Богатите също си имат проблеми. Само че ги решават, возейки се в скъпи лимузини, носейки часовници за няколко хиляди и костюми на цената на годишна заплата. Но все пак животът им не минава безоблачно.
Свръхбогатите пък са изправени пред сериозна дилема – как да оцелеят след края на света.
Tе се притесняват от сметки и кредити, а от нова пандемия, ядрена война, компютърен вирус, който може да „занули“ всичко или от климатична катастрофа.
Това разказва в книгата си Оцеляването на богатите писателят Дъглас Ръшков, пише The Guardian. Известният американски автор разказва за една своя любопитна среща с няколко души от ешелона на свръхбогатите – шефове в големи техфирми и хеджфондове.
Когато бил поканен, той решил, че ще изнася лекция, но се оказало, че не точно така. Ръшков разказва, че тайната среща била някъде в средата на пустиня. Дотам пътувал часове, а накрая се събрал в едно помещение с няколко души, които не се интересували от подготвената от него лекция. Вместо това имали съвсем конкретни въпроси какво да правят, когато дойде „Събитието“.
Така свръхбогаташите определели бедствие, което може изцяло да промени живота на планетата. Независимо дали става дума за климатична катастрофа, военен конфликт или пандемия. Някои вече били започнали да действат.
В публикация за The Guardian Ръшкоф споменава някои от компаниите, към които ултрабогатите се обръщат, за да организират своето оцлеяване, сред които Vivos и Rising S Company.
Един се похвалил, че довършва строителството на собствен бункер. Друг, че е уредил охраната – наел бивши служители на морската пехота на САЩ. Но оставали множество нерешени проблеми.
Например как да платиш на тези хора, ако се предположи, че при апокалиптично събитие никой няма да се интересува от пари? Как да успееш да опазиш хранителните си припаси, за да не те ги вземе някоя изгладняла и ядосана тълпа? Колко време можеш да издържиш скрит? И какво да правиш след това?
„Опитах се да ги вразумя. Аргументирах се, че партньорството и солидарността са най-добрият подход, когато си изправен пред дългосрочни предизвикателства. Ако искате лоялност от своите охранители в бъдеще, отнасяйте се с тях като с приятели сега, казах им. Недейте да инвестирате само в оръжие, патрони и охранителни системи, инвестирайте в хора и отношение. Те въртяха очи, сякаш им говоря за някаква отнесена хипарска философия“, пише Ръшков.
Той добавя, че в един момент е осъзнал, че това е всъщност разговор за бъдещето на технологиите. Някои мислят за колонизиране на Марс, други се опитват да спрат процеса на стареене, трети имат намерение да клонират мозъците си чрез суперкомпютри, за да се подготвят за дигиталното бъдеще. Всички тези намерения нямат толкова общо с добруването на човека, колкото с неговото запазване.
„Тяхното невероятно богатство им позволява да бъдат обесебени от идеята как да се изолират от една бъдеща опасност, независимо дали става дума за покачване на морските нива, масова миграция, болести или изчерпване на ресурсите. За тях бъдешето на технологиите е свързано само с едно: запазване на тези от нас, които ще оцелеят“, казва Ръшков.
Това са същите хора, които преди десетилетия предричаха, че технологиите ще променят живота на всички и призоваваха да се инвестира в такива компании. Сега са принизили технологичното развитие до някаква видеоигра, в която те могат да спечелят. Независимо дали ще е бягство в открития Комосос или в Метавселената.
Има нещо ново в тази концепция, подчертава Ръшков. Никога досега най-мощните и богати членове на човешкото общество не са полагали толкова усилия да осигурят себе си в един бъдещ свят, непригоден за всички останали. В настоящето обаче този стремеж се подпомага и от технологиите. Резултатът е, че всеки с достатъчно силни социопатски наклонности в един момент може да бъде възнаграден с контрол и преимущество над другите.
А в крайна сметка всичко това може да се окаже безполезно. Защото краят на света може и да не е зад следващия завой, както някои милиардери си мислят.
Източник: profit.bg