- Advertisement -
Страните във война се стараят да демонстрират единство, както прави и Украйна. Ярки личности като кмета на Киев Виталий Кличко, при знаци на напрежение с ръководството, отстъпват, за да уверят, че политиката е на заден план, докато е под въпрос съществуването на държавата.
Рано или късно обаче политиката надделява и дните преди годишнината от нахлуването на Русия на 24 февруари 2022 г. показаха това.
Украинският президент Володимир Зеленски доби световна слава, след като вече бе прочут в цяла Украйна покрай комедийното си шоу, но – най-вече – покрай сериала „Слуга на народа“. В него учителят по история Васил Холобородко неочаквано става президент, изправя се срещу корупцията, олигархията, Международния валутен фонд и – накрая – разпада на страната. При това – без Русия почти да се споменава.
Днес Зеленски пише история, различна от Холобородко, в която, за разлика от тази на героя му, „Русия“ е ключова дума. Войната обаче даде неочакван (дори в света на героя му) тласък на политическия му образ. Избран на балотаж през 2019 г. със 73 процента от гласовете, той бързо се сблъска с охладнелия ентусиазъм; вотът в негова подкрепа бе протестен, очакванията – високи. Към май 2020 г. вече го подкрепяха едва 40% от украинците, година по-късно – 30, дни преди инвазията – едва 24.6.
Всичко, което трябва да знаете за:Изборът на редактора (3708)
Дали статистиката от 91% подкрепа след инвазията – представена от същата агенция във военно време – отговаря на действителността? По-важното е как той ще продължи: изпитанията пред него само се увеличават година след като войната поне за малко промени ролята на Зеленски и очакванията към него; реформите, и да са важни, отстъпиха на оцеляването.
Войната „реши“ един проблем
А реформите му бяха непопулярни от самото начало; отчасти това срина рейтинга му, заедно с действия на част от представителите на (носещата името на сериала) „Слуга на народа“ – впрочем някои неопитни колкото екипа на Холобородко, а и колкото самия Холобородко. „Новото начало“, което обещаваше, бе колебливо. Мащабната приватизационна кампания; поземлената реформа; административната реформа (предизвикала опасения и в България); лутанията в някои стъпки (например здравната реформа); липсата на ясни резултати в борбата с корупцията и тромавите промени в съдебната система; тежките последици от COVID-19 – само няколко примера за разочарованието на избирателите.
Сред тях, не на последно място, бе основно неизпълнено обещание: сделката с Русия, която в по-голяма степен от Украйна странеше от преговори; усилията на Киев да търси вниманието на Москва смущаваха прозападния лагер.
Отмяната на имунитета на депутатите, законът за „деолигархизацията“ на политиката (предизвикала гнева на части от корумпирания елит) и напрежението със смятания от критици за негов „ментор“ олигарх Игор Коломойски предизвикаха недоволство по върховете на икономическата власт в една от най-корумпираните страни в Европа (раздялата с началника на кабинета Андрий Богдан, свързан с Коломойски, потвърди разрива). Други в елита го наричаха недостатъчно прозападен в опита му да търси мостове с идентифициращите се с Русия.
„Зеленски се сблъсква с мрачната реалност: драматичите промени в Украйнта са трудни, но обществените очаквания са високи“, написа „Форин полиси“ преди четири години. „Докато новият президент се мъчи да изпълни обещанията за радикална промяна, дадени по време на кампанията, доверието в правителството му започва да се руши.“
Войната преобърна всичко.
Героят
Когато Русия нахлу в Украйна, Зеленски разпространи видеозапис, в който обяви, че Русия е превърнала него във враг номер едно, а съпругата му и децата им – във враг номер две. Украинското посолство разпространи предполагаем цитат от него, попитан от САЩ дали иска да бъде евакуиран: вместо това му трябвали муниции. Автентичността на тези коментари впоследствие не бе потвърдена.
Двайсет и четири часа след инвазията руският президент Владимир Путин, чиято армия бе на километри от центъра на Киев, вече призоваваше открито украинските военни да свалят държавния глава.
Зеленски обаче не се отказа. Откакто се снима с телефона си в Киев и заяви „Тук съм“, вечер след вечер неспирно публикува видеообръщения до украинците. Не спира на призовава Запада да предостави оръжия, които първоначално се възприемат като „червени линии“, докато съпротивата не угасне. Понякога отива да ги поиска лично – във Вашингтон, Лондон, Париж или Брюксел. При него също пристигат гости – лидер след лидер. Дори американският президент Джо Байдън посети Киев, там са били голяма част от лидерите от Европейския съюз (включително и български).
Дори само публичната му активност би била впечатляваща от началото на войната до средата на февруари:
- 377 телефонни разговора с други лидери и ръководители на международни организации;
- 41 обръщения пред парламенти и други подобни институции;
- 152 срещи с чужди и международни представители.
Агенция „Ройтерс“, предпазлива в оценките си за Русия и Украйна от началото на войната, отбелязва: „Сега е известен по целия свят, символ на украинската съпротива. В Украйна рейтингът му почти се утрои и е необичайно стабилен.“ „Зеленски изненада мнозина… те подценяваха лидерските му качества“, казва базираният в Киев анализатор Володимир Фесенко за агенцията.
Изведнъж Зеленски се оказа с „втори шанс“: да му бъде гласувано доверие, че все пак може да спаси Украйна, след като опитът му да я промени се оказа разколебан.
- Advertisement -
Другата надпревара с времето
Минаха месеци, Украйна не бе погълната от Русия и кръгът се затвори: Зеленски бе върнат към неудобния разговор за реформи. Спасяването на страната, основната задача, се оказа неразривно свързано с промяната.
Този път принудата бе (и) външна. Новото съотношение насилите в Конгреса на Съединените щати – с повече републиканци – повдигна въпроса колко ще продължи американската подкрепа за Украйна; републиканците нападнаха администрацията на демократа Джо Байдън, че одобрява помощи за милиарди към една силно корумпирана и непрозрачна държава като украинската.
Страната е 116-а от 180 държави в индекса за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ към 2022 г. – известен напредък спрямо предходни години.
На президента се наложи спешно да започне кампания за борба с корупцията и да се раздели дори с хора, смятани за съюзници, но подозирани или попаднали в разследвания.
По същия начин, след съмнения за връзки на разузнаването и прокуратурата с Русия, бяха уволнени и главният прокурор Ирина Венедиктова, и ръководителят на службата Иван Баканов, негов приятел от детинство, колега в университета, бизнес партньор, ръководител на президентската му кампания (изборът на шеф на разузнаването също бе почти като в „Слуга на народа“). При Баканов впрочем имаше известна несигурност: първоначално Зеленски обмисляше отстраняване, вместо да се откаже от обграждането с довереници. Несигурни обаче бяха и реакциите в Киев и на Запад: някои обвиняваха държавния глава, че просто продължава да концентрира властта си.
През есента и зимата рокадите зачестиха: в медиите корупцията започна да се определя като втория враг на Украйна – заедно с Русия. Започнаха смени в Министерството на отбраната след мащабен корупционен скандал, с постовете си се разделиха други държавни служители, бе обискиран домът на някога много влиятелния бивш вътрешен министър Арсен Аваков. В края на януари Зеленски каза на украинците, че разбира колко е важно борбата с тези дълбоко вкоренени в Украйна практика да продължи тъкмо сега:
Искам да е ясно: няма да има връщане към това, което беше преди.
Володимир Зеленски, президент на Украйна
Засега публично изразяваната съпротива срещу действията му във военновременна Украйна не е силна. И Петро Порошенко, който след един мандат загуби вота от Зеленски през 2019 г., каза пред „Ройтерс“, че няма да си позволява оценки – във война било неподходящо:
От 24 февруари 2022 г. не съм лидер на опозицията, защото и Зеленски, и Порошенко са войници. И всички украинци трябва да се обединят не около личности, а около Украйна.
Петро Порошенко, бивш президент на Украйна
Единството не е вечно
Остава отворен въпросът колко дълго съперниците на Зеленски ще търпят изолирането си от политиката; зависи и докога и как ще продължи войната. Най-радикалната опозиция, проруската партия „Опозиционна платформа – за живот“ на кръстика на една от дъщерите на Путин Виктор Медведчук – бе забранена. Парламентът заседава в закрит режим. Някои чужди дипломати казват, цитирани в разговори с рускоезични медии и „Ройтерс“, че се опасяват от прекомерното съсредоточаване на власт в екипа му.
И в „екипа“ му властта не е монолитна. Пукнатините изплуваха около въпроса с освобождаването на министъра на отбраната Олексий Резников, съобщено от председателя на парламентарната група Давид Арахамия, а два дни по-късно отхвърлено от самия Зеленски. Тогава украински журналисти дадоха да се разбере, че интригата вероятно идва от вътрешния кръг на държавния глава.
Кога известни фигури в ръководството, с които Зеленски има пререкания, може да се превърнат в конкуренти? Името на командващия Валерий Залужни, чиято популярност е съпоставима с президентската, често се появява в украинските медии; това един възможен източник на политическо напрежение. Разбираемо е например, че 98% от украинците подкрепят рекордно въоръжените сили, предвид войната; тревога сред властта обаче буди фактът че, те „персонализират“ героичната съпротива в лицето на Залужни, написа преди време „Украинска правда“.
Докато трае войната, само вманиачен човек може да се занимава с политика. Няма политика, няма нищо. Страната има друга политика. Но както се оказа, щом барикадите изчезнат от улиците, политическият оживот незабавно се задвижва.
Роман Романюк и Роман Кравец, „Украинска правда“
Каква ще е ролята на военните в следвоенна Украйна? Как ще стане завръщането към „нормалния“ живот? Колко далеч ще е тогава Украйна от мечтаната (сега) евроинтеграция? Ще успее ли да изпълни обещанията, с които дойде на власт и които единствени могат да поведат решително Украйна към ЕС? На Зеленски се наложи да мисли и за войната, и за тези проблеми едновременно.
Автор: Ангел Петров
Източник: „Дневник“
- Advertisement -
