Светът през 2022 година: Войната в Украйна – сблъсък на крале в игра на санкции

0

- Advertisement -

Санкциите в различни области на икономиката – това стана западното оръжие за наказание и оказване на натиск срещу държави, които вървят против международното право така, както го разбира Запада. Никога преди войната в Украйна обаче не беше имало толкова мащабни санкции, колкото срещу Русия. И въпреки това Владимир Путин засега не показва ни най-малко намерение да отстъпи, което предизвиква немалко коментари дали западните санкции работят.

Буквално преди Путин да нареди военната атака срещу Украйна, ЕС вече работеше по първи пакет санкции срещу Руската федерация. До момента вече са приети цели девет такива – и вероятно ще има още в дневния ред на Съюза.

Санкциите обхващат различни сфери от обществения живот, но най-вече са свързани с енергетика, финанси, икономика в по-общ аспект, замразяване на активи, които са в обхвата на юрисдикцията на Запада (ЕС, САЩ, Великобритания и Г-7), спиране на търговията на стоки с двойна употреба и технологични санкции, както и индивидуални санкции – забрана за пътуване плюс замразяване на лични активи.

Енергийни санкции – петрол и газ

Може би най-важните западни санкции са тези срещу руската енергетика – износът на петрол и природен газ. По различни оценки приходите от износ на черно и синьо злато съставляват около половината от руския държавен бюджет. Затова и беше толкова важно какво ще измисли Запада в това отношение.

Резултатът – таван от 60 долара на барел за цената на руския петрол. Съгласие за това беше постигнато както от Г-7, така и в рамките на ЕС. Идеята за точно този таван, който може да бъде променян, е не руският износ на петрол да отиде под себестойност с цел да пресъхнат всякакви приходи от него за руския държавен бюджет и съответно за финансиране на руските военни действия в Украйна, защото тогава ще се развихри черният пазар, а да бъдат намалени приходите за Путин. В крайна сметка, чак на 27 декември дойде руският отговор – Владимир Путин подписа указ, според който от 1 февруари 2023 г. се забраняват доставките на суров петрол и петролни продукти за пет месеца за държавите, които налагат ограничението. При това, забраната действа само ако е предвидено в договора за доставка да се спазва наложения международен таван.

В рамките на Европейския съюз обаче беше въведено ембарго за вноса на руски петрол – от 5 декември, 2022 година, макар че бяха приети отсрочки за някои държави. Унгария, Словакия и Чехия получиха отсрочка до края на 2024 година да получават руски петрол по тръбопровода „Дружба“, но само за да задоволяват собствените си вътрешни нужди. България има отсрочка също до края на 2024 година по отношение на доставките на руски петрол по море – с идеята дотогава „Лукойл Нефтохим“ да може да работи изцяло с неруски петрол.

ЕС си постави и по-амбициозна цел – забрана от 5 февруари за търговия с нефтопродукти от руски петрол в рамките на Съюза, както и износ на такива продукти от страна-членка на ЕС за трета страна. В това число влизат и най-популярните като бензин и дизел, освен това газьол, различни видове масла и т.н. Оказа се обаче, че и тук има изключения – например България като държава с дерогация може да изнася за Украйна, която е трета страна.

Европейските ограничения за петрола почнаха да се тълкуват много превратно в България. Причината – „Лукойл Нефтохим“ е неразривно свързана с Русия. Затова и се търсеха усилено начини ембаргото да не удари руското черно злато, минаващо през България. Картината е описана в материала: „Българските лъжи за руския петрол„. А енергийният експерт Калоян Стайков доста точно констатира очевидното – че с руски петрол или не, в България печелят само руснаците, защото няма как да се обясни на пазарен принцип как така при средна цена на руския петрол, която е по-ниска с 15-тина долара за барел от тази на европейския сорт „Брент“, цената на горивата в България не върви по същия начин. Като добавка на енергийна комисия, след въпрос на бившия енергиен министър и депутат от ГЕРБ Делян Добрев, стана ясно, че през миналата година в обработеното от „Лукойл Нефтохим“ количество петрол само 50% е руски, а през тази е 88%. Показателно дали може или не може бургаската рафинерия да премине в разумен срок на производство, базирано изцяло на неруски петрол.

Що се отнася до газа, за руския бюджет той е далеч по-малко перо, но специално в България темата стана много по-гореща политически, отколкото петрола. На 19 декември беше постигнато съгласие в ЕС да има таван на цената на газа – само че става въпрос не за руски газ, а изобщо. Ако в 3 поредни дни цената е над 180 евро на мегаватчас на нидерландския хъб TTF, този таван влиза автоматично в сила. Предишните предложения бяха за 5 и дори за 10 дни и при други пределни цени. Друг случай, в който мярката ще бъде задействана, е когато разликата между стойността на TTF и цената на тръбния газ е над 35 евро. България искаше цена от 150 евро на мегаватчас.

Таванът на цената на газа е кулминацията в сектора, след като още в началото на войната почнаха да се налагат санкции на Русия и Владимир Путин реши поголовно да спре подаването на руски газ за Европа, независимо от действащите договори за доставки – под предлог, че клиентите не плащат в рубли. Идеята на Путин е, че това е мярка за защита на руската икономика. Именно това обаче накара ЕС да търси тотално нов подход за енергийната сигурност и е ясно, че такъв ще бъде намерен – ще отнеме обаче доста време. Показателно е как Германия почна ударно да строи терминали за втечнен газ, след като 2 десетилетия се обвързваше с проекта „Северен поток“. И първият такъв терминал вече отвори врати, докато „Северен поток“ остава в миналото, особено след саботажа по него – за немалко хора САЩ печелят от това, но не бива да се забравя, че всъщност „Северен поток 1“ отдавна е изплатен от руска гледна точка и нищо не пречи на Путин да го зачеркне в опит да усили натиска върху най-голямата европейска икономика.

В България газът също се превърна в политическо оръжие – много по-силно, отколкото където и да е в ЕС. На първо място – интерконекторът с Гърция, който в три мандата на Бойко Борисов не беше завършен, а решителният тласък за завършването дойде от правителството на Кирил Петков. Газовата връзка заработи от 1 октомври, 2022 година. Тя е основен маршрут за азерския газ, който е най-евтиният за България заради условията по договорка за доставка. Преди интерконектора обаче получавахме само 1/3 от договореното количество, с оправдание, че иначе газът ще се оскъпи заради необходимостта да бъде доставян по алтернативни маршрути. Заради това, че не получавахме всичкия договорен газ, бившият ръководител на „Булгаргаз“ Николай Павлов, назначен по времето на Борисов, беше викан на разпит – засега нещо друго като резултат няма.

Другата голяма сага беше тази с втечнения газ. Буквално когато падна от власт, правителството на Кирил Петков договори доставка на седем танкера от САЩ. Сделката беше принципна, можеше да бъде отказана от служебното правителство на Гълъб Донев и точно това се случи – беше уточнено да бъде взет само един танкер. Причината – цената за разтоварване не ни хареса. Заваляха и политически обвинения как кабинетът „Петков“ не договорил икономически изгодни слотове, но на търговете в началото на ноември в „Ревитуса“ нещата с намирането на слотове под управлението на служебното правителство не се получиха по-блестящо. Но пък служебният енергиен министър Росен Христов не пропускаше да повтаря как правителството на Петков нагнетило със „скъп газ“ Чирен и сега от януари има повишение на цената за българските потребители с 30-40% заради тези количества. Христов обаче пропусна да каже, че когато цяла Европа търсеше газ и се запасяваше, цената беше по-висока и чак след като европейските хранилища бяха запълнени, цената почна да пада, за което нито той, нито служебното правителство имат някаква заслуга. Може би обаче не е трябвало да нагнетяваме Чирен т.е. да се грижим за резервите си за черни дни, а да чакаме поевтиняването, което можеше и да не стане?

- Advertisement -

В голям въпрос се превърна и темата ще съдим ли „Газпром“ заради едностранно спрените газови доставки от руснаците за България или не. Тук за опорка беше използвано решението на арбитража за аналогичния случай с Финландия. Финландците обявиха, че са осъдили „Газпром“, а руснаците ден по-късно казаха обратното. Само че „Газпром“ не почна дела по други такива случаи, както стори с арбитраж за провален строеж на АЕЦ във Финландия при подобни обстоятелства и въпросът е защо?! Защо когато уж си спечелил срещу Финландия, не съдиш и други, отказали да плащат в рубли – нали си направил прецедент? С половин уста енергийният министър Росен Христов де факто предположи, че е защото „Газпром“ не е спечелил. А че България все пак се подготвя за арбитраж и търси правни съвети какво да прави стана ясно от отговор на парламентарен въпрос към Христов.

При всички положения обаче войната, подпалена от Владимир Путин срещу Украйна, тепърва ще носи негативи на много фронтове и за много хора, включително в енергетиката. Показателно е, че според анализ на Bloomberg само досега Европа се е охарчила с 1 трилион долара повече за енергийни ресурси заради безумието на Путин, а сметката тепърва ще расте, защото търсенето няма да е много по-малко от предлагането. Освен това – с годините напред все по-трудно ще бъде да се оказват държавни помощи в сектора.

Финансови санкции и замразяване на активи

По отношение на финансовия сектор, големият удар за Русия беше масовото изключване на банките ѝ от международната разплащателна система SWIFT. Освен това, блокирането на резервите на Руската централна банка в чужбина (300 млрд. евро само в ЕС) лиши руския централен бюджет от доста възможности. Но е факт, че почти всяка санкция има специфики, които не позволяват мандалото за Русия да хлопне изцяло – например „Газпромбанк“ е в SWIFT заради плащанията за руския газ. Факт е и друго – че МИР, руският еквивалент на SWIFT, не заработи както Кремъл пропагандираше.

Блокиране на активи има по отношение на руски олигарси – имоти, яхти и какво ли още не (19 млрд. евро само в ЕС, над два пъти повече в Г-7). Само че пред Европейския парламент Transparency International изрично наблегна на това, че 90% от замразените руски активи в ЕС идват от 6 европейски държави – Австрия, Белгия, Германия, Люксембург, Ирландия и Франция. А в България замразявания няма или поне държавата не се хвали с такова нещо – има обаче достатъчно бизнес примери, че можем да го направим: Ефектът на санкциите на ЕС върху Русия: Оценки с примери и числа

От Украйна също обърнаха внимание, че за да почне на руснаците да им пука по-болезнено, трябва да се замразяват активи и на хора от средното управленско ниво и то масово – такива, които движат политическия апарат на Путин. ЕС вече търси начин замразените руски активи да се ползват и дадат като компенсация за Украйна, но има голяма спънка – конфискацията на такива активи може да стане при доказано извършено престъпление. Затова и е толкова важно трибунал като този в Хага или друг специализиран да констатира военни престъпления от страна на Русия. От Брюксел смятат, че в Хага не могат да разследват и накажат престъпления, извършени по време на война и такива, които са предизвикали войната – затова ЕК поиска специален трибунал за руските военни престъпления в Украйна.

В САЩ, обаче, действат по-бързо – Конгресът вече прие закон, с който конфискувани руски активи ще се дават на Украйна за възстановяване. Остава единствено Джо Байдън да подпише, което е само формалност.

Ефектът на санкциите

Какво постигна всъщност Запада с всички санкции? За немалко хора, които не следят изкъсо и нямат толкова голяма представа – нищо. Типичен аргумент как западните санкции пречат повече на самия Запад, отколкото на Русия, е колко силна е станала руската рубла. Което е разбираемо – една валута поскъпва, когато износът навън е затруднен.

Със сигурност санкциите не бяха достатъчни да разорят моментално Путин. Нямаше и как да стане – той се беше подготвял за инвазията си. Упоритата съпротива на украинците обаче постави нещата в плоскостта на издържливостта. И макар Русия да е най-голямата като територия и природни богатства държава в света, нейната икономика е далеч по-малка, отколкото на западните държави – може да се равнява с тази на Италия т.е. съвсем не блестящ пример. Различните ограничения допълнително изчерпват руските сили, като най-важното е колко точно ще бъде свален стандартът на живот в страната, преди да стане абсолютно нетърпимо. Черният пазар също помага, вратички при ограниченията се намират, но това е несравнимо с нормална ситуация, без санкции. Дори считани от много българи за съюзници на Русия държави като Китай и Индия гледат да не дразнят излишно САЩ и се възползват от ситуацията, за да печелят на повече за себе си на гърба на Путин. Репутацията на руснаците е, че могат да живеят с много лишения – само че никой още не измислил как да кара само на фотосинтеза завинаги.

А че заради западните санкции пред Русия идват много трудни времена и за дълъг период потвърдиха най-големите ѝ финансисти, с предупреждение за Путин от Руската централна банка: Руската икономика потъва

Какво обаче ще се случи – само бъдещето ще покаже.

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече