Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, са се питали средновековните схоластици. Днес у нас един политически сюжет извежда на преден план сходен въпрос: колко точно дяволии може да направи ГЕРБ в услуга на почетния консул на Русия Георги Гергов чрез и за Пловдивския панаир. Отговорът: много – по всичките вертикали и хоризонтали на властта, както и по цялото й географско разположение. При това – продължително във времето. И страшно много лъжи могат да бъдат изречени покрай всичко това!
Който не вярва, нека проследи ретроспекцията по-долу. Тя обхваща единствено скандала с Изложението, течащ от есента насам и корените му. Не включва всички подробности, защото за изреждането им е нужен том. Въпреки това е показателна:
През 2012 г. във Варна се появяват заедно министрите на финансите и на културата Симеон Дянков и Вежди Рашидов. Казват, че приоритет на ГЕРБ е да зарадва варненци с решаването на проблема с т.нар. Дупка – притежаван от Гергов парцел в центъра на града, но нестопанисван, като една от причините за занемаряването е наличие на археологически ценности там (пловдивчанинът придобива земята в годините по-рано чрез серия държавни и общински действия и бездействия, за разказването на които е нужен още един том). Скоро правителството пада, но заклинанията, че
варненци ще бъдат ощастливени
остават.
Така през 2016 г. вторият кабинет на ГЕРБ публично обявява, че смята да подари 49-те процента държавни акции от Пловдивския панаир на общините Варна и Пловдив. Другите 51%, след любезното съдействие в предишното десетилетие на БСП и СДС, се държат от Гергов. По-голяма част от дарения дял – 29%, взема Варна, като идеята е да ги замени за въпросната Дупка – да се превърне тя най-после в нещо полезно. И двете общини се управляват от ГЕРБ, би следвало нещата да протекат гладко. Но в общинския съвет на Пловдив се разиграват циркове – „вземаме акциите, няма да ги вземем“. Варненският съвет ги взема, но и там не се минава без циркове – кметът Иван Портних тръгва да разправя, че
Варна ще организира Пловдивския панаир!
В началото на 2017 г. обаче пада второто правителство на Борисов. А и гръмва скандалът ЦУМ-гейт, в който основен участник е Гергов. Публичните панаири между ГЕРБ и Гергов са временно преустановени. Партията майка нарежда на отрочетата в Пловдив и Варна да върнат акциите. Общинските съвети гласуват съответните решения.
Макар и неуспешна, в сагата дотук личи ясната цел Гергов да увеличи акциите си в Панаира. Също и държавата да му помогне.
Идва ред на третото правителство на ГЕРБ. С него и нов напън Дупката да бъде „запълнена“ за благото на варненци. Но вместо чрез заменки, се играе на сигурно. И се
запълва не тя, ами джобът на бизнесмена –
с 43.2 млн. лв., отпуснати от правителството на община Варна, Дупката е откупена. Портних обявява в навечерието на местния вот през 2019 г. анкета сред гражданите – в какъв земен рай да бъде превърната тя. Следващата година в нищо не е превърната. И по-следващата. Така е до ден днешен. Стои празна и изоставена, а варненци – неощастливени. Ясно защо – просто никога не е била цел на упражнението.
През есента на 2021 г. държавата вече не се управлява от ГЕРБ. Варна – да. И изведнъж Портних предлага на общинския съвет 29-те процента от Панаира да бъдат апортирани в дружеството „Пълдин Туринвест“. То също е управлявано от Гергов. Именно чрез него той контролира Панаира, като назад във времето е достигнал мажоритарния дял чрез увеличение на капитала (броите ли томовете?). Но да поспрем! Какво точно ще апортира Варна, след като през 2017 г. централното ръководство на ГЕРБ и общинският съвет са разпоредили акциите от Изложението да бъдат върнати на държавата? Варненската публика е ошашавена. И блесва една дълго крита истина – Портних никога нищо не е връщал. А апортира ли Варна акциите в „Пълдин Туринвест“, контролът на Гергов в Панаира ще се увеличи на 79% (как точно – виж схемата в галерията). Равносметката като цяло ще е: хем
Дупката му е платена с 43.2 млн. лв., хем увеличава влиянието в Изложението.
Старата цел да притежава по-голям контрол върху Панаира става изпълнена, а милионите са бонус. Бизнес удар ли е, че да го опишеш?
Да продължим с хронологията. През 2021 г. служебният министър на икономиката Даниела Везиева (тя отговаря за 20-те процента, върнати от Пловдив) е против апорта, под тепетата също се чува недоволство. Настава гражданско възмущение. Първоначално варненският общински съвет не се произнася по апорта, но после го одобрява. Стартира съдебна сага може ли да бъде извършен той, която приключва около година по-късно с положителен отговор. И така стигаме до събитията от миналата есен, когато след контрадействия на „Демократична България“ (ДБ) и протести на пловдивчани започна нов съдебен спор. Той спря засега схемата. Спорът изхожда от това, че дял в „Пълдин Туринвест“ има и община Пловдив. Като съсобственик тя може да се възпротиви на приемането на варненските акции в дружеството. И в крайна сметка обжалва в съда. Но се случи след
нови луди циркове и панаири –
кметът Здравко Димитров трябваше да бъде каран едва ли не насила да обжалва, съветниците на ГЕРБ казваха едно, правеха друго, бойкотираха сесия. По едно време заедно с колегите си от местното БСП (под контрола на Гергов и разжалвани от Корнелия Нинова, която през 2021 г. го изключи от партията), гласуваха противоречиво решение, та трябваше да бъде преправено. Стигна се дори до импровизирани митинги и почти реални сблъсъци, след като Манол Пейков от ДБ поведе хора да проконтролират какви ги върши представителят на общината на акционерното събрание на „Пълдин Туринвест“.
Ако дотук смешното и сериозното вървяха ръка за ръка, следва да се отбележи, че в събитията от есента имаше и единствено смешни моменти. Така например Гергов тъй се разбърза да приеме апорта в „Пълдин Туринвест“, че първоначално насрочи акционерното събрание без спазване на сроковете. Трябваше втори път да го насрочва. По едно време, насред суматохата, той извади и прашясалата идея да предостави терен от Панаира за сграда на пловдивската опера.
Гергов винаги е бил почитател на културата,
да не си помислите друго!
Завесата към момента бе спусната от анкетна комисия в парламента, която поради липса на време на свърши нищо. Успоредно ДБ настоява Варна да върне подарените акции от Панаира на държавата. Варненската управа обаче отвръща, че е готова да се раздели с тях срещу 16 млн. лв. (макар да не е коментирал темата, осребряването в полза на местната хазна вероятно е легалният мотив на Портних да ги запази).
В крайна сметка, до момента, като се тегли чертата, могат да бъдат направени следните изводи:
– Тодор Колев пееше „На морето – дупка“. Има я и днес, в нея изтичат държавни милиони.
– В името на това се лъже безобразно. Нагло и безскруполно.
– Независимо че в казуса постоянно са замесени местните власти на Пловдив и Варна, е ясно, че те абсолютно нищо не могат да извършат без централни разпореждане и благословия. Кой благославя в ГЕРБ, е ясно, да се свети името му! И след като върши всичко това в полза на пловдивския бизнесмен, може да се предположи обосновано, че
не го прави безвъзмездно.
Цялата история един ден може да се завърши с „Ама аз съм го виждам само 2 пъти“ или „Никога не е бил от моята партия“.
– Фактът, че ГЕРБ не спря да прави услуги на почетния руски консул дори в разгара на войната в Украйна, показва не само, че тя не е евроатлантическа партия. Ами и че гореописаните зависимости са много силни.
– Всичко това ощетява обществото не само пряко с пари. А и чрез съпътстваща съсипия – нещата с Дупката са повече от забатачени, Панаирът в момента е просто сгради.
– Единствено и само обществената активност може да минимизира щетите. За съжаление – не изцяло и временно.
Много, много битки предстоят още. И много, много томове с отвратителни страници ще четат един ден поколенията.
Автор: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Източник: „СЕГА“