Анализът на ИСА: България в края на 2022 – за първи път парламентарната демокрация е под угроза

2022 година започна с очакване за разрешаване на политическата криза, а завърши с нейното задълбочаване.

Деструктивността взе връх в поведението на политическите партии.

Политическата класа се изправи пред риска да се самокомпрометира в своята цялост.

Няма вече водеща институция, доверието към която е по-голямо от недоверието. Липсата на институционален стълб с положително салдо в рейтинга зарежда обществения климат с нестабилност и непредсказуемост.

Формулата, която проработи през 90-те чрез кабинета на Димитър Попов, в днешните условия изглежда неприложима. Правителството на Попов като антикризисно стана възможно след съгласие между основните опоненти, докато сега двата полюса около ГЕРБ и ПП остават абсолютно непримирими.

Връщането на доверието в изборния процес става първостепенна задача пред политическия елит. Засега – без изгледи за положително развитие. С промените в Изборния кодекс тече процес в обратната посока.

Най-негативен сценарий са нови избори и втора патова ситуация. Това ще уплътни тезите, че моделът е изчерпан, но в същото време нов няма да може да бъде създаден.

Условие за излизане от кризата е връщане към ценностите и предимствата на парламентарната демокрация.

Конфликтът статукво-промяна не може да бъде замразен. Лидерите на ПП биват компрометирани със серия от атаки по различни линии и поводи, те самите правят грешки, но обществените настроения за промяна остават и те ще търсят своите политически носители.

Проектът за правителство на проф. Николай Габровски изигра ролята на тест – дали е възможно да мине в парламента, изваждайки мандатоносителя от своеобразния политически фризер. Не мина.

Факт е обаче, че от началото на политическата криза това бе най-сериозният опит на ГЕРБ да се състави кабинет с негов мандат.
Самата формула има и недостатъци, и предимства.

Кандидатът за премиер демонстрира нагласа за консенсус като водещ белег на евентуалния му мандат. Но такъв тип правителство по правило се търси с последния мандат, когато шансовете за кабинет с политически профил са се провалили

Основният политически опонент на ГЕРБ вече не е БСП, а „Продължаваме промяната“. Оттук може да се направи извод, че поне на теория опцията за успех на третия мандат (експертно правителство ала „Габровски“ с участие и на БСП) не е заключена.

С номинацията на акад. Николай Денков се търси политически почерк на втория мандат в контраст с този на ГЕРБ.

Партиите, които оформят носещата конструкция на втория мандат – ПП и ДБ, са в сложна ситуация, която не им дава много възможности за избор: правителство на малцинството ще бъде своеобразен заложник; редовно правителство с третия мандат ги поставя в дълбока опозиция и ще намали шансовете им за успехи на местните избори; предсрочни парламентарни са риск за всички политически сили.

Реализацията на третия мандат е под голям въпрос, а при провал се задават нови парламентарни избори, където промяната в електоралната картина ще се определя на първо място от разочарованието на гражданите.

Парламентът работи при високи градуси на напрежение.

Приоритет за всяко ново Народно събрание е конституирането на мнозинство и избор на правителство и точно в тази основна задача то се проваля.

Няма казус, който в условията на политическа и комуникационна криза да не се превръща в скандал.

Поведението на партиите прилича на политически амок – гласува се на инат и се приемат дори текстове, чиято съвместимост с конституцията е под въпрос.

С разделен политически елит, неспособен на компромиси, страната ни отслабва на международния терен, където трябва да се защитават интереси и национални гледни точки.

Разединено общество и вътрешно конфронтиран елит не могат да изградят силна държава.

Патовата ситуация вече изнервя всички участници в политическия процес.

Във всички партии личи умора от перманентната предизборна ситуация, липсата на нови развития и перспектива.

Падащата подкрепа към всички партии е симптом за екзистенциална криза на партийната система. Партиите трябва да намерят сили и ресурс за вътрешно обновление.

Увеличават се критиките и реалните индикации, че държавният глава съсредоточава в себе си много власт, непропорционална на по-малките му конституционни правомощия. Ако този факт може да бъде донякъде обяснен чрез задължението му да излъчва служебни правителства, то разривът му с опонентите на ГЕРБ и ситуационното сближаване на партията на Борисов, провокират подозрения за концентрация на неформална власт.

Острата конфронтация на Радев с ПП („шарлатания“) и ДБ („войнолюбци“), които работиха за втория му мандат, водят до извода, че с днешна дата той налага визия, която не е легитимирана през избори.

Казано с един популярен израз „избирателите гласуваха за едно, подкрепяйки Радев, а получиха друго“.

Радев се чувства силен, когато води война, а не когато управлява мира.

Четвъртото служебно правителство, назначено от президента, в най-голяма степен може да бъде наречено второто му „Аз“.

С кабинета „Донев“ той изключи всякакви рискове от евентуална бъдеща еманципация, каквато реализираха например Кирил Петков и Асен Василев. Това е и разбираемата причина, поради която всички конфликти, които президентът има с политически сили, се пренесоха и към изпълнителната власт.

Казусът „Шенген“ е провал на временната власт и тя, както и президентът, влязоха в кризисен пиар.

Според социологически данни войната е преформатирала съотношението в подкрепата Изток-Запад, като групата, която е имала симпатии едновременно към Русия и към Запада, след началото на войната е оттеглила подкрепата си за Русия на Путин. Това е електорален дял, който би гласувал за мир, ако можеше да избира между войната и мира.

ПРОГНОЗА НА ИСА е, че при ескалация и участие на България във войната с жива сила отношението отново може да претърпи трансформация.

Положителна динамика регистрираме в сектор „Сигурност“, но дълбока реформа все още не е започнала.

Периодът на напрежение между МВР и прокуратурата изглежда преодолян.

От гледна точка на завръщането си като първа политическа сила след изборите през октомври за ГЕРБ годината бе успешна.
Но не и от гледна точка на основната за партията цел – да излезе от политическата изолация.

В опитите да спечелят подкрепа ГЕРБ черпят аргументи от външна за партията среда – войната, икономическите трудности, нуждата от стабилност. Всичко това е така, но очевидно не е достатъчно за заличаване на стигмата.

Атаките на статуквото държат в кондиция ПП, както и общата орбита ПП-ДБ.

С удължаване на времето за преговори преди втория мандат Николай Денков получи възможността да играе на терена на партийния пиар.

ПП се движат по ръба между институционализация и революционни промени.

Младите гласоподаватели с добро образование остава таргет групата на партията.

ДПС запазиха висок политически профил през цялата 2022 година.

Партията подкрепи номинирания с първия мандат проф. Николай Габровски, критикувайки в същото време ГЕРБ за недостатъчните усилия за осигуряване на необходимата подкрепа.

ДПС е готова за предсрочен вот, като спадът в подкрепата за нея е незначителен и най-малък в сравнение с останалите формации.

Като опозиция на евроатлантическия консенсус „Възраждане“ си отвори терен за солови акции, провокации и скандални акции. България има своята антисистемна евроскептична партия, която регистрира възходящ тренд през годината, но стигна тавана си.

Костадин Костадинов заличава границата между реториката на социалните мрежи и реториката на политическия елит. Обстоятелство, което има потенциал за лумпенизиране на масите.

Годината бе сложна за БСП, а динамиката около партията – много силна, като продължи и през декември, когато левицата бе активна по ключови въпроси в парламента.

С последователно движение по социалния вектор темата за минималната работна заплата излезе много напред в дневния ред, като тук съюзник на БСП станаха синдикатите.

БСП генерира събития, които ще останат като нейна запазена марка през 2022: направи социалния разговор по-плътен във време на инфлация, военен конфликт и конфронтация; имаше балансираща роля в правителството на Петков; деблокира парламента с избора на Вежди Рашидов.

Спорно остава дали връщането на хартиената бюлетина ще има позитивно влияние върху изборния процес.

ДБ няма друг избор, освен да продължи плътното си взаимодействие с ПП. Отделянето от неофициалния съюз и евентуално сътрудничество с ГЕРБ ще я „потопи“.

Влизането на „Български възход“ в 48-то НС бе до голяма степен изненада, но едно от възможните обяснения за добрия дебют е очакването, че формацията ще има про-руски профил. Това не се потвърди и се съчета с неясно позициониране по линията промяна-статукво. Кадровият й ресурс се оказа ограничен.

В месеца на дядо Коледа/дядо Мраз, традиционно бюджетът/министърът на финансите отвори торбата и раздаде доста подаръци. Бюджетът все повече се опитва да направи всички доволни, а всички са все по-малко доволни. Българският вариант на капитализма не носи благодат на всички граждани заради слабата конкуренция на вътрешния пазар и ясни тенденции на монополизъм в редица пазарни сегменти, данъчни провали, но най-вече заради сивата икономика. Поради недеклариране на заетост и данъци ние не знаем кои са бедните, а още по-малко колко са бедни.

Непрекъснато, включително в най-добрите икономически години, се натрапва, че сме в криза, че сме най-бедни, че икономиката ни е най-лошата и т.н. Тази мантра нанася сериозни поражения в политическия и икономическия живот, но и в личния живот на хората.

Истината за българската икономика е в числата.
Очакваният икономически растеж е за над 3,3% без да се отчита последния месец на годината, който по традиция е силен. Така българската икономика се нарежда точно на средното равнище в ЕС.
Безработицата е близка до пълната заетост на исторически ниски нива от 3,7%.

Годишната инфлация (на база ноември) е висока – 11, 5%, но е сред средните нива на инфлация в ЕС.

Растежът на износа за трети страни спрямо предходната е с 40,8%, а за ЕС с 43,9%.

Енергийният баланс показва добри показатели: с 8,3% е нараснало производството на електрическа енергия към 15 декември за 2022 спрямо същия период на миналата година, износът е нараснал са над 30%, а повечето държавни енергийни дружества, включително НЕК, отчитат двойни печалби и по този начин подпомагат бюджета в намаляване на тежестта върху бизнеса от по-високите цени.

Глобалните и европейските компании ще бъдат изправени пред по-тежки условия през 2023 г. в среда, белязана от забавяне на икономическия растеж, скок на цените, неравномерно нарастващи лихвени проценти и изостряне на международната политика и напрежения. Инфлацията ще продължава да е тук и тя е нашето „наказание“ за дългите години ниска инфлация и стимул да оправим финансите си и да не прекаляваме с раздаването и харченето, тъй като то движи цените и инфлацията.