България през 2022-ра: Между войната в Украйна и затворените врати на Шенген

0

- Advertisement -

През 2022 г. Румъния се озова на границата на война и остана извън границите на Шенгенското пространство (заедно с България). Същевременно в контекста на руската агресия срещу Украйна въпросите за повишаването на отбранителния капацитет и подобряването на енергийната сигурност се превърнаха в ключови за страната, пише БТА.

ВОЙНАТА В УКРАЙНА

Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари т. г. постави Румъния на първа линия в конфликта, тъй като северната ни съседка има най-дългата сухопътна граница с нападнатата държава – близо 650 км. Милиони украинци се втурнаха на юг, бягайки от руските бомбардировки, а десетки хиляди от тях останаха временно в Румъния, където получиха свободен достъп до медицински услуги, образование, пазар на труда и обществен транспорт. Още в първите дни на конфликта в пограничните окръзи на Румъния изникнаха лагери за прием на бежанци, а през март в окръг Сучава бе създаден международен хуманитарен център с цел улесняване на разпращането на пратки с помощи за Украйна от други държави.

Действията на румънските институции в подкрепа на Украйна бяха единни и координирани от самото начало. Букурещ изпраща на Киев гориво, лекарства, храни и линейки и предоставя транзитен маршрут за доставка на оръжия, а румънското пристанище Констанца играе важна роля за транзита на украинско зърно. Много вероятно е Румъния също да доставя оръжия на Украйна, но представителите на румънските власти отказват да говорят публично по този въпрос, отбелязват медиите. Румъния подкрепи Украйна и осъди агресията срещу нея пред всички възможни международни форуми, включително в Международния наказателен съд, който води разследване за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, а също и в Европейския съд по правата на човека.

ПОДСИЛВАНЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ

Заради войната на Русия срещу Украйна, през март лидерите от НАТО решиха да подсилят Източния си фланг с четири батальонни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария по примера на четирите бойни групи, които бяха изпратени в Полша, Литва, Латвия и Естония, след като Русия анексира Крим.

На полигона Чинку в окръг Брашов се изгражда военна база за Бойната група, която да може да побере между 800 и 1000 войници. Франция е рамкова държава на батальона, в който на ротационен принцип се включват и белгийски и нидерландски военни.

След началото на конфликта в Украйна в Румъния бе подсилен и американският контингент там, като в страната вече са разположени общо около 5000 чуждестранни военни със съответната техника. В Румъния от 2016 г. функционира противоракетен щит на НАТО, който се обслужва от американски военни, а на нос Мидия на брега на Черно море е разположен отряд за противовъздушна отбрана MAMBA с около 100 френски военнослужещи, също под командването на НАТО.

След руската инвазия в Украйна Румъния също така реши да увеличи разходите си за отбрана от 2 на 2,5 процента от Брутния си вътрешен продукт (от 2023 г.) и интензивно модернизира въоръжените си сили. Страната обяви, че спира от полети старите изтребители МиГ-21 Лансър и ще ускори процеса на купуване на допълнителни 32 самолета Ф-16 от Норвегия. През 2016 г. Румъния купи 17 използвани изтребителя Ф-16 от Португалия. В по-дългосрочен план Букурещ иска да се сдобие и със самолети от пето поколение Ф-35. Страната има планове за модернизация и на военноморските си сили, включително произведена в Румъния подводница и закупуване на многоцелеви фрегати, вероятно от Франция.

ПОДКРЕПА ЗА РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

Освен Украйна, през 2022 г. Румъния започна още по-активно да подкрепя Република Молдова, с която я свързват общ език, култура и история. Заедно с Германия и Франция Румъния инициира „Международна платформа за подкрепа на Молдова“, която се събра три пъти през годината – в Берлин през март, в Букурещ през юли и в Париж през ноември. Целта на платформата е да помогне на малката страна с население от 2,6 милиона души, която е силно засегната от последиците от войната в Украйна, особено по отношение на енергетиката. Русия спря голяма част от газа, който доставяше на Молдова, а износът на електроенергия от Украйна вече не е възможен поради бомбардировките на украинската инфраструктура. Освен това Молдова не разполага с капацитет за съхранение на газ.

Румъния покрива към момента около 80-90 процента от нуждите на Молдова от електроенергия и доставя на съседната страна мазут и дърва за огрев. В началото на декември Румъния започна да доставя природен газ на Република Молдова през газопровода Яш-Унгени. Румънският премиер Николае Чука заяви, че Букурещ може да доставя на Молдова до 5 милиона кубически метра газ дневно.

ТРИСТРАННО ЕНЕРГИЙНО СЪТРУДНИЧЕСТВО С УКРАЙНА И МОЛДОВА

- Advertisement -

През септември Румъния, Украйна и Молдова се споразумяха за засилване на енергийното сътрудничество. Министрите на външните работи и енергетиката на трите страни се срещнаха в Одеса, Украйна, където се договориха за сключването на тристранно междуправителствено споразумение за насърчаване на свързаността и сътрудничеството в областта на енергетиката и увеличаване на двустранния обмен на електроенергия чрез сключването на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни двустранни договори, съобщи румънският министър на енергетиката Вирджил Попеску.

Той подчерта, че стартирането на този тристранен формат има за цел да засили сътрудничеството между трите съседни държави както в настоящия контекст на войната в Украйна, така и на фона на многоизмерните кризи, засягащи Украйна и Република Молдова, като целта е да се създаде дългосрочен механизъм за диалог и координация.

СРЕЩА НА ВЪНШНИТЕ МИНИСТРИ НА НАТО

В края на ноември Букурещ стана домакин на среща на министрите на външните работи на страните членки на НАТО, която бе определена от домакините и местните медии като „историческа“. За втори път Румъния става домакин на събитие на високо равнище на НАТО след срещата на върха през 2008 г., а същевременно това бе и първата среща на алианса от началото на войната в Украйна, която се организира в страна от източния фланг. На събитието присъстваха също външните министри на Украйна, Грузия, Молдова, Босна и Херцеговина, както и на Швеция и Финландия.

Министрите от страните съюзнички отново осъдиха агресията на Русия срещу Украйна и потвърдиха ангажимента си да засилят помощта, оказвана на Украйна. На срещата беше подчертано и стратегическото значение на Черноморския регион, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че алиансът може да изпрати „допълнителни сили в района на Черно море по суша и въздух, ако е необходимо“. Също така беше потвърден ангажиментът на НАТО да засили подкрепата си за Република Молдова, Грузия и Босна и Херцеговина, изразено беше и общото желание за финализиране на процеса на присъединяване на Швеция и Финландия, чиито кандидатури в момента са блокирани от Турция.

ЕНЕРГИЙНО СПОРАЗУМЕНИЕ С АЗЕРБАЙДЖАН, ГРУЗИЯ И УНГАРИЯ

През декември Румъния, Азербайджан, Грузия и Унгария подписаха споразумение за прокарването на подводен кабел за пренос на зелена енергия през Черно море, а румънският министър на енергетиката Вирджил Попеску изтъкна по този повод, че „Румъния се превръща във важен център на енергийния пазар както по отношение на електроенергията, така и на природния газ“.

На събитието, което се състоя в Букурещ, присъства и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която заяви, че споразумението между правителствата на Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария за стратегическо партньорство в областта на производството и преноса на енергия „ще свърже двата бряга на Черно море и ще осигури пренос на електричество към Молдова, Западните Балкани и Украйна“.

Споразумението предвижда реализацията на проект за изграждане на подводен кабел за пренос на електроенергия от възобновяеми източници между Румъния и Азербайджан, през Грузия и Черно море, а след това към Унгария и останалата част от Европа. Според румънския енергиен министър то е първа стъпка към диверсифициране на източниците на доставка на електроенергия и газ.

ВСЕ ОЩЕ ИЗВЪН ШЕНГЕНСКОТО ПРОСТРАНСТВО

Последният месец на тази година донесе неочаквано разочарование на румънците – Австрия наложи вето на кандидатурата на страната за присъединяване към Шенген. На заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС стана ясно, че Румъния и България няма да бъдат допуснати в зоната за свободно движение от началото на 2023 г., за разлика от Хърватия. След като Букурещ успя да си осигури подкрепата на Нидерландия по този въпрос, внезапната смяна на позицията на Виена, която обяви през ноември, че се противопоставя на присъединяването на двете страни, доведе до остри реакции, включително призиви за бойкот на австрийските компании и услуги.

Премиерът Николае Чука коментира по този повод, че гласуването в Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8 декември е предизвикало „възмущение, разочарование и неудовлетвореност“ в цялото румънско общество и е било „тест, на който не Румъния, а Европа се е провалила“. На свой ред Марчел Чолаку, лидер на участващите в управлението социалдемократи, заяви, че Букурещ също трябва да наложи вето на всички австрийски интереси, включително на кандидатурата на Австрия за председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през декември 2023 г.

Същевременно Букурещ не губи надежда, че Виена може скоро да промени позицията относно въпроса за Шенген, която редица официални представители обясняват с предизборни мотиви. Според местните медии, които се позовават на статия в австрийския в. „Пресе“, канцлерът Карл Нехамер може да размисли по въпроса за блокирането на кандидатурите на Румъния и България за Шенген по-рано от очакваното. Според автора на коментарния материал това може да стане веднага след парламентарните избори в Долна Австрия, тоест през февруари.

Източник: БТА

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече