Различен прочит: Две „Възраждане“ -та (истинско и хидбидно) – едното е излишно!

България има две Възраждане-та. Едното Възраждане е истинско, а другото „Възраждане“ – хибридно. Истинското Възраждане е било през XVIII и XIX в. Хибридното „Възраждане“ върви в последните няколко години.

Истинското Възраждане е просвещавало българския народ. Хибридното „Възраждане“ се възползва от безпросветните слоеве, за да ги манипулира с фалшификации и пропаганди.

По време на истинското Възраждане православната религия е била повод за българското гражданско общество да си извоюва самостоятелна църква. Хибридното „Възраждане“ се опитва чрез православието да направи самостоятелната българска държава по-малко самостоятелна.

Истинското Възраждане е епоха на великани, които са искали българите да бъдат равни с другите европейски народи. Хибридното „Възраждане“ се осъществява от нищожества, които искат България отново да бъде евразийска губерния.  И да не влиза  в еврозоната например, където са европейските народи, които истинското Възраждане е искало да достигне.

Великаните от истинското Възраждане са били готови да се борят и за свободата на други народи. Според хибридното „Възраждане“ ако помагаш с оръжие на народи, които се борят не само за тяхната, но и за българската свобода – ти си войнолюбец и национален предател.

Истинското Възраждане е проповядвало просветен проевропейски национализъм. Хибридното „Възраждане“ направи национализма мръсна дума за всеки нормален българин, който иска да живее в свободна европейска държава.

Истинското Възраждане е опитвало да навакса пет века изоставане от Европа. Хибридното „Възраждане“ иска да унищожи три десетилетия европейско развитие.

Европейско развитие, за каквото по време на истинското Възраждане великаните са се жертвали, а останалите – само са мечтали.

Истинското Възраждане е искало да ни вкара в Европа. Хибридното „Възраждане“ иска да ни извади от Европа.

Големият въпрос е ще позволим ли на хибридното „Възраждане“ да унищожи мечтата на истинското Възраждане, която почти постигнахме. На една еврозона и един Шенген разстояние сме от цялостното реализиране на тази мечта.

Две Възражданета. Едното е излишно.

Автор: Любен Обретенов

Източник: „Клуб Z“