- Advertisement -
Когато дойде предизборна кампания, слушаме един куп глупости. То не са обяснения, повтаряния, натяквания – най-вече на скандали. Нови, стари, по-стари, най-стари – черно му е майката. Така се движи политическият живот в България – и точно затова България не се движи.
Най-важното е, че ако има откровен спор на ниво идеи, тогава се раждат решения. Решенията пък водят до резултати – съответно, при качествен спор идват качествени решения с качествени резултати. А това води до изграждане на … доверие.
Просто звучи, нали? Само че в България политиците масово не се карат за идеи. Карат се кой да вземе повече. Даже дотам сме я докарали, че се и за трохите се намира кой да се кара. Защото няма резултати.
Основната на една държава е обществото, което е изгражда. Ако то не е добре здравословно, ако не е образовано и ако не се чувства защитено, няма да просперира. По-просто казано – ако не си здрав, а болен, ако си прост т.е. недоучен и ако полицията и съдът ги няма, когато някой тръгне да краде каквото си създал, нищо не става.
Да започнем със здравето – какво няма да чуем в предизборната кампания така, че да ни проглуши ушите (това разбирам като казвам „да чуем“):
1. Защо внасяни в държавата пари като вноски отиват в частни болници т.е. частни ръце? Става въпрос за системата на клиничните пътеки. Желязно правило за развитие на частна инициатива е, че не разчиташ на държавата за помощ.
- Advertisement -
2. Как може да се увеличат парите в здравната система? Една интересна идея, привлякла вниманието ми наскоро, касае пиещите и пушещите.
3. След това – как да се разпределят парите в здравеопазването, за да стигат и да водят до по-добър резултат? Някак ми се струва например, че държавни и общински болници би следвало да получават повече за оборудване и за привличане на както на кадърни, така и на млади кадри. Как да стане – ами на тези, които се кандидатират за парламента, им е работа да предложат. Високо и ясно – че да чуем.
4. Подвъпрос – колко пари се отделят за спорт за здраве при децата в детските градини и училищата? А за специфични спортове и дейности, които подпомагат превенцията на най-обществено опасните заболявания? Изобщо дават ли се каквито и да е пари за такива неща?
И още, и още, и още – нямам чак толкова нерви да опиша всичко. Но като за финал, едно по-потребителско – като съм си платил здравните осигуровки, отида в болницата и ми трябва консултация със специалист, не с джипито ми, защо ми е по-лесно да платя на рецепцията 40 лв. за преглед, вместо да получа направление пак на рецепцията, а не да чакам 10-20 души опашка пред кабинета на личния ми лекар? На рецепцията разбраха веднага всичко за мен и осигуровките ми щом си казах името!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: Actualno.com
- Advertisement -
