Европейското пътуване на американския президент Джо Байдън за отбелязване на годишнината от войната в Украйна подчертава едно още по-сериозно предизвикателство – новата ера на едновременни и преплетени конфронтации на САЩ с ядрените съперници Русия и Китай.
Драматичното посещение на Байдън в Киев в понеделник на фона на сирените за въздушно нападение и речта му във Варшава ден по-късно затвърдиха забележителната подкрепа на Запада за съпротивата на Украйна срещу Русия и Владимир Путин.
Но Путин даде своя отговор в годишното си обръщение, като представи войната в Украйна като по-широка екзистенциална битка срещу Запада. След като Байдън се зарече, че САЩ ще бъдат с Киев толкова дълго, колкото е необходимо, речта на Путин подчерта колко дълго може да бъде това, повдигайки възможността за още години война, която ще разтегли ангажимента на западните правителства към каузата, пише CNN в свой анализ.
Междувременно Китай внася своя собствена стратегия в този разрастващ се спор на великите сили. Пекин изпрати в Москва своя първи дипломат Ван И, който бе предупреден от САЩ да не изпраща на Русия оръжия, които тя да използва в Украйна. Там той води разговори на високо равнище, а междувременно китайско-американската вражда за шпионските балони кипи.
Събитията от тази седмица не означават, че бъдещите заплахи за националната сигурност на САЩ от страна на Пекин и Москва са едни и същи. Войната в Украйна често разкрива руската слабост, докато притесненията от нарастващата мощ на Китай ще занимават Вашингтон през по-голямата част от този век.
Двата врага на Вашингтон не трябва да се разглеждат само като формален съюз срещу САЩ, макар че и Русия, и Китай виждат начини, по които могат да развият собствените си стремежи да навредят на американските интереси и власт, като работят заедно.
Но в този момент Съединените щати сякаш задълбочават външнополитическите кризи едновременно. Това са кризите с бившите противници от Студената война в Кремъл и с войнствения нов съперник – суперсилата, водена от Си Дзинпин. И двата съперника открито оспорват международното право и отхвърлят нормите, които са в основата на глобалната система от десетилетия.
Идеята за глобално състезание между демокрации и автокрации изглеждаше теоретична и неосезаема, когато Байдън я изказа, докато се кандидатираше за президент. Сега тя е твърде реална, пише CNN.
Тази нова и сложна външнополитическа картина не е проблем само за американските дипломати. Нарастващите предизвикателства в чужбина, както и изчерпването на запасите от оръжия на САЩ и Запада, тъй като те се изпращат в Украйна, поставят въпроси за военния капацитет и дали настоящите разходи за отбрана са достатъчни.
Междувременно високопоставени републиканци обвиняват Байдън, че пренебрегва избирателите, изправени пред икономически и други проблеми, дори когато се опитва да позиционира демократите като защитници на работещите американци в навечерието на кампанията през 2024 г.
Сблъсъкът Путин срещу Байдън
От гледна точка на президентските постановки, Байдън засенчи Путин тази седмица с дръзкото си нощно пътуване с влак до Киев и речта си в полската столица – на източния фланг на НАТО. Обръщението на Путин към руския парламент беше по-забавено, изпъстрено с познатите му вече ядрени заплахи и конспиративни теории за Запада.
Байдън изглеждаше така, сякаш говори директно с руския лидер, опитвайки се да го разобличи пред руснаци, европейци и американци като тиранин, отговорен за катастрофалните грешки и нечовешкото отношение към Украйна година след нахлуването на силите му в страната. Той изброи стратегическите последици от инвазията, които сближиха Киев със Запада и укрепиха НАТО – точно обратното на военните цели на Путин.
Байдън се подигра на бившия полковник от КГБ как агресията му е довела до това, че една скандинавска държава – Финландия, чийто национален суверенитет някога е бил доминиран от Съветския съюз, сега иска да се присъедини към западния алианс.
И Байдън се зарече: „Коварната жажда на президента Путин за земя и власт ще се провали, а любовта на украинския народ ще надделее“, добави той. „Украйна никога няма да бъде победа за Русия“.
Това може да е така, но в речта си Путин даде ясно да се разбере, че няма изгледи войната да приключи скоро. Като каза на руснаците, че конфликтът е от решаващо значение за съществуването на собствената им нация и е част от усилията на Запада да нападне Русия, той подготви почвата за още месеци кръвопролития и стесни още повече и без това далечните пътища за някакъв вид спасителен изход, ако Москва не победи.
„Искам да повторя: те бяха тези, които отприщиха войната“, каза диктаторът Путин. „И ние използвахме и продължаваме да използваме сила, за да я спрем“.
За хората на Запад Путин, изглежда, живее в алтернативна реалност. Байдън опроверга твърденията му за западния империализъм, като каза: „Още веднъж се обръщам към народа на Русия. САЩ и европейските народи не се стремят да контролират или унищожат Русия. Западът не е замислял да нападне Русия, както каза днес Путин“.
Но да се отхвърлят конспиративните твърдения на диктатора и усещането, че Западът е въвлечен в дълга кампания за свалянето му, би било грешка. Макар че конвенционалната победа може да е непосилна за Русия, Путин може да е в състояние да живее с дълга война, която причинява опустошение на повече украински градове, убива повече украинци, в крайна сметка струва на западните правителства милиарди и постепенно увеличава натиска върху лидерите в САЩ и Европа да се оттеглят.
Руският лидер вероятно ще наблюдава нарастващата опозиция срещу участието на Байдън във войната сред консерваторите в САЩ. В понеделник например губернаторът на Флорида Рон ДеСантис намекна, че бъдещето на Украйна няма да бъде приоритет, ако той спечели битката за Белия дом.
„Страхът, че Русия ще навлезе в страните от НАТО и ще ги завладее, не се е случил“, каза ДеСантис в ефира на Fox. „Мисля, че те се показаха като треторазрядна военна сила“.
Коментарите на ДеСантис и на други републиканци като председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти, който не иска да се дава „празен чек“ на Киев, показват ясно едно нещо. Че макар Байдън да обещава подкрепа за украинците „колкото е необходимо“, той не може да гарантира това. Изборите през 2024 г. може да се окажат толкова важни за Украйна, колкото и за САЩ.
Почти пълно прекратяване на отношенията между Русия и САЩ
Пътуването на Байдън също така показа, че отчуждението между САЩ и Русия – фактор, който ще определя глобалната политика в продължение на години – е почти пълно.
Путин например обяви във вторник, че Русия ще преустанови участието си в ядрения договор Нов СТАРТ със САЩ. Не беше ясно какво практическо въздействие ще има това, тъй като Москва вече е спряла пълното прилагане на споразумението.
Като се има предвид, че икономиката ѝ изпитва затруднения, а конвенционалните ѝ сили са подложени на изключителен натиск, Русия също така не разполага с ресурси, за да разпали нова надпревара в ядреното въоръжаване с Вашингтон. Но сривът на един от последните градивни елементи на размразяването на отношенията между Русия и САЩ след Студената война е пример за почти пълната липса на комуникация между съперниците.
Обвинението на администрацията на Байдън от миналата седмица, че Русия е извършила престъпления срещу човечеството, гарантира, че няма да има връщане към нормалните отношения между Вашингтон и Москва, дори ако войната в Украйна приключи.
Всеки път, когато двете най-големи ядрени сили не разговарят, е опасно.
Китай пренебрегва предупрежденията на Вашингтон за войната в Украйна
Дори докато се противопоставят на Русия в Украйна, САЩ се опитват да потушат последната си криза с Китай, предизвикана от китайския балон. Според Вашингтон той е шпионски и се е носел над континенталната част на САЩ по-рано този месец. По-късно от Белия дом казаха, че едва ли това е представлявало заплаха за националната сигурност.
След това САЩ предупредиха Китай да не доставя на Русия оръжия, които тя би могла да използва във войната в Украйна. Пекин отрече да има такива планове.
Русия и Китай се споразумяха за приятелство „без граници“ преди руската инвазия миналата година, което подсилва дългосрочните опасения на САЩ отединен фронт между Москва и Пекин.
Всяко усилие на Китай да доставя оръжие за войната в Украйна няма да промени стратегическия баланс на бойното поле, но ще бъде сериозен и враждебен нов фронт за съперничеството между САЩ и Китай.
Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд предупреди в предаването „Състоянието на съюза“ на CNN в неделя, че подобна стъпка ще пресече червената линия на Вашингтон, но не уточни какви биха били последствията.
Все още няма публични доказателства, че Китай, макар и да оказва реторична подкрепа на Русия по отношение на Украйна, е доставил смъртоносни оръжия за конфликта. А идеята за официален съюз срещу Вашингтон от страна на Русия и Китай все още изглежда малко вероятна – предвид дисбаланса на силите между Пекин и Москва в полза на Китай.
Китай, който има свои собствени икономически проблеми, може би не желае да рискува с американски санкции, които със сигурност ще дойдат при изпращането на оръжия на Москва. Пекин обаче може да има и интерес войната да бъде удължена, вярвайки, че това би могло да отклони вниманието на САЩ и техните военни ресурси от нарастващите усилия на Байдън да отговори на доминиращата роля на Китай в Азия.
Дълго отлаганият конфликт може също така да доведе до разделение между САЩ и Европа, което допълнително ще повлияе на целите на китайската външна политика. Той би могъл допълнително да разпали политическото несъгласие във Вашингтон, отслабвайки способността на Байдън да изпълнява външнополитическите си цели на световната сцена.
Така че има много причини, поради които Китай не бърза да се стига до край на войната в Украйна. Това е още един труден външнополитически проблем, с който Джо Байдън трябва да се справи.
Източник: Actualno.com