В сезона на референдумите – президентски, за евро и левове, смятаме, че вълната трябва да се яхне, както подобава и да се отдадем на изобилие. И понеже тъй или иначе се явяваме на избори 2-3 пъти годишно, защо да не добавим и 16 референдума, за да може най-сетне да се сдобием със залипсвалото ни чувство за пряко участие в политическите процеси.
Затова, ето няколко идеи, които трябва непременно и в максимално кратък срок, да се подложат на гласуване.
1. Референдум за свикване на Велико народно събрание, което да реши дали да свика Грандиозно народно събрание
Понеже в момента е много лесно, бързо и евтино да се свика Велико народно събрание, което да прави констутиционни промени, процесът трябва да стане малко по-тежък. Поради това обстоятелство, видимо за всички, предлагаме конституционните промени вече да могат да се инициират само от Грандиозното народно събрание. А дали да се свика то, ще можем да разберем едва когато свикаме Велико народно събрание – едното ще следва по петите другото. Ако във Великото ще има някакви си 440 депутата, то в грандиозното биха могли да участват 80 000 депутата, за да може демокрацията да бъде представена тотално и пълнокръвно, както и отдавна да решим основен проблем – че депутатите ни са винаги малко.
2. Референдум за Хелоун и Богоявление
Подобен референдум най-сетне може да намери ключово решение на наболял и ключов за управлението на страната проблем: дали да може да се одумват всички, които празнуват Хелоун и дали да може да се одумват другите, които милеят към скачането за кръста на Богоявление. Самият въпрос може да се формулира именно по този начин:
„Да имат ли право гражданите да одумват костюмираните за Хелоун“? (Да/Не)
„Да имат ли право гражданте да одумват кръстта на Богоявление?“ (Да/Не)
И нека гражданите отговорят, преди да одумват.
3. Референдум за завръщането на стари партии в политиката
Струва ми се, че твърде безпрепятствено партии от близкото минало придобиха, както НДСВ, навикът да се завръщат тържествено, за да получат по 0,3 % внимание (прогноза). Подобни реанимации имат и леко зловещ характер, подобна на легенди за възкръснали под формата на вампирясване същества, заради което правната уредба трябва да изясни законовите основания. Въпросът на референдума би гласял:
„Ако една партия вампиряса, съгласни ли сте да броди посред бял ден отново, едно, две или три десетилетия по-късно?“
Суверенът да решава – ако иска суеверно, ако иска не.
4. Референдум за номадски премествания на политици в твърде бърз срок
Не че човек не може да се променя, но когато преминава от антагонистични една към друга партии – например от ДСБ към БСП и после към ПП, би трябвало законът да санкционира подобно поведение. Въпросът на референдума ли? Ето го:
„Ако един политик смени повече от две партии в рамките на 4 години, можем ли да смятаме, че политическата му полигамия има достатъчно общо с полигамията на проституцията, за да забраним подобно номадство?“. Ето, заспа.
5. Референдум за задължаването на Дeлян Пeeвcки да ходи да парламента и да не ходи като бабаит през кулоарите
След като този въпрос не може да се реши толкова години по етичния, морално препоръчителен начин, дойде време и да се произнесе суверена. Въпросът ми се струва очевиден. Той гласи:
„Е ли Делян Пeeвcки длъжен да идва в парламента, след като е избран за депутат, и по възможност няма ли да стане по-хубаво, ако не се появява само на вот на недоверие, а припряни журналисти да му бутат като на султан микрофона, надявайки се да изкопчат малко повече от 5 тъпи думи от него, докато той се придвижва бабаитски из кулоарите, в някаква степен въодушевен от това, че хем никога не се появява, хем когато дойде неминуемо е обсипван с внимание“?
Ето: пряка демокрация в пряк текст.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com