Глас към претендентите за власт: Циркът на „добрите“ срещу „лошите“ се изтърка – играйте си го помежду си

0

- Advertisement -

За съжаление, хора, които съм смятал за интелигентни идват на моята стена за да ми се подиграват, че отхвърлям разделението на участниците в политиката на „добри“ и на „лоши“. Да си интелигентен не означава, че не си безотговорен. Да си интелигентен не означава, че си интелигентно етичен. Да си интелигентен не винаги означава, че разбираш едно важно правило – не знаеш всичко, т.е. не е възможно винаги да си прав. 

Една съществена част от моя професионален и граждански живот премина под необходимостта да получавам хули за това, че не вярвам в „синевата на дъгата“ – не вярвам в това, че някой се оказва целият в бяло поради единствената причина, че се е обявил за принадлежащ към силите на „мира и прогреса“ – на „доброто“. Не им вярвам на такива защото професията ми е натрупала огромен исторически опит за лесния преход

от ролята на борец за свобода към ролята на удушвач на свободата –

след като борецът е дошъл на власт. Не им вярвам, защото имам доста дълъг личен опит на наблюдение – как едни много „прогресивни“ революционерчета се представяха за „добрите сили“ и как опропастиха демократичното развитие на България когато дойдоха на власт. Опропастиха го както от незнание и келешлък, така и поради мерзост – поради принадлежност и доносничество в полза на политическата милиция.

Историческият опит ясно показва защо високо претендиращите за морална чистота в политическите си действия са често опасни и ненадеждни хора. Ще ги намерите във всяка революция. Повеждат „масите“ под лозунги за морал и нравственост – за братство, за равенство, за какво ли не… Единственото условие за техния успех е да премахнат от корен порочния, злия стар свят и да установят рая на земята. Френската революция започна с това. Премина към рязане на глави на площад „Грев“. Приключи с якобинската диктатура, при която революцията окончателно изяде децата си. Болшевишката революция започна със същите лозунги и поведе „масите“ към всеобщото щастие. Къде стигна – вие знаете толкова добре, колкото и аз… Вчера някои отбелязваха годишнина от смъртта на „бащата на народите“ – който в крайна сметка наследи революцията… След 9 септември 1944 г. в България дойдоха „добрите“ – и подгониха „лошите“… Последствията са известни.

…И малко от личния ми опит…

През 1991 г. най-радикалните, най-ярките борци за демокрация и антикомунизъм овладяха СДС. Те излязоха на площада на гладна стачка и обявиха своите останали в парламента колеги за „предатели“, защото продължили да работят по проекта за конституция. През октомври три седесета се явиха на избори поотделно и СДС-движение спечели една трета от гласовете… Ако СДС бе останал цял, щеше да разполага най-малко с 40-45 на сто… Но „прогресивните сили“ изгониха „предателите“ и се наложи да правят кабинет с Ахмед Доган… Който година по-късно им раздаде „депесарски шут“… 

Днес е добре известно кой беше и е Ахмед Доган. Известно е, че в СДС имаше и много ченгета – и в СДС движение, и в другите „седесета“… Падането на синия кабинет доведе до политическо възраждане на наследниците на ДС в новосформиращата се посткомунистическа олигархия. Кабинетът на СДС бе наследен от „кабинета на Мултигруп“ – на Беров. „Силите на доброто“, които бяха победили „с малко но завинаги“, останаха да гледат с пръст в уста как мафията завладява новоучредената демократична държава. Ако им кажете, че те са я докарали на власт – с комбинация от революционна глупост и доносническа мерзост – ще ви възненавидят, както отхвърлиха и тогава малцината, които не им замълчаха… (Пребройте колко души от легендарните „39-те“ се оказаха принадлежащи към структурите на ДС).   

В продължение на десетилетия сините радикали се самоидентифицираха като „десни“, като „антикомунисти“, като прозападни, проевропейци… Да не продължавам – историята е позната на всеки, който желае да я познае и осмисли. Най-дълбоката идентичност на тези радикали обаче е техния психологически троцкизъм – „революционното“ им нетърпение час по-скоро да унищожат „омразния комунизъм“ и да наложат  „новата светла ера“ на чистите и на моралните – т.е. на „добрите“, които ще поемат властта след унищожаването на „лошите“. 

Дали причината за този дълбоко заложен троцкизъм е в семейната история на мнозина от „революционните антикомунисти“, която се оказа … комунистическа…? Дали причината се крие в яростната балканска политическа партизанщина – в политическата култура на водене на война с противника, който трябва да бъде унищожен, за да възтържествува „нашата правда“…? Дали в основата на този троцкистки радикализъм бе инвестирана хитра милиционерска стратегия за проваляне на алтернативата на рухналото комунистическо статукво…? Всеки един от тези отговори крие част от истината. Докато полските демократи, създали „Солидарност“ тръгнаха през 1989 г. да управляват с гъвкави обществени съюзи за гладък политически преход… Докато Вацлав Хавел и „Харта 77“ дадоха първото правителство след ноември 1989 г. на един комунистически технократ, преди да спечелят с лавина първите свободни избори… По същото време току що напъпилите български демократични сили се деляха, караха и разпадаха в яростни спорове за това кой е „доброто“ и кой – „злото“.

- Advertisement -

Психологическият троцкизъм на новоизлюпените български демократи утвърди политическа култура на гражданска безотговорност. През 1997-2001 г. България бе управлявана от правителството на ОДС (СДС + Народен съюз). Този кабинет

създаде основите на новата българска държава

Произведе институции, прекара икономиката на пазарни релси, върна България на картата на Европа и света… Да, беше корумпиран – като всяко друго българско правителство. И особено поради факта, че му се наложи да направи масирана приватизация за много кратко време. Но „добро“ или „лошо“ – това управление вкара България в новата епоха след рухването на комунизма. Олигархията не харесваше това. Тя направи хитър „ход с пешката“ – изкара на шахматната дъска … не, не царица, ами цар… 

Помня, сякаш бе вчера, как масово възторжени допреди година-две седесари яростно се боядисаха като „монархисти“, царисти, каквито щете – такива ги наречете. Пак те прави, пак те целите в бяло, пак те „добрите“ – заедно с „Негово Величество“, а Костов § С-ие – „лошите“… А след 6-8 месеца ридаят – „Ах, и царят ни излъга…“ Вечно „добрите“ за пореден път се „отърсваха“ от „лошите“, вайкаха се как били „сгрешили“. Всичко това е цирк. Но ние имаме късмет, че се разминахме само с цирка. Благодарение на факта, че вече бяхме в Европа демокрацията можеше да преживее тези циркаджийски номера… Беров наследи Филип Димитров… Царят наследи Костов… Бойко наследи царя… Не се умориха „добрите“ да се разкайват, че „сбъркали“, да прогонват „лошите“ и с новите „добри“ – пак да са „добри“…

От 2-3 години насам са се задали новите „добри“. Толкова са „добри“, че не им пречи дето се пръкнаха от утробата на Румен Гръмовержец – наследника на лошия Бойко. Гледам, от година насам и Румен става лош – според тези, които го избраха. Сега идват поредни избори и „добрите“ са същите тези отрочета на лошия Румен, които от април 2021 г. повтарят едно и също – „Или ни дайте цялата власт, или ние заедно с „лошите“ отказваме да управляваме…“ И като им напомниш, че играят един вече до болка познат цирк – сърдят се и ти викат „гербаджия“… И заедно с тях – цялата менажерия от „революционери“ от 30 години насам. Те – целите в бяло, аз – гербаджия… Няма да мине номерът, другарки и другари… Тези балкански номера вече не вървят. Не защото много сме поумнели. А защото навън е друга епоха – наситена с нови предизвикателства, с нови опасности и с нови драматични промени.

Циркът на „добрите“ срещу „лошите“ се изтърка –

играйте си го помежду си.

На България е необходимо разумно действие за съхраняване на демократичната държава – която вие заедно с Румен сте на път да довършите. Не искам да ви го позволим!  

И не, не съм гербаджия.  Мисля, че е крайно време Бойко да се пенсионира, Сараят да спре далаверите с „библиотекарите“, завладяната държава да бъде отвоювана от българските граждани и поставена под контрола на гражданската общност. Руските „братушки“ – олигарси да бъдат прогонени. Ако е възможно – поне част от откраднатото да се върне на легитимния му собственик… Това обаче няма да стане с игри на „добри“ и „лоши“. Защото тези игри водят до стария, добре познат резултат… Стани Бойко, да седне Кирчо… Стани Гешев, да седне Бойко Рашков… Стани ти, „лошият“ – да седне „добрият“… И след 6 месеца – до година – „А-у-у, как пак ни излъгаха“. Лъжете, никой не ви е излъгал, преструвате се на излъгани. И лицемерието ви съхранява властта на мафията, а не я отстранява.

Демократичната система поставя знак за равенство между желаещите да участват в нейните процедури. С добрите и с лошите се занимава обществената етика. С виновните и невинните – правосъдието, до доказване на вина. На изборите участват равноправни състезатели – никой от тях не тръгва с вързани крака, защото другият го смята за въплащение на „злото“. Да, несъвършена система е това демокрацията. Но има някои предимства спрямо останалите…

Автор: Огнян Минчев

Източник: Faktor.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече