13 фатални събития през 2022-ра, които промениха настоящето ни

0

- Advertisement -

Настоящата 2022 година е към своя край. Броени часове остават преди човечеството да навлезе в 2023 година от съвременния международно признат Григориански календар. 

Кои обаче бяха събитията, случили се у нас през 2022 година, които я (и ни) белязаха – отразиха се на обществото по такъв начин, че заслужават равносметка? От отношенията ни с Русия, през действията и съдбата на „Има такъв народ“, до реалностите около реформите в правосъдието, нуждата от борба с корупцията, съзряването на гражданското общество и връщането на хартиената бюлетина – ДЕБАТИ.БГ правим своя преглед:

14 април 2022 г. Депутатите закриха специализираното правосъдие

Депутатите одобриха на второ четене промените в Закона за съдебната власт след дебат, продължил повече от 9 часа. Така те окончателно гласуваха специализираното правосъдие, което не осъди нито един олигарх, да бъде закрито и дадоха начало на съдебната реформа.

правосъдие

Макар че много експерти смятат, че закриването на т. нар. „спецове“ е по-скоро връщане към нормалността в правосъдието, отколкото реформа, закриването им показа готовността на тогавашното мнозинство да работи за по-добро правосъдие.

Тези опити обаче в много случай бяха обречени на провал, тъй като голяма част от реформите в правосъдието минават през реформа в Конституцията – тоест изискват се най-малко 160 гласа „за“.

Специализираното правосъдие обаче беше закрито, като дори Конституционният съд се произнесе, че това не противоречи на основния закон.

27 април 2022 г. Русия спря газа за България

На 26 април в „Булгаргаз“ ЕАД бе получено уведомление, че доставките на природен газ от „Газпром Експорт“ ще бъдат спрени – считано от 27 април 2022 г. Въпреки колебливото поведение на страната ни спрямо агресията на Русия към Украйна, без предизвестие от дори от няколко дни – както стана с Полша, Русия спря газа на България.

Към онзи момент газовата връзка с Гърция все още не беше готова, а в общественото пространство се твърдеше, че на практика е невъзможно да разтоварим танкери с втечнен газ.

След като 12 години правителствата на ГЕРБ не завършваха газовата връзка, тя вече е готова. Видяхме още, че България може да използва втечнен газ и това далеч не е невъзможно.

Затвърди се и позицията, че на Русия не може и не бива да се разчита. Именно затова диверсификацията на доставките на газ от партньори – истински такива, е толкова важна.

9 май 2022 г. Шествие за Украйна

Въпреки руската пропаганда и въпреки твърденията, че българите масово подкрепят Русия във войната ѝ срещу Украйна, украинския народ, суверенност и същност, множество пъти българските граждани показаха, че това просто не е вярно. В цялата страна бяха проведени множество шествия в подкрепа на Украйна, като най-голямите от тях бяха в София.

шествие, Украйна

Най-силно в съзнанието се отпечата шествието от 9 май т.г. – Денят на Европа. Тогава в София се проведе поход срещу руския фашизъм.

Той тръгна от фонтана през Президентството и продължи по няколко маршрута – една група, която проби полицейския кордон и тръгна към МОЧА (Монумента на окупационната червена армия, с официално име Паметник на Съветската армия), а друга – през ул. „Георги Раковски“, към бул. „Дондуков“, където двете групи се събраха, минаха покрай Българското национално радио и се отправиха към посолството на Русия.

Хиляди хора изразиха подкрепата си за Украйна и показаха, че руската пропаганда няма чак толкова голяма почва у нас. Показаха цивилизационния избор на България и доказаха, че принадлежим към евроатлантическото пространство.

16-22 юни 2022 г. Протести в защита на Никола Минчев и правителство на Кирил Петков

Свалянето на кабинета „Петков“ започна със свалянето на Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ от поста на председател на Народното събрание. Той бе освободен с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и ИТН на 16 юни 2022 година. Това предизвика протести в защита на Минчев и правителството.

Хиляди граждани обкръжиха сградата на парламента на 16 юни т.г., за да покажат подкрепата си към освободеният председател на парламента Никола Минчев.

Насъбралите се граждани скандираха „Мафията вън“, „Тошко, вън“ и аплодираха депутатите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Протестът протече мирно, въпреки че „Възраждане“ получи доза „народна любов“ от демократичните граждани под формата на освирквания. Същото се случи и с депутатите от ДПС, ГЕРБ и ИТН, които се показаха пред гражданите.

Всичко това се случи с голяма роля на „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, която изтегли министрите си от управлението и на практика бутна кабинета. На 8 юни 2022 година във Facebook изявление лидерът на ИТН посочи две причини за това – намерението да се вдигне ветото над Република Северна Македония и актуализацията на бюджета. Вижте повече.

Тогава Трифонов обвиняваше Петков, че взима еднолично решение за РС Македония. По-късно се оказа обаче, че парламентът ще решава по въпроса и в никакъв случай Петков, камо ли сам.

По думите на Трифонов проблемът с актуализацията беше, че се харчат милиарди. По думите на ПП проблемът бил, че правителството отказало да се правят плащания към пътностроителни фирми по инхаус поръчки.

22 юни 2022 година. Беше свален кабинета „Петков“

Правителството на Кирил Петков бе първото, свалено с успешен вот на недоверие след падането на комунистическия режим в България. Недоверието към кабинета „Петков“ бе гласувано от ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ“ и „Възраждане“.

При свалянето на кабинета „Петков“ протестите се повториха, генерирайки изненадващо силна гражданска енергия. На протестите имаше не само привърженици на ПП и ДБ, но и надпартийни представители на гражданското общество, настояващи за модерна, европейска, евроатлантическа България.

Лозинг, издигнат по време на протеста в защита на Никола Минчев

24 юни 2022 година. Вдигнахме ветото над РС Македония за ЕС

Народното събрание на България гласува държавата ни да приеме т. нар. френско предложение за разрешаване на спора между България и Северна Македония. Това означава, че ако българските условия, посочени в споразумението, бъдат изпълнени от Северна Македония, България ще вдигне ветото си върху началото на преговорите на РС Македония за присъединяване към Европейския съюз.

В предложението на „Демократична България“, което беше прието, е записано, че България ще подкрепи европейската интеграция на РСМ, ако Северна Македония спазва условията в Договора за добросъседство от 2017 година и Протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия, както и ако са спазени правата на българите, включително чрез вписване в Конституция на РСМ. В решението е записано още, че Европейският съюз трябва да гарантира за тези български условия.

Френското, а всъщност европейско предложение, за решаване на спора между България и Северна Македония беше посрещнато с недоволство от определени групи и в двете държави. И у нас, и в съседката ни се каза, че приемем ли, предаваме националните си интереси.

С вдигането на ветото обаче България прехвърли горещия картоф на Македония. Страната ни направи това, което се искаше от нея, като остави Северна Македония да решава сама за бъдещето си, спазвайки важни условия. Така едновременно постигнахме разумно решение, но и не изпаднахме в европейска изолация.

3 юли 2022 година. България експулсира 70 руски дипломатически служители 

България, при правителството „Петков“, експулсира 70 руски дипломати и служители на Посолството на Руската федерация в България. Те отлетяха за Русия малко преди 18:00 часа на 3 юли.

Снимка: БНР

- Advertisement -

Причината за изгонването – данни, че това са били шпиони на Русия у нас. Това бе първото толкова мащабно експулсиране на дипломатически служители от страната ни. С него България показа воля да се откъсне веднъж завинаги от руските зависимости. Кабинетът, който го направи, беше свален.

„Отзоваваме 70 руски дипломати. Всеки, който работи за чужди интереси, ще бъде призован да се върне обратно в страната, откъдето е дошъл“, посочи тогавашният премиер Кирил Петков. „Голяма част от тези хора са работели директно за чужди служби и дипломатическата им роля е била под прикритие“, допълни той.

„Стари изпитани механизми на руските служби са да прикриват най-важните си разузнавачи на невидими позиции като градинар, шофьор, готвач. Имайки предвид липсата на дипломатически опит у г-жа Митрофанова, няма пречка личният ѝ шофьор да е водещият офицер“, каза тогава ген. Атанас Атанасов, съпредседател на „Демократична България“.

На 2 юли т.г. Лена Бориславова, тогава началник на кабинета на премиера в оставка Кирил Петков, посочи, че още от февруари службите разполагат с данни за обществени и политически фигури в България, които получават пари от Русия за пропаганда. Възнаграждението“ е 4000 лева на месец, обяви Бориславова.

5 юли 2022 г. Катастрофата на „Черни връх“

На 5 юли 2022 г. в София, България, докато е дрогиран, Георги Семерджиев превиши разрешената скорост с джип с фалшиви номера и без шофьорска книжка. Той мина на червено, блъсна такси и уби две жени на 21 и 26 години на тротоара.

Ужасяващата смърт на две млади жени на столичния централен булевард „Черни връх“ се превърна в еманация на корупцията. Причините за това бяха съмнителните обстоятелства около бягството на шофьора на колата-убиец от мястото на инцидента, в която бяха намесени действия на служители на МВР.

След това пък последваха уволнения в МВР, започнаха проверки под ръководството на служения министър на вътрешните работи Иван Демерджиев.

Въпреки множеството неизвестни около казуса, едно е ясно – през тази катастрофа видяхме колко гнила би могла да бъде системата на държавата, макар и към момента нищо да не е сигурно, да става въпрос повече за догадки. Видяхме и необходимостта от спешна реформа, дори реподбор на кадрите в МВР.

5 август 2022 г. Протести срещу руското газово иго

протест - газпром
Снимка: БТА

На 5 август т.г. се проведе първия от серията протести срещу енергийната политика на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, срещу самия Радев, срещу руската газова робия и срещу нови отношения с „Газпром“, който тогава вече бе спрял едностранно газа към България.

Опасенията тогава бяха, че служебната власт може да подпише нов дългосрочен договор с „Газпром“, тъй като настоящия договор – който руската страна не спазва, изтича в края на годината.

Към онзи момент служебното правителство усилено ни обясняваше, че не можем без руския газ, че едва ли не без него ще потънем в тъмнина и нищета. Впоследствие България дори се свърза с „Газпром“, за да помоли да разговарят с нас, но не разбрахме дали сме получили някакъв отговор, различен от това, че „Газпром“ си взима „тайм аут“.

Да преговаряш с „Газпром“ е като насила да скачаш в пропастта – вижте защо.

Протестите „ГАZwithme“ започнаха на 5 август и продължиха всяка седмица в продължение на месеци.

8 юли и 1 октомври. Церемония по приключването на строежа и церемония по откриването на газовата връзка с Гърция

На 8 юли т.г тогавашният български премиер Кирил Петков и гръцкият премиер и Кириакос Мицотакис се включиха в официалната церемония по приключване строителството на Междусистемната газова връзка Гърция – България.

„През последните 12 години бяхме свидетели на политическото нежелание на ГЕРБ да реализират този проект. Т.нар. евроатлантици реално скрито са работили за интереса на „Газпром“. Правителството доказа, че този проект може да бъде довършен в следващите шест месеца“, посочи тогавашният премиер в оставка в края на юли.

Интерконекторът бе започнат преди 12 години. Той се превърна в един от най-бавените проекти от времето на правителствата на Бойко Борисов. Началният срок на започване на проекта беше многократно отлаган в продължение на години, като в крайна сметка строежът започна през 2019 година. Крайният срок също беше многократно отменян.

Официално газовата връзка беше открита на 1 октомври.

2 октомври. Отново предсрочни парламентарни избори

След третия пореден предсрочен вот на 2 октомври, ГЕРБ се върна като първа сила. „Има такъв народ“ обаче потъна в политически небосклон, като не успя да мине бариерата за влизане в парламента.

финални резултати избори

След като формацията на Слави Трифонов участва в предходното редовно правителство и реши да се изтегли от управлението – като съответно бутне покълващите процеси на промяна и нормалност, ИТН бе наказана от избирателя. Така ИТН не влезе в настоящия 48-ми Парламент.

19 ноември 2022 г. Намирането на Сашко

12-годишният Александър от Перник изчезна на 11 ноември т.г. На 19 ноември той бе открит и спасен.

Дните между изгубването на детето и намирането му предизвикаха множество реакции, сякаш цялата държава следеше какво се случва. Чуха се множество обвинение към родителите на детето, в социалните мрежи се разпространяваха всякакви теории.

В крайна сметка – за щастие, детето беше намерено.

Случаят обаче показа няколко неща – както положителни, така и негативни. Първо, че хората си помагат. Второ, че доста често правим заключение, без да имаме цялата картина. Трето, че продължаваме да бъдем общество, което е недотам толерантно (бащата на детето беше разкъсван дни наред в мрежите). Четвърто, че когато става въпрос за деца, обществото ни има склонност да се обединява.

29 ноември и 1 декември 2022 г. Връщане на хартиената бюлетина и протести

Хиляди граждани излязоха на протест срещу изборните промени, вече прокарани от хартиената коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП.

Протест срещу хартиената бюлетина в София
Протест срещу хартиената бюлетина в София. Снимка: Калоян Янков/Facebook

Въпреки че бяха призовани от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, гражданите организираха протестите самоинициативно. Гражданската енергия показа и утвърди следната тенденция в гражданското общество у нас – най-честно то симпатизира на ДБ и ПП, като дори и да не го прави, си сътрудничи с тези формации за постигане на гражданските цели.

Наблюдава се и още нещо – гражданското общество няма нужда от покана за протест, няма нужда от превоз с автобус или от покриване на разход. Гражданското общество е живо и реагира само, по собствена преценка, оказва натиск и изразява позициите си пред политиците.

На 16 ноември се проведе второто четене на текстовете от Изборния кодекс в Комисията по правни въпроси, като заседанието продължи почти 18 часа. Именно това среднощно прекрояване на изборните правила предизвика такова бурно недоволство.

Самите промени бяха гласувани на второ четете на 2 декември 2022 г. Най-сещественото сред тях е, че хартиената бюлетина се връща във всички секции, а машинните разписки ще се броят на ръка. Така на практика ще имаме избор с каква хартия да гласуваме, но не и дали да гласуваме с машина. Машините пък бяха превърнати в принтери, тъй като разписките от тях пак ще се броят от членовете на избирателните комисии. Вижте още. 

Впоследствие президентът наложи вето върху изборните промени, като то вече беше преодоляно на в зала.

Източник: Debati.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече