно. Човешката ни природа и здравия разум го отхвърляха. Всъщност войната беше започнала много преди 2022 г. и в случая нямам предвид събитията от 2014-та.
Войната, макар и тиха, започна, когато стана еднозначно ясно, че в Русия няма да бъде спазена конституцията в частта ѝ относно принципа на предаване на властта чрез свободни избори. Че демокрацията и неотменните за нея спазване на човешки права и свободата на медиите ще бъдат тихо и плавно демонтирани до пълното им заличаване. Че този велик народ ще бъде превърнат в камикадзета, които водени от дълбока ненавист и страх се жертват за фалшив националистически идеал, олицетворяван от нов диктатор.
Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?
– Година на окончателно сбогуване с илюзиите, че придържането към базисните човешки ценности и демокрацията са устойчиво самовъзпроизвеждащи се, а най-вече, че псевдоалтернативите ще приемат да се конкурират в една честна игра. Период, в който уплътняваме разбирането си за понятието отговорност в най-различни аспекти, но също така и време, в което всекидневно виждаме човека едновременно в проявления на порива му към извисяване и в бездушно варварство.
Годината, събрана в една дума?
– Не мисля, че ще успея в една, но може би в две: война – отговорност.
Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?
– Не можем да продължим устойчиво напред, без да осъзнаем собствената си отговорност като граждани за всяко свое действие или бездействие. Това е фундаментален проблем на свободното дигитално общество и неговата специфична публичност.
В национален план е урокът от постепенното разкриване на мащаба на руското политическо и икономическо влияние върху нас. Очаквам този да бъде дълъг.
Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в близко време?
- Advertisement -
– Правителството беше свалено от съвпадение на интересите на различни политически фактори в един конкретен исторически момент. От една страна, местното политико-икономическо статукво започна да губи позиции и конкретни бизнес възможности, а от друга, трябва да отчетем и вплитането на интересите на Русия в редица публични сфери, които интереси също бяха много сериозно застрашени.
Кои са грешките, които „партиите на промяната“ трябва да избегнат при следващи избори?
– Придържането към, донякъде, наивната постановка, че следвайки общественото мнение, показвайки силно реактивно поведение, можеш да градиш публичен образ, който да привлече устойчив електорат. Дори и умереният популизъм има нужда от ясно декларирани ценности.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават и дори се увеличават? Къде е България спрямо „мафията си има държава“?
– Понастоящем България е почти на същото място, където беше и преди 2 години. Не можем да отчетем напредък в решаването на най-важните задачи пред държавността, а на средно управленско ниво се възстановяват предишните модели, добре познати през годините.
Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?
– Тук можем да отчетем известен прогрес. Но е важно да си дадем сметка, че той не е резултат от автентично, органично еманципиране на българските елити и институции, а много повече следствие на всеобхватния процес, който протича в общоевропейски мащаб. Очаквано, у нас тази тенденция среща значително повече прикрита съпротива и се разгръща по-бавно.
Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?
– По-скоро смятам, че оставаме разделени и се роим по различни признаци. Преминаваме през задълбочаване на този тежък разлом изток-запад, което, все пак си мисля, че е оздравително. Такова е, защото отзвукът от управлението на Путин, с мрачната кулминация на 24-ти февруари, ще доведе до дълбока структурна промяна във възприятията и ценностната ориентация на поколения българи. И да, все още липсва силната, национално-обединяваща теза, разказът за всички нас и нашето бъдеще.
Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?
– Позитивното е, че сред българските граждани се формира широк и устойчив прогресивен сегмент, който осъзнава и приема нашия ценностен и цивилизационен избор.
Коя е думата на 2022 година според Вас?
– В глобален план – война, а в български – газ.
Автор: Добромир Живков
Източник: „Дневник“
- Advertisement -