Сбогом на илюзиите: Да си българин в Северна Македония е срамно

Вместо в повод за обща почит честването на 151-вата годишнина от рождението на Гоце Делчев се превърна в най-острата фаза на отношенията между България и Република Северна Македония (РСМ) за последните 30 години. Те практически са замръзнали и по всичко изглежда, че нито една от двете страни не е готова да направи компромис за постигане на съгласие, по който и да било въпрос.

Ако в този конфронтационен блокаж има нещо позитивно, то е, че клишетата и илюзиите сякаш отидоха на втори план и отстъпиха място на реалността. Макар и изпълнена с препятствия и трудности, видимата реалност е по-добрият вариант от самозалъгването и следването на фикции.

Стана ясно, че с хората от Северна Македония може и да сме братя, но очевидно не само не се разбираме, но и сме скарани. А, когато братя се скарат, е далеч по-сложно, отколкото ако това се случи между непознати. Тук би трябвало да се разделим с илюзията, че основният проблем в отношенията между двете държави са политиците. По принцип политиката е само израз на обществени тенденции, които не са предизвиквани, а само са изразявани от нея. Затова и очакването, че ако правителствата на двете държави се сменят, ще се смени и цялостният фон на отношенията, е илюзорно.

Най-голямата партия в РСМ ВМРО – ДПМНЕ е възприела изцяло антибългарска линия и я пропагандира под формата на популизъм. Това принуждава СДСМ и дори албанските партии, които декларират проевропейски позиции, да втвърдяват тона към България и българите, за да не губят гласове. Изводът от тази ситуация е, че в македонското общество има достатъчно антибългарски заряд, за да може антибългарската теза да бъде харесвана и подкрепяна. Тази теза печели гласове и това, а не думите и действията на македонските политици, които я изразяват, е големият проблем.

За да стигнем още по-далеч в изчистването на илюзиите, е важно да кажем, че да си българин в северна Македония е проблем не само от гледна точка на спазването на основните човешки права, но и от гледна точка на статуса в обществото. Да си българин там означава, че си втора ръка човек и маргинал. Това е причината от над 100 000 български граждани в Северна Македония, които са доказали българския си произход, по време на преброяването да се впишат едва около 3000. Просто да си българин в Северна Македония е срамно. Този срам е възпитаван в продължение на 80 години. И до днес в македонските учебници по история официалната теза натоварва думите „българин“ и „България“ с изцяло негативна конотация. Маргинализирането на антибългарската пропаганда, която се води на официално ниво в македонските училища, а не „краденето на история“, би трябвало да бъде една от основните задачи на прословутата историческа комисия, която също е блокирала от няколко години насам. Защото няма македонски историк, който да може да открадне българската история, но да формира и отглежда антибългарски настроения може всеки учебник по история.

Тук идва въпросът какво да правим с общество, което в по-голямата си част не просто не ни харесва, но и ни възприема като опасност? На първо място би трябвало да променим оптиката си по отношение на Северна Македония. Нужно е да променим изцяло подхода си към тази държава и от абстрактни и чувствени понятия като „братска любов” и „един народ в две държави”, да преминем към конкретни изисквания като спазване на правата на българите в Северна Македония и маргинализиране и премахване на антибългарската пропаганда в македонските учебници по история. Българската дипломация и политически елит, както и българското общество, трябва да си дадем ясна сметка, че на югозапад не граничим с братска страна, а с проблемен съсед. Докато не констатираме ясно този факт, ще губим ценно време в откриване на безсмислени самолетни линии София – Скопие и ще се самозалъгваме, че някое следващо правителство в Северна Македония ще се окаже добронамерено към България.

Добрата новина е, че в това отношение България може непрестанно да се позовава на Френското предложение, което беше прието от двете държави и зад него стои гаранцията на ЕС, че ще бъде спазвано. В Европа трудно може да бъде разбран българо-македонският спор за произхода на цар Самуил и Гоце Делчев, но много добре може да бъде осъзнат фактът за сеенето на омраза срещу България и хроничното нарушаване на правата на българите. Другата добра новина е, че през последните години в българското общество, както и в политическия елит на страната, съществува консенсус по отношение на Северна Македония. Това означава, че които и партии да излъчат следващите български правителства, то в политиката към тези наши съседи ще има приемственост. Въпросът е тази приемственост да може да изкристализира в конкретни и прагматични цели, а не да съществува под формата на абстрактни и романтични пожелания.

Важно е да имаме реалистични очаквания по отношение на Северна Македония и да спрем да залагаме на политиката „всичко или нищо и то веднага”, защото историята показва, че от подобни залози обикновено получаваме национални травми и след това нищо. Няма как България и Северна Македония да се слеят в една държава, но това не означава, че не можем да конструираме българско влияние в Северна Македония. Само че това влияние има своето финансово измерение. И въпросът тук е колко средства от парите на българския данъкоплатец на година в продължение на десетилетия сме готови да даваме за провеждане на пробългарска политика в Северна Македония Преди да сме отговорили на този въпрос, няма как да правим каквито и да било планове и да очакваме каквито и да било резултати. Трябва да бъде ясно, че до момента България не е водила ритмична и последователна политика на инвестиране в българско влияние в Северна Македония. Имало е различни пориви в различни моменти, но това са били по-скоро моменти на импулсивност, които са отмирали бързо. Затова замръзването на българо-македонските отношения е подходящото време, в което да направим равносметка и на своите грешки по отношение на тази държава. Защото те също са част от причините да стигнем до ситуация, в която вместо да имаме съюзник, да се окажем с проблемен съсед.

Автор: Тома Биков

Източник: Filtar.bg